Решение № 49 от 31.10.2023, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Административно наказателно дело 11/2022
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- Румен Атанасов Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 277 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 41 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 233, ал. 1 · Закон за горите
- чл. 235 · Закон за горите
- чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20221880200011 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба подадена от Д. Б. П. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 555/17.12.2021 г. – издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло, като същото се поддържа от защитника и в открито съдебно заседание, както и в писмена защита.
Административнонаказващият орган – директор на Регионална Дирекция по горите София, в съпроводителното писмо, както и в открито съдебно заседание и в писмена защита – чрез пълномощник, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че издаденото НП е правилно и законосъобразно.
Към делото е приобщена административнонаказателната преписка, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна :
Видно от приложената по делото длъжностна характеристика, 1 жалбоподателят е с ... образование и е работил като ..... в звено ... към .... В това му качество и по силата на длъжностната характеристика той е участвал в маркирането на горски територии собственост на Община С. П. е вписан в публичния регистър в Изпълнителна агенция по горите, поради което е лице по чл. 235 ЗГ – извадка от публичния регистър на л. 49 от делото. На 01.03.2021 г. жалбоподателя е съставил (изготвил и подписал) документ, карнет-опис, в който е удостоверил, че е извършил маркиране в отдел 209, подотдел „ш“, общинска горска територия в землището на с. Бов, общ. Своге.
Въз основа на карнет-описа е издадено позволително за сеч, в който е отразено, че дърветата са маркирани от Д. П.. На 24.06.2021 г., разпитаният от съда свидетел М. – служител на ..., заедно с колегата си Б. (също дал показания по делото), извършили проверка на сечището. Проверката е осъществена в присъствието на П., като проверяващите са констатирали, че на място не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч дървета, като същевременно е извършена сеч на немаркирани такива. С оглед на така установеното от фактическа страна е прието, че П., в качеството си на лице по чл. 235 ЗГ (физическо лице, което е вписано в публичния регистър в Изпълнителната агенция по горите, извършва дейностите по чл. 233, ал. 1 ЗГ и притежава удостоверение за регистрация), виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗГ, като е издал документ в нарушение на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, който задължава лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Въз основа на съставения констативния протокол на 02.07.2021 г., отново в присъствието на жалбоподателя, е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Същият съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от цитирания закон. Актът е подписан от актосъставителя М., жалбоподателя П. и свидетеля Н.. В настоящият случай АУАН е съставен въз основа на изрично посочения в него констативен протокол, който е официален документ – издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Д. П. се е запознал със съдържанието на акта и му е връчен препис от същия, което е удостоверено с подписа му. В настоящият случай АУАН е съставен въз основа на изрично посочения в него констативен протокол, който е официален документ – издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Издаденото на 17.12.2021 г. наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 29.12.2021 г., а жалбата е изпратена чрез куриер и е постъпила в РДГ на 07.01.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана по делото въз основа на показанията на свидетелите горски служители, тъй като те са безпротиворечиви и логически издържани и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е 2 неоснователна.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан. На 01.03.2021 г. Д. П., като лице по чл. 235 ЗГ, е издал документ, в който е удостоверил невярното обстоятелство, че дърветата са маркирани.
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Р азмерът на наложената глоба е минималния предвиден от закона, като според съда е правилно индивидуализиран.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнени е относно неговото съдържание. Всички основни елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗГ.
Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото, където е извършено, както и всички обстоятелствата, при които е извършено.
Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Наказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. По делото безспорно се установи, че Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗГ. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като деецът е знаел, че не е маркирал дърветата, но въпреки това е издал документ, в който е удостоверил противното.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН , съдът
РЕШИ:
3
Потвърждава Наказателно постановление № 555 от 17.12.2021 г. , издадено от директора на Регионална дирекция по горите София, с което на Д. Б. П. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за горите, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4