Решение № 178 от 02.12.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20231880100165 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена на 27.03.2023 г. от Д. П. К. от гр. К., жк. „...” № , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Р. М., срещу Застрахователна компания „Уника” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 18, ЕИК 040451865, представлявано заедно от двама изпълнителни директори или от председателя на Управителния съвет заедно с изпълнителния директор.

Предявен е прекият иск по чл. 4 3 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на причинителя на вредата, като на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се претендира и лихвата за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 21.07.2022 г. – датата, на която е предявена застрахователната претенция. Искът е за сумата от 12000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени на ищеца вследствие от пътно транспортно произшествие (ПТП), станало на 19.06.2022 г.

От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник.

Оспорват се фактическите твърдения изложени в исковата молба : за механизма на настъпване на пътното произшествие, вината на другия водач, противоправното му поведение, причинно-следствената връзка с претендираните неимуществени вреди. Посочва се, че поведението на ищеца е допринесло за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване на вредоносния резултат. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск, евентуално поради съпричиняване да намали присъдената сума.

Оспорена е и началната дата, от която се дължи законната лихва върху 1 търсеното обезщетение.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел, назначени и изслушани са съдебни експертизи, които съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвени. В открито съдебно заседание пълномощниците на страните обосновават застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени защити.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна страна :

На 19.06.2022 г., около 14,00 ч. – 14,10 ч., в землището на с. Лакатник (гара Лакатник), общ. Своге, на път II-16 (км. 33+900), е възникнало ПТП.

Участници в него са водачите Д. П. К. (ищец), управляващ мотоциклет, и М. Г.

М. (разпитан по делото като свидетел), управляващ лек автомобил.

Вследствие от катастрофата Д. К. е получил телесни увреждания. Към датата 19.06.2022 г. моторно превозно средство (МПС) управлявано от свидетеля М.

(причинител на вредата) има активна застраховка „Гражданска отговорност” сключена с дружеството-ответник. Посочените обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства и не са спорни между страните.

От приетата по делото автотехническа експертиза е видно, че причина за настъпване на произшествието е несвоевременното възприемане от страна на водача на лекия автомобил на мотоциклета, движещ се по път II-16. В този смисъл са и показанията на свидетеля : „При потегляне се огледах, но явно не го видях и го ударих.“ Нарушен е чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) : „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“. Скоростта на мотоциклетиста преди удара е била около 35 км/ч., като според свидетелските показания той е бил с каска и яке, поради което липсват основания да се приема съпричиняване.

От съдебномедицинската експертиза се установява какви са уврежданията на пострадалия, както и какво лечение му е провеждано и медикаментите, които са изписани. Ищецът е получил фрактура на проксималната фаланга на 5-ти пръст на лявото ходило, която е причинила трайно/продължително затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца, както и контузия на гръдния кош довела до болки и страдания за К. продължили около месец. На последния не е провеждано оперативно лечение, като е приложена мека имобилизация. Болките са отзвучали в горепосочените срокове, като в момента няма причини за клиничната им изява. Травматичните увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП.

Психологичната експертиза установява, че за пострадалия катастрофата е била свързана със състояние на остра стресова реакция. Освидетелстваният една седмица докъм един месец след инцидента е преживявал цялата палитра от негативни емоци, характеризиращи протрахирана стресова реакция – 2 напрежение, безпокойство, тревожност, безсъние, проблеми с дишането, липса на апетит и загуба на телесна маса (около 10 кг.). Дори и към днешна дата при К. се констатира социална изолация, емоционално отдръпване и дистанцираност при контактите му с хората.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск е изцяло доказан, както по основание, така и по размер.

С определението си по чл. 140 ГПК съдът указа на ищеца, чрез пълномощника, че в негова тежест е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и застрахователя, така също и наличие на непозволено увреждане с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав : деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното. В случая по делото се доказаха всички елементи от фактическия състав, като липсата на вина следваше да се докаже от застрахователя, тъй като той би черпил права при установяването на такова обстоятелство.

Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние върху пострадалото лице. В настоящият случай неимуществените вреди се изразяват в трайно/продължително затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца, както и контузия на гръдния кош довела до болки и страдания за срок около месец. Посочените увреждания се съпровождат с физически дискомфорт и затруднения в битов аспект, продължили около два месеца. В същото време е било налице и състояние на остра стресова реакция, като психическите последствия от произшествието не са отшумяли и до днес.

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства, продължителността на периода на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца, както и остатъчните последици от травмите – обсъдени в психологичната експертиза, съдът приема, че К. доказа и има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 12 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, относими към размера му, така и с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Размерът на обезщетението се определя към момента на постановяване на съдебното решение, като съдът счита сумата от 12000 лева за справедливо обeзщетение, която ще замести, облекчи и компенсира болките и страданията му.

Относно лихвата :

Ищецът е отправил своята застрахователна претенция на 21.07.2022 г., като е представил необходими документи. Част от допълнително изисканите от него документи (доказателства) : краен влязъл в сила акт от образуваното досъдебно производство, както и автотехническа експертиза по досъдебното 3 производство, според съда са такива, с които той не може да се снабди и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. От друга страна обаче, тъй като в представените амбулаторни листа липсва всякаква конкретика за уврежданията, изискването на рентгенографии с разчитания на получените фрактури според съда е законосъобразно и обосновано. По тази причина му е изпратено писмо с указания за тяхното представяне, като липсват данни това да е направено. С оглед на изложеното и според правилото на чл. 497, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ законната лихва следва да се присъди от 22.10.2022 г., тъй като това е по-ранната дата между двете посочени в чл. 497, ал. 1 КЗ.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца щ е следва да се присъдят направените по делото разноски. Пълномощникът на ищеца претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, но по делото липсва документ, в който да е предвидено оказване на безплатна адвокатска помощ. Представено е само пълномощно на л. 18 и л.19, в което адв. М. е упълномощена да образува и води граждански дела във всички инстанции във връзка с пътнотранспортното произшествие настъпило на 19.06.2022 г., като в него нищо не се споменава за оказване на безплатна адвокатска помощ, нито изобщо за адвокатско възнаграждение. В тази връзка, поради липса на договор за правна защита и съдействие, съдът не може да присъди и адвокатско възнаграждение. Останалите разноски за държавна такса и за възнаграждения на вещи лица, в общ размер на 1730 лева, следва да се присъдят изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Осъжда Застрахователна компания „Уника” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 18, ЕИК 040451865, представлявано от изпълнителните директори И. Г. Д. и А. А. Р., да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането на Д. П. К. от гр. К., жк.

„...” № , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени му вследствие от пътно транспортно произшествие настъпило на 19.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 12000 лева, считано от 22.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

Осъжда Застрахователна компания „Уника” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 18, ЕИК 040451865, представлявано от изпълнителните директори И. Г. Д. и А. А. Р., да заплати на Д. П. К. от гр. К., жк. „....” № , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, сумата от 1730 лева – направени разноски за държавна такса и за възнаграждения на вещи лица по гр.д. № 165/2023 г. по описа на Районен съд Своге.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

4

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5