Решение № 242 от 26.10.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. гр. Добрич, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Веселина В. Господинова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20263200500467 по опИ. за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№1495/28.04.2026 год. на “ЕКОФРУКТ“ЕООД,ЕИК116532632,със седалище и адрес на управление *** срещу решение рег.№ 13/25.03.2026 год. по гр.д.№149 /2025 год. на Районен съд Тервел,с което е признато за установено, по обективно кумулативно съединените положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД – по отношение на главницата и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за лихва, в отношенията между страните:ищецът от една страна-Държавата,представлявана от Министъра на земеделието, *** и от друга страна ответника - „Екофрукт“ ЕООД, ЕИК 116532632,със седалище и адрес на управление ***,че ответника дължи на ищеца следните суми : 5695.25 евро, представляваща сбор от главници както следва: 1245.19 евро - главница обезщетение за ползване без правно основание на части от имоти от държавния поземлен фонд, а именно: за част от земеделска земя с площ 7.121 дка от поземлен имот с идентификатор 1

*****,целия с площ от 9.669 дка. находящ се в землището на *** за стопанската 2019/2020 год.- пр.осн.чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ и 4 450.06 евро главница – обезщетение за ползване без правно основание на части от имот от държавен поземлен фонд, а именно: за част от земеделска земя с площ 25.449 дка от поземлен имот с идентификатор *****,целия с площ от 36.696 дка. находящ се в землището на *** за стопанската 2019/2020 год.- пр. осн. чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до съда 15.03.2023 година до окончателното изплащане на сумата;974.53 евро , представляваща обезщетение за забава/мораторна лихва на осн. чл.86 от ЗЗД като сбор от следните суми:

213.07 евро – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1245.19 евро , за периода от 07.07.2021 год. до 14.03.2023 год. и 761.46 евро представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 4450.06 евро, за периода от 07.07.2021 год. до 14.03.2023 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27/ 21.03.2023 година по ч.гр.дело №84/2023 година по опИ. на РС Тервел и е осъдено „Екофрукт“ ЕООД, ЕИК 116532632,със седалище и адрес на управление *** да заплати разноски по делото на ищеца Държавата,представлявана от Министъра на земеделието: сторените по ч.гр.дело №84 по опИ. на Тервелски районен съд за 2023 година разноски в размер на : 133.40 евро-несена държавна такса и определено от съда юрисконсултско възнаграждение - за процесуално представителство по ч. гр. дело № 84/ 2023 година в размер на 100.00 евро ;по исковото производство съдебно деловодни разноски и разноски по вещо лице в общ размер на 731.38 евро , както и сумата от 460.17 евро- определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство съответно по гр.дело № 158 / 2023 година по опИ. на РС Тервел , възнаграждение за процесуално представителство юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство по в. гр. дело № 587 /2024 година и такива разноски по настоящото гр. дело №149 / 2025 година по опИ. на Рс Тервел.

С доводи,че обжалваното решение е необосновано и противоречи на материалния закон се претендира отмяната му,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора,с което исковете срещу дружеството бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани,а в условията на евентуалност 2 исковете да бъдат уважени до размера на еднократното рентно плащане на имотите за процесната стопанска година.

При данни,че съдебния акт е бил връчен на дата 14.04.2026 год. , жалба рег.№1495/28.04.2026 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Държавата счита,че обжалваното решение не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Спорни между страните са въпросите, дали претендираното в гражданско исково производство по реда на чл.59 от ЗСПЗЗ обезщетение за ползване без правно основание на земи от държавния поземлен фонд е съизмеримо с трикратния размер на средното годишно рентно плащане по чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ за съответното землище през предходната година , посочено в административен акт за изземване на имотите от лицето,което ги ползва без правно основание,поради различните им виждания дали с оглед статута на земите на държавна собственост, специалната уредба по ЗСПЗЗ изключва приложимостта на общата такава по ЗЗД, дали заповедта за изземване на имотите поражда в тежест на ползвателя задължение за плащане на опредЕ.та с нея рентна вноска с оглед императивните и със санкционен характер норми на чл.34 ал.6 и ал.8 ,чл.37б ал.3,чл.37в ал.2 и чл.40 от ЗСПЗЗ и чл.47в ал.1 т.5 от ППЗСПЗЗ или му предоставя правната възможност да продължи да ползва неправомерно заетите държавни земи срещу заплащане на опредЕ. сума,респ. в случай ,че неправомерното ползване е доказано със заповедта и е продължило, при предявен иск по чл. 59 от ЗЗД, следва ли обезщетението на собственика да бъде присъдено,в размерите посочени в заповедта и определени по правилото на § 2е от ДР на ЗСПЗЗ.

Жалбата е отчасти въз основа на фактически констатации и правни доводи както следва:

Обжалвания съдебен акт е постановен по установителни искове на основание чл. 415 ал. 3 предл. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 1 от ГПК, предявени след проведено заповедно производство при подадено в срок 3 възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, като исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Исковете са били разгледани за втори път от първоинстанционния Тервелски районен съд в хипотезата на чл. 270 ал.3 изр. трето от ГПК .

Установява се по делото, че на

15.03.2023 год.

Държавата,представлявана на основание чл.24 ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните,е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Екофрукт“ ЕООД за вземанията-предмет и на настоящото исково производство.Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение №27/21.03.2023 год. по ч.гр.д.

