Протокол № 1059 от 19.10.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1059 гр. Пазарджик, 14.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20205220102819 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За ищеца „Т.“ ООД се явява управителят на дружеството Ат. Анг. Ат. и пълномощникът адв. Л.К..

Ответникът Н.Л. се явява лично и с пълномощника си адв. И.Ю..

АДВ. К.: – Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Ю.: – Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. К.: – Поддържам искането си от предходното съдебно заседание.

АДВ. Ю.: – Готови сме да отговаряме на въпросите, които се поставиха по реда на чл. 176 ГПК. По отношение на свидетелите сме взели становище.

По отношение на представения ръкописен текст от ищеца с исковата молба с три варианта на данъчно отчитане на сделката – не оспорваме, че самият почерк е на ответника, почеркът е на ответника, но оспорваме твърденията изложени в исковата молба относно начина, причините и обстоятелствата по 1 написване на този текст. Авторството е нейно, но е дадено с абсолютно друга цел. Да се приеме като доказателство. По въпроса за представените като писмени доказателства разпечатки от електронна поща, уважаеми господин съдия, на първо място считам, че така представените разпечатки не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК, поради тази причина не следва да бъдат приемани. Освен това намирам същите и за неотносими към предмета на делото, доколкото се твърди, че това е кореспонденция между доверителката ми и трето лице различно от ищцовата страна и за обстоятелства, които не касаят конкретната сделка.

АДВ. К.: - С тези разменени имейли, които са доказателства по смисъла на закона за електронните документи – писмени доказателства по смисъла на закона, се опитваме да докажем основното ни твърдение, че между ищцовото дружество и ответницата е имало договорни отношения във връзка с даването на консултации като експерт счетоводител. И от характера на съдържанието на тези имейли се установява именно това. Електронната поща на Н. Л. е използвана, която ще разпитаме в днешното съдебно заседание и електронната поща на ответницата, така, че инкорпорираната информация в тези имейли има значение за настоящото дело, тъй като, както поясних става въпрос за изпълнение на поетите от ответницата договорни задължения – консултации, изготвяне на годишни декларации, представяне в НАП и т.н.

Тук даже в някои от имейлите има уговорки в кой де ще дойде, с пожелания за успешна седмица, за годишните декларации – това са все обстоятелства свързани с нейните професионални задължения. Ние сме поставили и въпроси по чл. 176, които ще цените коректността на отговорите с оглед и останалите писмени доказателства по делото.

АДВ. Ю.: - Господин съдия, аз няма какво да добавя повече. За мен това не е писмен документ.

Съдът по направените от ищеца доказателствени искания намира следното:

Основателно е искането като доказателство по делото да се приеме приложния към исковата молба документ представляващ ръкописен текст с три варианта за данъчно облагане на процесната сделка. Съдът счита, че не се касае за веществено доказателство, а за писмено доказателство, тъй като като 2 такова следва да се възприема всяко писмено изявление обективирано върху материален носител по начин който позволява да се направи връзка между изявлението и неговия автор. В случая авторът на писменото изявление не е посочен изрично в документа, но доколкото изявлението е направено в ръкописен текст, то е налице възможност авторството да се установи чрез съответните доказателствени способи, включително и чрез признание от страна на страната, че тя е автор на изявлението.

Съдът счита, че относно приемането на представените от ищеца разпечатки на разменени електронни съобщения между ответника и лице, за което се твърди, че е служител на ищцовото дружество, съдът счита, че принципно няма пречка същите да се приемат като писмени доказателства по съображенията, които вече изтъкна относно естеството на писмените доказателства като изявление обективирано по начин позволяващ да се направи връзка между съдържанието и автора. В настоящия случай такава възможност е налице, поради което принципно биха могли да се приемат представените разпечатки като писмени доказателства. Съдът обаче счита, че същите не касаят релевантни към спора обстоятелства, доколкото, видно от датата на която са разменени електронните съобщения това е станало в периода 01.10.2018 г. – 21.03.2019 г., а същественият за делото въпрос е дали страните са били в договорно правоотношение за календарната 2020 година.

Доколкото разпечатките не съдържат сведения внасящи яснота по този спорен въпрос същите не са необходими и не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.

Следва да се допусне до разпит свидетелят И. К., тъй като обстоятелствата, които ищецът се домогва да докаже чрез нейните показания са включени в предмета на доказване и касаят сключването на оспорения от ответника договор за консултантски услуги, както и неговото изпълнение от страните.

Неоснователно е искането за разпит на втория свидетел А. Д. С., който е купувач по процесната сделка, тъй като обстоятелствата, които ищецът твърди, че ще установява с неговите показания, а именно на чие име е закупил имота и как би постъпил ако знаеше, че сделката подлежи на облагане с ДДС, касаят действията на купувача, които са извън предмета на доказване, който 3 включва сключването на договора, неговото неточно изпълнение от страна на ответника и свързаните с това вреди за ищеца. Без значение по делото са евентуално настъпилите вреди по отношение купувача по сделката.

Основателно е искането за изслушване ответника по реда на чл. 176 ГПК по въпросите формулирани от ищеца в първото съдебно заседание.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство представения от ищеца с исковата молба ръкописен текст обективиран върху хартиен носител съдържащ три варианта за данъчно облагане на процесната сделка.

