Решение № 121 от 03.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500143 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на Г. Д. Ч., чрез пълномощника адв. К., против решение №76/10.02.2025г. по гр.дело №950/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и актове на

Прокуратурата над уважения размер от 7 500 лв. до предявения размер от 27 000 лв. и за имуществени вреди над уважения размер от 150 лв. до предявения размер от 1300 лв. и присъждане на направените от ищеца разноски в съответствие с уважената част от исковете.Според въззивника съдът правилно е приел осъществяването на фактическия състав на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвид повдигнатото на ищеца обвинение, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Отчетена е продължителността на наказателното производство и обстоятелството, че висящността на съдебната му фаза е поддържана от ответната Прокуратура.Изследвани са видът, интензитетът, характерът и продължителността на неимуществените вреди и причинно – следствената връзка между тяхното настъпване и действията на ответника.Неправилно обаче, според въззивника, в нарушение на принципа на справедливост, е определен размерът на дължимото обезщетение и неправилно е прието съпричиняване на тези вреди от страна на Г. Ч. с 1 констатацията, че с действията си по време на наказателното преследване е създал предпоставки за повдигане и поддържане на обвинение.Сочи се възприетата от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт фактическа обстановка и изводите на този съд за липса на престъпно деяние, извършено от Г. Ч., като е безспорно, че друго участие на ищеца в престъпното деяние не е налице. Твърди се, че дори да се приеме, че ищецът е нанесъл удар по скулата на К. Б., за държавното обвинение изначално е било ясно, че този удар не е причина за средната телесна повреда, съставомерна последица за престъплението по чл.129, ал.1 НК. В хода на цялото наказателно производство пострадалият Б. е сочел лицата, нанесли му множество удари, сред които евентуално е бил причинителят на средната му телесна повреда, но вместо да анализира тези показания, Прокуратурата е прекратила с постановление от 13.11.2020 г. производството против действителните извършители и е продължила да разследва ищеца и К. К.. При това положение за ответника още през 2020 г. е било ясно, че обвинението против Г. Ч. е неоснователно и, че липсват изначално доказателства за неговата вина, но въпреки това е продължила наказателната репресия против него. Съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на Ч., който от самото начало е твърдял, че не е лицето, нанесло удара, причинил средна телесна повреда. Поддържа, че Ч. не е бил недобросъвестен, не е заблуждавал органите на наказателното производство и не е ставал причина за забавяне или за опорочаване на разследването. Твърдяното престъпление от частен характер, ако се приеме наличието на такова, следва да бъде обсъждано в хипотезата на чл.130, ал.3 НК предвид, че пострадалият Б. е отвърнал веднага на удара.При липса на такова наказателно производство изводите за съпричиняване и за причинно – следствена връзка с наказателното производство са неправилни. Предвид, знанието на Прокуратурата към 13.11.2020 г. за конкретните действия на Ч., непрекратяването на производството против него безспорно е допринесло за осъществяването на процесния деликт. Поради това счита за неправилен изводът на съда за съпричиняване от страна на ищеца и оспорва наличието на предпоставки по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението.При условията на евентуалност, ако съдът приеме наличието на съпричиняване, то моли да бъде определено в размер до 10%.Счита също, че приетото общо обезщетение в размер на 15 000лв е в противоречие с чл.52 ЗЗД и принципа на справедливост, като се позовава на съдебна практика по сходни според въззивника казуси.

Относно претенцията за имуществени вреди се твърди, че съдът незаконосъобразно е приел, че в представените доказателства за заплащане на адвокатски хонорари е налице допълване, което е недопустимо и неприложимо за адвокатските бланки /кочани/. Счита за житейски логично и обосновано при смяна на защитника да бъде заплатено отделно възнаграждение на новия процесуален представител, за което е защитника е издал съответния документ с номер от кочан. Съдът неоснователно не е 2 кредитирал представеното индигирано копие от адвокатския кочан, което според практиката на съдилищата се приема за оригинал.По отношение на намаляването на имуществените вреди с ½ се позовава на аргументите си относно обезщетението за присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, както и да се присъдят всички направени в производството разноски. Няма искания за нови доказателства.

Прокуратура е подала насрещна въззивна жалба против решението в частта, в която са уважени предявените искове, като се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло или евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено.В нея се твърди нарушение на материалния закон.Според Прокуратурата размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно завишен, с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД и константната съдебна практика и несъответен на твърдените от ищеца негативни преживявания. Съдът не е отчел в достатъчна степен редица относими към формирането му обстоятелства.Мярката, взета на ищеца, е възможно най – леката и фактически правата му не са били ограничени.

Мярката е отменена своевременно и ищецът е напускал страната, трайно е пребивавал в чужбина, за да работи, което обяснява липсата на трудови договори в страната за периода 01.05.2018г. до 04.02.2022г.