№84/2023 год. на Тервелския районен съд за процесните вземания в общ размер от 13 044.95 лв.,както е заповядано длъжника да заплати и съдебноделоводни разноски в размер на 260.90 лв. и 925.25 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на искова молба с вх. №913/02.06.2023 год. е било образувано гр.д. № 158/2023 год. на Районен съд Тервел. В исковата молба Държавата-ищец е сочела,че вземанията й произтичат от следните обстоятелства: Поземлени имоти с идентификатори по кадастрална карта ***** и *****,находящи се в землището на ***,били държавна собственост-част от ДПФ.Части от тях били неправомерно ползвани от ответника „Екофрукт“ ЕООД през стопанската 2019/2020 год.,което било установено с констативен протокол №ПО-06-70 15/21.02.2020 год. на ОСЗДолни чифлик за извършена на основание чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ проверка.Било е изпратено уведомление изх.№ ПО-06-8/15.05.2020 год. до горното дружество за започнато административно производство за издаване на заповед за изземване на имотите от ДПФ,които се владеят без правно основание.Указано е ,че за неправомерното ползване на земеделските земи за стопанската година е определен трикратния размер на средното годишно рентно плащане по §2е от ДР от ЗСПП и сумите могат да заплатени по посочена в писмото банкова сметка,връчено на дата 20.05.2020 год.Издадена била заповед №РД 20-04-166/16.07.2020 год. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Варна,с която на основание чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ във връзка с извършени проверки на основание чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ за състоянието и ползването на земи от ДПФ от Общинските служби по 4 земеделие на територията на Област Варна било наредено да се изземат от дружеството ползваните от него без правно основание части от процесните два поземлени имота,като в т.ІІ от заповедта били определени суми по реда на чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ и било указано,че сумите за неправомерно ползваните части от имоти могат да бъдат заплатени по сметка на МЗХГ,посочена в заповедта.Сумите били изчислени въз основа на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище през предходната година за времето на неправомерното ползване съгласно чл.34 ал.6 и 8 от ЗСПЗЗ. След връчване на заповедта същата била оспорена от „Екофрукт“ ЕООД,като по жалбата рег.№ РД-12-05-22/28.07.2020 год. било образувано адм.д. №9082/2020 год. на Районен съд Варна,решението по което било обжалвано от дружеството,като жалбата била предмет на адм.д.№960/2021 год. на Административен съд-Варна.С влязло в сила решение №939/07.07.2021 год. по адм.д.№960/2021 год. на Административен съд-Варна неправомерното ползване на имотите от ответното дружество било установено,като съдът изменил заповедта за изземване единствено в частта на определените за плащане от дружеството суми.Дружеството дължало на Държавата сумите по заповедта като обезщетение за ползваните през стопанската 2019/2020 год. без правно основание части от поземлени имоти,които обезщетения били формирани от трикратния размер на средното годишно рентно плащане,определено съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ.

Както в заявлението по чл.410 от ГПК,така и в исковата молба Държавата двусмислено се е позовала относно размера на претендираните като обезщетение за неправомерно ползване на части от недвижими имоти от ДПФ,на размера на сумите на цитираната административна заповед за изземване,издадена от Директора на ОДЗ-Варна.От една страна е обосновала исковите си претенции с факта,че Държавата е собственик на процесните части от поземлени имоти,че ответното дружество е ползвало неправомерно (без основание) тези части и че последното дължи на ищеца обезщетение за това неправомерно ползване факти,касаещи елементите от фактическия състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД,пораждащи право на Държавата да търси обезщетение за своето обедняване на плоскостта на неоснователно обогатяване.От друга страна обаче еднопосочно Държавата е визирала административната заповед по чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ като източник на процесните вземания и е претендирала обезщетения в размера по 5 заповедта,като е наблегнала в исковата молба,че заповедта,която е потвърдена и частично изменена само в частта относно дължимите суми с влязло в сила съдебно решение,е задължителна за гражданския съд.Така се създава от изложеното в исковата молба впечатление,че исковите претенции са с първоизточник самата административна заповед,т.е. че се касае за установителни искове относно установяване на вземания,произтичащи от цитираната административна заповед.

Първоинстанционният съд не е констатирал неяснотите и противоречията в изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба,като не е указал на ищеца по реда на чл.129 ал.2 от ГПК да отстрани горните.В рамките на правомощията си по чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК въззивният съд,разглеждащ жалба срещу постановеното по гр.д.№158/2023 год. решение ,с определение №880/07.11.2024 год. по в.гр.д.№587/2024 год. е указал на ищеца-Държавата да уточни обстоятелствата,на които основава исковете си,и в частност ясно да заяви изрично цитираната заповед №РД 20-04 166/16.07.2020 год. на Директора на ОД „Земеделие“-гр.Варна за изземване на основание чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ на неправомерно ползваните от „Екофрукт“ ЕООД части от поземлени имоти от ДПФ в землището на ***, сочи ли се в частта на определените съгласно чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ за внасяне от дружеството суми за неправомерно ползване на земята като правопораждащ процесните парични вземания юридически факт;да уточни процесните парични вземания претендират ли се като дължими въз основа на влезлия в сила административен акт в окончателния му вид по решението на административен съд-гр.Варна по адм.д.№960/2021 год.,установяващ ги по основание и размер,респ. твърди ли вземанията да произтичат от този административен акт,т.е. първоизточникът им да е възникналото между страните административно правоотношение по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ,или се позовава на заповедта и проведената по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ административна процедура само като аргумент за формиране размера на исковите претенции за обезщетения и като доказателство за твърдяния факт на ползване на процесните земеделски земи от „Екофрукт“ ЕООД без правно основание;да изложи позовава ли се на гражданско-правния институт на неоснователно обогатяване като първоизточник на процесните задължения на „Екофрукт“ ЕООД,твърди ли ползване на процесните земи част от ДПФ от дружеството без правно основание,респ. настъпило от това ползване 6 обогатяване на дружеството и обедняване на Държавата;да изложи на каква база формира размера на претендираните обезщетения за лишаване от ползване-в какво се изразява обогатяването на ответника,респ. обедняването на Държавата (претърпяна загуба или пропусната полза).