Решение № 192 от 21.03.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Силистра, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20233420101829 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване Д.“ ЕООД, с ЕИК:......................, в която твърди, че ответника А. С. Т. с ЕГН:**********, е клиент на дружеството и е абонат с №142113 за имот находящ се в с.Л., обл.Р., ул.“И.“№..... Твърди, че тя е използвала доставена питейна вода, която не е заплатена. Също така твърди, че при посещения на имота не е открито лице, което да осигури достъп за много дълъг период от време. Заявява, че на 14.07.2020 година е било подадена заявление от новия собственик на имота/В.

Ю. Н./, в което са посочени показанията на водомера. Същият е отчел 114 кубични метра вода в повече от последното отчитане. Издал е една фактура от 30.06.2020 година, която не е заплатена в срок от ответника. Твърди също така, че е отправил покани за доброволно изпълнение, които не са били получени. Също така твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело №981/2023 година по описа на СРС, но му е било указано да предяви иск за установяване на вземанията си. В тази връзка моли съда да признае за установено, че ответника му дължи сумата от 292,78 лева главница в едно със законната лихва върху нея считано от 14.06.2023 година до окончателното и изплащане и 87,11 лева обезщетение за забавено изпълнение за периода от 30.07.2020 година до 13.06.2023 година.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за прилагане на цитираното ч.гр.дело.

Ответникът, А. С. Т. с ЕГН:**********, чрез назначения особен представител дава отговор на исковата молба. Твърди, че има разминаване в периодите посочени в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед 1 за изпълнение. Също така твърди, че се иска установяване на съществуването на задължения за период от 2012 година до 2020 година и се позовава на настъпила погасителна давност за част от задълженията.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.

422 ГПК.

Няма спор между страните, че ответника е абонат на дружеството ищец, с предмет на доставка на ВиК услуги за имот, находящ се в с.Л., обл.Р., ул.“И.“№...., с абонатен №142113. Като собственик на имота ответникът придобил качеството на потребител на ВиК услуги на основание чл. 3, ал. 1, т.

2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и спрямо него произвели действие Общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги, одобрени с от КЕВР с решение от 11.08.2014 г., влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено през монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Служители на ищеца многократно са правили опити да извършат отчитане на водомера, но това не е било възможно, тъй като имота е бил винаги заключен. Така, водомера не бил отчитан от 2012 година.

На 02.072020 година, ответника продал недвижимия имот, на трети лица.

Те от своя страна подали заявление до ищеца за прехвърляне на партидата на имота на тяхно име. Посочили и показанията на водомера към датата на предаване на имота, а именно 12.06.2020 година. Показанието било 267 куб.метра. или разлика от последното отчитане от 114 куб.метра. Именно за тази сума била издадена и фактура от ищеца. Същата не била заплатена от ответника и се стигнало до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Следователно се налага извода, че ищеца доказа фактите, водещи до основателност на претенцията му за главницата.

Съгласно Чл. 44 от Общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гласи, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Претендирания размер на това обезщетение не бе оспорен, поради което съдът приема, че то коректно изчислено.

2

Казаното налага предявените искове да бъдат уважени в посочените по – горе размери, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски изцяло по приложения списък, включващ разноските в заповедното и в исковото производство в размер на 900 лева.

Възражението на ответника за погасяване на задължението му по давност е неоснователно по следните съображени: Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищцовото дружество стойността на ползваните ВиК услуги се заплаща в 30-дневен срок от датата на фактуриране, а в конкретния случай за цялата претендирана в настоящото производство сума е издадена фактура от 30.06.2020 г., откъдето следва, че падежът на задължението за заплащането е настъпил на 30.07.2020 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 981/2023 година по описа на СРС е депозирано в съда на 19.06.2023 година, тоест преди изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а настоящият иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК се счита предявен именно на датата на подаване на заявлението съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба. След предявяването на иска давността спира да тече по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, поради което към настоящия момент задължението на ответника не е погасена по давност.

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, СРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. Т. с ЕГН:********** дължи на „Водоснабдяване и канализация - Д.“ ЕООД с ЕИК:................., следните суми:

-292,78 /двеста деветдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/лева, представляваща стойността на използвани ВиК услуги, за което е издадена фактура от 30.06.2020 година, в едно със законната лихва върху нея считано от 19.06.2023 година до окончателното и изплащане;

-87,11 /Осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 30.07.2020 година до 13.06.2023 година, за което ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело №981/2023 година на СРС.

ОСЪЖДА А. С. Т. с ЕГН:********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Д.“ ЕООД с ЕИК................., сумата от 900 /деветстотин/ лева, 3 представляваща извършени разноски в хода на заповедното и в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4