Решение № 85 от 06.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Смолян, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500681 по описа за 2025 година

Проиводството е по ре да на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № №164/10.10.2025 г.,постановено по гр.д. № 469/2024 г. по описа на Районен съд – Д. е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.439 ГПК, във връзка с чл.433 ГПК от А. С. Ш.,с адрес: гр. Д., ул. „А. С.“ № 24 против „Б. Д. С. К.“ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„М.“ №19, представлявано от Д. Д.

М. и С. Л. С. – изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Л. И. А. – П., със съдебен адрес: гр.П., ул. „А. I“ №3 за установяване недължимост на вземането по Изпълнителен лист от 2011г. от Районен съд - Д., въз основа на който е образувано Изпълнително дело №70/2016г. по описа на ЧСИ П. М.,рег. № *** в регистъра на КЧСИ в полза на „Б. Д. С. К.“ ЕАД за сумите в размер на 9 618.02 лева, от които: 8150 лева главница; 1279.43 лева лихви и 422.88 лева юрисконсултско възнаграждение и 188.59 лева съдебни разноски, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №523/12.04.2011г. по ч гр.д. № 225 /2011г. по ч.гр. д . № 225/2011 г. по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 16.11.2006 г. и Допълнително споразумение към него от 01.06.2010 г. в размер на 10000.00 лева, със срок на издължаване 96 месеца с поръчител и солидарен длъжник на задължението Н. А. С.. Решението е постановено с участието на трето лице помагач „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК ***********, представлявано от Т. В., в качеството му на управител, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. М., със съдебен адрес гр. С. район В.,кв. М. Д., ул. Р. П. – К. № 6, сграда М. Тауър, етаж 4 – 6. Осъдена е А. С. Ш., с адрес: гр. Д., ул.„А. С.“ № 24 да заплати н а „Б. Д. С. К.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“№19, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С.–изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Л. И. А. – П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „А. I“ № 3 разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК и 1 чл.25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ. Осъдена е А. С. Ш., с адрес: гр. Д., ул.„А. С.“ № 24 да заплати държавна такса в размер на 359.72 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Д., на основание чл.77 ГПК, във връзка с чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3607/27.10.2025г. от А. С. Ш. с оплакване за неправилност, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е преценил доказателствата и фактическата обстановка, като не е отчел, че договорът за потребителски кредит от 16.11.2006 г. и последващото споразумение от 01.06.2010 г. са с изтекли срокове на действие - съответно 16.11.2014 г. и 01.06.2018 г. , което е довело до отпадане на основанието за вземането, удостоверено с издадения през 2011 г. изпълнителен лист. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 439 от ГПК, като съдът не е съобразил настъпилите след издаването на изпълнителния лист факти и изтеклите срокове, които изключват дължимостта на вземането. Прекратяването на изпълнителното дело от ЧСИ П. М., с per. № *** през м.юли 2024 г. и последвалата молба на „Е. М.“ ЕООД от м.

09.2024 г. за връщане на изпълнителния лист представляват нови обстоятелства по чл. 439 от ГПК, водещи до отпадане на изпълняемото право.Неправилно е приложен и чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ГПК, като не е отчетено, че изпълнителния лист от 2011г. е бил издаден въз основа на договор, чийто предмет и падеж вече не съществуват, както е било установено в Заповедното производство по чл. 417 ГПК, което изключва възможността за принудително изпълнение. Приетото от съда, че давността е прекъсвана с всяко изпълнително действие, не отчита факта, че по делото са извършени множество недействителни изпълнителни действия, насочени върху несеквестируемо имущество, които не прекъсват давността по смисъла на 116 б. „в“ ЗЗД. Твърди се, че в случая е настъпило погасяване на вземането, тъй като от изтичане на крайния срок по договора -юни 2018 г. до момента на новата молба за връщане на изпълнителния лист от септември 2024 г. са изминали повече от 6 години без да е било налице валидно изпълнително основание. Неправилно е приложен материалния закон, тъй като съдът не е съобразил цесията между „ОТП Ф. Б.“ ЕАД и „Е. М.“ ЕООД, които представляват трети лица в договорните отношения между „Б. Д. С. К.“ ЕАД и жалбоподателя, нито прекратяване на дейността на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД през 2023г. и правоприемството й от банката, в резултат на което е настъпила правна несигурност относно носителя на вземането и възможността за неговото изпълнение. Необосновано е решението относно размера на дълга, като съдът не е обсъдил в пълнота извършените доброволни плащания между м.05.2015 г. и м.01.2016 г. в размер над 5000 лева, нито начина, по който те следва да бъдат отчетени при евентуален остатък от главницата. Не са съобразени от съда и направените доводи относно счетоводната експертиза,нито са поискани допълнителни доказателства за направените плащания в този период. Неправилно са добавени към спорното вземане и задълженията към държавата, които не са предмет на изясняване в исковата молба и нЕ.нователно са добавен към общия размер на вземане по ИЛ от 2011 г. Неправилна е и преценката за дължими такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ в размер на 2582,29 лв., като не са съобразени възраженията ми по счетоводната експертиза на вещото лице. Признатото с решението право на взискателите да поддържат висящността на вземането води до необосновано натрупване на задължения, което противоречи на добрите нрави. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск и ме бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 4211/10.12.2025г. от „Б. Д. С. К.“ АД чрез пълномощника му юрисконсулт Л. А., с който се

2 оспорва същата като нЕ.нователна. Излагат се доводи за неправилност на твърденията на жалбоподателя, че подписаните договор за кредит и допълнително споразумение са с "изтекли срокове" и това е довело до отпадане на вземането. Неотносимо по делото е твърдението в жалбата, че връщането на изпълнителния лист на „Е. М.“ ЕООД води до отпадане на изпълняемото право.