Делото не е разгласявано медийно от представители на ответника, а досъдебната му фаза не се отличава с интензитет спрямо ищеца.Съдът безкритично е кредитирал показанията на съжителстващата с ищеца св. И., без да отчете нейната заинтересованост предвид фактически съпружеските им отношения. Не са представени доказателства, извън нейните показания за твърдените опити на ищеца да започне работа в държавни учреждения. Отчитайки продължителността на наказателното производство, съдът не е съобразил уточнението, че вреди от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок не се претендират в настоящото производство. Моли да бъдат отхвърлени претенциите изцяло, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Няма искания за нови доказателства.

Производството е по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.

Предявен е иск от Г. Д. Ч. против Прокуратурата за присъждане на сумата 27 000лв –обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 1300лв –обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение, повдигнато и поддържано от ответната страна, за което ищецът е оправдан с решение по НОХД № 1762/2021г на БРС, потвърдено с решение № 124/13.05.2024г на ОС –Бургас /окончателно/.В исковата молба се твърди, че досъдебното производството е продължило 6 години, като на ищеца е предявено обвинение на 19.04.2017г за извършено от него тежко 3 престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.1, вр.ал.2, вр.чл.20,ал.2 от НК.Взета е мярка за неотклонение „подписка“ и е извършена полицейска регистрация по реда на чл.11 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. С определение по ЧНД № 4104/2019г на БРС е констатирано забавено разследване и са дадени указания към Прокуратурата за приключването му, след което досъдебното производство е продължило още 2 години.С постановление на Прокуратурата от 10.06.2020г на ищеца е предявено ново постановление за привличане като обвиняем за извършено престъпление по чл.129,ал.1, вр. ал.2, вр.чл.20, ал.2 НК. Цялото производството е протекло за времето от 19.04.2017г до 13.05.2024г, когато е влязла в сила оправдателната присъда.През този период ищецът се е явявал и е участвал в множество процесуални действия, всяко от които водело да засилване на неговата тревожност и безпокойство, губел надежда и се страхувал да не бъде осъден за деяние, което не е извършил.Наказателната репресия спрямо него се отразила негативно на отношенията му с близки, познати и роднини, както и в трудовата му дейност, тъй като не можел да си намери работа в държавния сектор или в структурите на МВР.Това го принудило да замине извън страната, тъй като изпитвал срам от близките си, че е вечният обвиняем. Цялото наказателно производство се отразило зле на социалното му общуване и отношенията му със семейството. ДП продължило необосновано дълго, без да е с фактическа и правна сложност и без да са налице действия на ищеца или защитника му, допринесли за това забавяне.С уточняваща молба от 20.08.2024г ищецът е посочил, че сумата 27 000лв се претендира само на осн.чл2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и не търси обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В отговора на Прокуратурата исковете са оспорени като неоснователни.Ищецът е с повдигнато обвинение на 19.04.2017г , а досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в съда на 29.03.2021г, т.е досъдебната фаза е продължила 3 г и 11месеца, който с оглед на фактическата и правна сложност на делото не е неразумен срок.

Продължителността на делото в съдебна фаза не е в зависимост от поведението на ответника, а зависи от съда, поради което отговорността за цялата продължителност на процеса не се само на Прокуратурата. Следва да се има предвид, че на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение и правата му не са ограничени реално; делото не е медийно разгласено и ищецът е оправдан на още на първа инстанция.Прави се възражение за съпричиняване по чл.5,ал.2 ЗОДОВ – с поведението си ищецът е допринесъл виновно да настъпване на претендираните от него вредоносни последици. Доказано е в производството, че той е нанесъл първия удар на пострадалия, като това неправомерно поведение е обстойно обсъдено в мотивната част на въззивното решение по ВНОХД № 618/2022г на ОС – Бургас. Ако ищецът не бе извършил това действие, спрямо него нямаше да бъде предприето наказателно преследване за средна телесна повреда и нямаше да настъпят посочените неимуществени вреди. Оспорена е датата на представения към исковата молба 4 договор за правна защита и съдействие.Оспорен претендираните вреди, като прекомерен. е размерът на

С атакуваното решение съдът е уважил частично и двата обективно съединени иска, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500лв, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба – 10.06.2024г, а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен до сумата от 500лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.06.2024г.След анализ на събраните доказателства съдът е приел, че незаконното обвинение е причинило на ищеца стрес, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално осъждане.Тези негативни емоции са присъщи на човек с чисто съдебно минало и са се засилили в момента, в който създал семейство и очаквал дете.Обвинението станало достояние на приятелския му кръг и довело до уронване на доброто му име.Съдът е взел предвид и възрастта на ищеца към началото на съдебното производство, неговата продължителност и отражението му върху професионалната му реализация в области, в които се прави селекция при отчитане на водени разследвания срещу кандидата.