Решение № 55 от 20.04.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр. Лом, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20221620200280 по описа за 2022 година С Наказателно постановление № Л-11/ЗМВР от 09.06.2022г. издадено Началник РУ гр.Лом, към ОД на МВР гр.Монтана гл.инсп........, упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР, на жалбоподателят Р. Р.

Р. с ЕГН ********** от гр.Лом, ул........ обл.Монтана, на осн. чл.264, ал.2 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с пълномощник адв.Г. Ц. от МАК, поддържа жалбата и моли съда да постанови решение с което да отмени издаденото НП изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № Л-11/ЗМВР от 09.06.2022г. издадено от Началник РУ гр.Лом, към ОД на МВР гр.Монтана гл.инсп........, упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР, на жалбоподателят Р. Р.

Р. от гр.Лом, на осн. чл.264, ал.2 от ЗМВР му е наложено административно 1 наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР, а именно за това, че на 21.05.2022г. около 23,20ч. в гр.Лом, ул.“Пристанищна“ пред № 17 противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, като го държи за ръцете и дърпа униформата.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с пълномощник. В пледоарията си адв.Ц. моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, с оглед на обстоятелството, че на нарушителят е връчен абсолютно нечетлив акт, с което е нарушено правото му на защита. Наред с това не са събрани каквито и да е доказателства, че Р. е извършил престъплението за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност, тъй като самият полицейски служител М. Я. в показанията си посочи, че нарушителят е търсил опора, за да стане от земята, поради което се е хванал за униформата му, което действие не може да се тълкува като умишлено такова.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 21.05.2022г. около 23ч. полицейските служители при РУ гр.лом – свидетелите М. Я., Б. В. и В. Р., които били на смяна получили сигнал от дежурния ОДЧ при РУ гр.Лом за прободено с нож лице, в апартамент в ж.к.

„Калета“, на ул.“Пристанищна“ в гр.Лом. Полицейските служители посетили сигнала и установили, че това пострадалия е техен колега ......., който след семеен скандал с жена си бил прободен от нея с нож. Извикали Бърза помощ и изчакали екипа, след което решили да проверят къде е извършителката на деянието. Междувременно в близост до блока минала нейната майка св.М. П. която казала, че не знае за случилото се. Така тримата полицейски служители решили да проверят дали жената не се е прибрала в дома на родителите си и се отправили към съседния блок, в който бил апартамента на св.П.. Св.Я. тръгнал пеша към блока заедно със св.П., а св.В. и Р. с полицейския автомобил.

Приближавайки блока, в който живее св.П., която е майка на жената, 2 участвала в семейния скандал и на жалбоподателят, тъй като било тъмно, св.Я. осветил входа на сградата с фенерче. Тогава забелязал, че от стълбището излизат жалбоподателят и св.Д., негов приятел. Св.Я. се представил на жалбоподателят, при което последният започнал да му задава въпроси за това къде се намира ....... - мъжа на сестра му. Св.Я. му отговорил, че няма да му дава обяснения, при което Р. започнал да го говори на висок тон, че иска да го „заключат“. Междувременно към двамата се присъединил и св.В.. Вследствие на отправените помежду им словесни атаки, полицейските служители пристъпили към задържането на жалбоподателят. По време на същото последният бил „тръшнат“ на земята от св.Я., в опит да предотврати нанасянето на удар от негова страна към някой от тях, като на земята се озовал и св.Я.. В опит да се изправи жалбоподателят се хванал за ръкава на униформата на полицейският служител, вследствие на което я скъсал.

Бил задържан и отведен в сградата на РУ гр.Лом, където св.М. Я. в присъствието на св.Б. В. му съставил АУАН № Л-11/ЗМВР от 21.05.2022г., в който описал нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР, а именно нарушаване на физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, като същия го държи за ръката и дърпа по униформата. Актът бил предявен за подпис на жалбоподотелят, но той отказал да го подпише и отказа му бил удостоверен с подписа на св.В. Р.. На сутринта актът му бил предявен отново и жалбоподателят го подписал.