Неотносими са и твърденията, че съдът не е съобразил извършените цесии.На базата на изрично пълномощно от „Б. Д. С. К." ЕАД, от страна на „ОТП Ф. Б." ЕООД е изпратено уведомително писмо за цесията, с което следва да се счита за уведомена за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор(цедент), който е упълномощил за това цесионера, за което не е налице пречка, в който смисъл е съдебната практика- Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Извършената смяна на кредитора и уведомяването за това е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента- Решение №16/04.02.2016г. на ВКС, III г.о. Ако съдът счете, че жалбоподателката не е уведомена за цесията с изпращането на уведомителното писмо, то същата е уведомена с връчване на отговора на искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства- договор за цесия, уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия, в който смисъл е Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.Считано от 25.05.2023г., съгласно вписване в ТР правоприемник на „ОТП Ф. Б." ЕАД, ЕИК ********* е „Б. Д.

С. К." АД, ЕИК ********. НЕ.нователни са и твърденията в жалбата за необоснованост на решението относно размера на дълга. По делото е приета нЕ.порената от страните съдебносчетоводна експертиза, в която са съобразени всички плащания от страна на жалбоподателя.

НЕ.нователни са и твърденията за "недействителни” изпълнителни действия: На 23.02.2016г. е наложена възбрана върху имот на ищеца. Последвал е опис на движими вещи на 19.04.2016г. На 07.04.2017г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника.През 2018г. е наложен последващ запор на банкова сметка на ищеца в Б. Д. С. К.. На 22.01.2020г. е наложен и запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение и банкова сметка. Още един запор е наложен на 12.08.2020г.Съгласно договор за покупко - продажба на вземания ОТП „Ф. Б." ЕАД е цедирало по надлежен ред вземането си на „Е. М." ЕООД на дата 21.10.2020г.На 22.06.2021г. „Е. М." ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело. В молбата за конституиране по делото е поискан и посочен конкретен изпълнителен способ. На 25.05.2023г. е поискано налагане на запор на банковата сметка на ищеца в ОББ. На 07.11.2023г. е наложен запор. На 25.07.2024г. ЧСИ П. М. прекратява делото на осн. чл. 433, ал.1 т.6 от ГПК и през септември 2024г. е депозирана молба за връщане на изпълнителния лист от взискателя „Е. М." ЕООД с цел преобразуване. Към момента ИЛ е в кориците на изпълнително дело №70/2016 по описа на ЧСИ П. М. и последното все още не е преобразувано.Прекратяването на изпълнителното производство в случая не настъпва при бездействие на взискателя за период от две години, в които да посочи конкретен изпълнителен способ, в резултат, на което по изпълнителното дело не се извършват изпълнителни действия.

Когато обаче се извършват такива действия по реализиране на поискания способ и взискателят прави нови искания за извършване и на други изпълнителни действия, за да препятства перемирането на изпълнителното дело, няма как вземането да се погаси по давност. В случая не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на твърдяното от жалбоподателя основание и доколкото по същото са били извършвани действия за принудително изпълнение, то вземанията на „Е. М." ЕООД спрямо него не са погасени по давност, поради което предявеният иск е нЕ.нователен и следва да се отхвърли. По отношение на този въпрос е налице задължителна съдебна практика в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в 3 продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Прекратяването настъпва, тъй като доколкото взискателят не иска извършването на изпълнителни действия, поради което вземането му не може да бъде реализирано по принудителен път, се предполага, че той е загубил интерес от изпълнението. В процесното дело няма нито един момент, в който са минали повече от 2 години и перемпция не е настъпила.С оглед приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците и по конкретно чл. 3, т. 1 са спрени всички давностни срокове, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. НЕ.нователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че общата погасителна давност е изтекла на основание чл. 110 от ЗЗД.С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по изпълнението е започнала да тече нова погасителна давност, която не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба, поради което не са погасени по давност вземанията за сумите по изпълнителния лист. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Претендира за разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 4273/15.12.2025г. и от третото лице-помагач -“Е. М.“ ЕООД чрез пълномощника му главен юрисконсулт М. М., с който се оспорва същата като нЕ.нователна.Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е съобразено с установените фактически обстоятелства и изложеното като правна аргументация от страните, като е спазен материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения, поради което твърдения на въззивника за неправилност на постановеното решението са нЕ.нователни. От приложените по делото доказателства се установява, че въз основа на изпълнителния лист, издаден по Заповед за изпълнение №523/12.04.2011г. по ч.гр.д. № 225 /2011 г. е образувано срещу въззивника изпълнително дело № 70/2016г. по описа на ЧСИ П. М., per. № *** при КЧСИ, с район на действие ОС - Смолян.Давността, с изтичането на която процесното вземане се погасява е 5-годишна, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая ищецът може да се защити само със специалния отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, като се позове само на правопогасяващи факти за вземането, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение, като например настъпила погасителна давност, погашение чрез плащане и др. След като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като влязлата в сила заповед формира сила на присъдено нещо. Съгласно т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.В случая изпълнителната давност е започнала своето течение от 12.04.2011г., като впоследствие е била прекъсвана в предприеманите изпълнителни действия по изп. дело № 70/2013г., а именно на 23.02.2016г. е наложена възбрана върху недвижим имот; на 19.04.2016г. е насрочена дата за опис на движими вещи; на 07.04.2017г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника открита при „Б. Д. С. К. “ ЕАД, „Р. Б.“ ЕАД, „С.