ЗАДЪЛЖАВА ответника Н.Л. на осн. чл. 176 ГПК да отговори на въпросите поставени от ищеца в първото съдебно заседание отразени в съдебния протокол, които са известни на ответника доколкото същата присъстваше лично в съдебното заседание, в което бяха формулирани въпросите.

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищеца свидетеля И.

К..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит при режим на довеждане на свидетеля А. С..

ОСТАВЯ без уважение искането за приемане като писмени доказателства на 8 броя разпечатани на хартиен носител електронни съобщения между ответника Н.Л. и лице за което се твърди, че е служител на ищцовото дружество.

АДВ. К.: – Господин председател, моля да отмените определението, с което не допуснахте С. като свидетел по делото, тъй като с този свидетел ще се опитваме да докажем особено съществено обстоятелство свързани с твърденията в исковата молба и които съгласно доклада са указани на ищцовото дружество, че е в тежест да доказва. С този свидетел ще установим начина по който е формирана цената по сделката, обсъждани са варианти с ДДС, без ДДС, имал ли е готовност да закупи имота с ДДС, за чия сметка е 4 щяло да бъде начислен този данък, цяла ли е да бъде коригирана цената по изповяданата сделка, имало ли е дискутирани варианти по които е щяла да стане тази сделка и защо е избран този вариант без начислен ДДС като физическо лице.

Съдът ПРИПОМНИ на страната изявлението й в първото съдебно заседание, в което е заявила кои точно обстоятелства ще установява с искания свидетел, а именно: обстоятелството, че ако продавачът и купувачът са знаели, че сделката подлежи на облагане с ДДС, купувачът – в случая исканият свидетел, който има и собствена фирма регистрирана по ДДС е щял да закупи имота чрез дружеството, за да може да ползва данъчен кредит.

АДВ. К.: – Точно така. Да, това обстоятелство искаме да установяваме.

Това е свързано с цената на сделката.

АДВ. Ю.: – Уважаеми господин съдия, принципно въвеждането на нови обстоятелства едва в днешното съдебно заседание е недопустимо – говоря за тези, които пълномощникът заяви. Относно обстоятелствата, които съдът припомни – не се противопоставям.

Съдът не намира основание за преразглеждане на определението за разпит на втория поискан свидетел, тъй като обстоятелството дали имотът ще бъде закупен лично от свидетеля или от притежаваната от него фирма е извън предмета на доказване по делото. Отново припомня на страните, че предмет на доказване са спорните факти, които лежат в основата на претендираното материално право, а именно, налице ли е сключен договор – описаният в исковата молба договор и произтекли ли са вреди за ищеца от неговото некачествено изпълнение от страна на ответника. Потенциалните вреди за свидетеля – трето лице купувач по сделката, с оглед на нейното данъчно третиране не са от значение за делото, доколкото ищецът твърди, че със свидетеля ще установява възможността самият купувач да приспада дължим ДДС за притежаваната от него фирма, което не влияе върху патримониума на дружеството продавач.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отмяна на определението по чл. 140 от ГПК и за допускане до разпит на свидетеля А. С..

АДВ. К.: - Нямаме претенции по реда на събиране доказателствата, както прецени съдът.

АДВ. Ю.: - Нямам искания, имам възражение. Уважаеми господин председател, във връзка с приемането на собственоръчно написания от страна на доверителката ми документ, Вие използвахте термина с който са предложени „варианти за данъчно облагане“, моля да се коригирате, касае се за „варианти на фактуриране“, което е различно като понятие.

АДВ. К.: - Фактурирането е резултат от данъчното третиране на сделката.

Съдът счита, че ще следва да измени определението за приемане на представения от ищеца с исковата молба саморъчно написан документ, като от него отпадне обстоятелството, че документът представлява вариант за данъчно облагане на сделката, в останалата част определението следва да остане в сила. По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ определението си по чл. 140 ГПК в частта, с която беше приет като писмено доказателство представеният от ищеца документ с ръкописен текст, в частта, с която е посочил, че се касае за документ предлагащ три варианта за данъчно облагане с ДДС на процесната сделка.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО МОЛБА НА ИЩЕЦА ЧРЕЗ, ИЗСЛУШВАНЕ НА

ОТВЕТНИКА Н. К. Л. ПО ВЪПРОСИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК

ПОСТАВЕНИ ОТ ИЩЕЦА В ПЪРВОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

ОТВЕТНИКЪТ Н. К. Л. ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК, НА

ПОСТАВЕНИТЕ ВЪПРОСИ, КАКТО СЛЕДВА:

ОТВЕТНИКЪТ Н.Л.: – Ние миналият път ги чухме, запозната съм с въпросите, мога да отговоря на всеки въпрос.

6

1. Вярно ли е, че познавате И. К., като счетоводител на ищцовото дружество?

ОТВЕТНИКЪТ Н.Л.: - Не, не. Познавам И. К. като счетоводител на други дружества, но не и на фирма „Т.“. Тя никога не е била счетоводител на фирма „Т.“?

Разпечатката съдържа 60 от 177 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5bf9a05-73f5-4b7c-9907-b19c1e4a0370