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на Р. Р., на осн. чл.264, ал.2 от ЗМВР административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства – приложени докладни записки, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели М. Я., Б. В., В. Р., М. П., Д. Д., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

3

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗМВР, съгласно която правна норма „който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба 2 000лв, ако извършеното не съставлява престъпление“.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 264, ал. 2 ЗМВР, както вече се посочи по-горе, се изразява в действие, което е насочено към нарушаване физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. При това за наказващия орган е било налице задължение да изложи данни за това при какви обстоятелства и спрямо кой служител на МВР е нарушена личната му неприкосновеност.

Видно от обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление, не става ясно дори, че на това място е имало екип на МВР, който е осъществявал свои служебни задължения, при чието осъществяване жалбоподателят с поведението си е нарушил физическата неприкосновеност на служител на ведомството /неизвестен от съдържанието на АУАН и НП/.

Видовете дейности, които се осъществяват от органите на МВР, както и правомощията им са уредени в ЗМВР и за да може да бъде извършена преценка дали в конкретния случай полицейският орган е изпълнявал възложените му функции, следва да бъде описано в АУАН, какви точно задължения е изпълнявал той на посоченото място.

В настоящия случай, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е посочено единствено, че жалбоподателят "противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, като го държи за ръката и дърпа за униформата ", но никъде не се съдържат данни с какво точно са били свързани тези служебни задължения на органа, тоест какви са функциите, които е осъществявал съответният полицейският служител, нито 4 дори кой е той.

В случая това изискване не е изпълнено, при което съдът е лишен от възможността да прецени спрямо кой полицейски служител и дали именно при изпълнение на негови служебни задължения е извършено посоченото в НП нарушение. Това по своя характер е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като непълнотата в АУАН и в НП относно обстоятелства, които са съществени и липсата им не дава възможност на съда да прецени дали изобщо е налице нарушение, извършено при хипотезата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР – при изпълнение на служебни задължения от страна на служител на МВР, и ако е налице такова – спрямо кой конкретен служител на МВР е извършено нарушението.

В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо тези обстоятелства да бъдат допълвани впоследствие, включително и чрез разпит на свидетели. Показанията на последните биха могли да бъдат използвани единствено за доказване на твърденията, съдържащи се в АУАН и в наказателното постановление, но не и за допълването им.

На следващо място друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, представляващо съществено процесуално нарушение е лицето съставило АУАН, което на практика е пострадалото от действията на извършителя. Образуваното административнонаказателно производството възоснова на съставеният от св.Я. АУАН по разбиране на съда е изначално опорочено по начин, който да налага отмяната на атакуваното наказателно постановление, тъй като при съставяне на акта за установяване на административното нарушение са допуснати следните нарушения: актът е съставен от лице, по отношение на което към датата на съставянето му са били налице основания за отвод, сред уредените в чл.51, ал.1, б. „а” ЗАНН, съгласно която правно норма не може да участва в разглеждането на наказателна преписка и издаването на НП длъжностно лице, което е пострадало от нарушението. В случая полицейският служител М. Я., е имал качеството на пострадало от нарушението лице, тъй като от събраните по делото доказателства се налага извода, че той е лицето, чиято полицейска униформа е била скъсана, респ. той е лицето по отношение на което е нарушена физическата неприкосновеност.

Съгласно чл.36 от ЗАНН административното производство се образува 5 със съставяне на акт. По смисъла на закона, актосъставителят е лицето, което установява нарушението и нарушителя. Ето защо актосъставителят следва да бъде безпристрастен, след като в конкретния случай същият е пострадал от нарушението, възниква основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Тя се поставя под съмнение и оглед нормата на чл.45 от ЗАНН, според които пострадалият до издаване на НП може да поиска обезщетение.

Според чл.52 ал. 3 от ЗАНН, след получаване на преписката, наказващият орган трябва да уведоми пострадалия за своето нарушение. Изначално законодателят не е предвидил възможност актосъставителят да бъде пострадалото лице, както е в конкретния случай.

В случая АНО е следвало да констатира незаконосъобразно съставения АУАН и да разпореди съставянето на такъв от компетентно длъжностно лице, тъй като съгласно чл.52 ал.4 изр. първо от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Като не е изпълнил това свое задължение, АНО е издал едно незаконосъобразно НП, което заедно със съставеният АУАН са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателят.

Съдът намира, че следва да отмени издаденото НП на основание само на тези две процесуални нарушения, които са съществени, без да се произнася по същество на делото.