Решение № 207 от 21.08.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Ихтиман, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840101112 по описа за 2024 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Х.

К. Х., ЕГН ********** и Н. С. Х., ЕГН **********, действащи чрез адвокат Р. С., против В.

Д. Х., ЕГН **********, К. В. Х., ЕГН ********** и Р. В. Х., ЕГН **********.

В исковата молба се излагат съображения, според които ищците Х. К. Х. и Н. С. Х. са собственици на следните недвижими имоти, представляващи постройки, а именно:

МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с конструкция дървен гредоред, със застроена площ 58 (петдесет и осем) кв.метра, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА (лятна кухня) с конструкция дървен гредоред, със застроена площ 30 (тридесет) кв.метра,, МАСИВЕН ГАРАЖ, с конструкция дървен гредоред, със застроена площ 23 (двадесет и три) кв.метра и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ 16 (шестнадесет) кв.метра, построени с отстъпено право на строеж в държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място) с площ 550.28 (петстотин и петдесет цяло и двадесет и осем стотни) кв.метра, съставляващ УПИ 1-252 (първи отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и втори), в квартал 51 (петдесет и едно) по дворищно-регулационния план на същото населен място, одобрен със Заповед № 163 от 27.03.2009 г. на Кмета на Община Ихтиман идентичен с парцел 1-3, в кв. 51 по предходния дворищно-регулационен план на същото населено място, а също така че са носители на вещното право на строеж върху поземления имот, направените подобрения и приращения при граници съседи: улица от три страни, УПИ I - 250 и УПИ Н-251.

Според активно легитимираните страни 1/6 идеална част от описаните вещи принадлежи на Х. К. Х., придобита по наследство, а 4/6 идеални части са придобити от Х.

К. Х. и Н. С. Х. посредством правна сделка и представляват съпружеска имуществена общност. По отношение на останалата 1/6 идеална част се сочи, че са били собственост на В.

К. Х. /брат на Х. К. Х./ и че същият, преди да почине на 15.10.2016 г., ги е прехвърли с договор на двамата ищци, който договор обаче приживе не е бил уреден „докумантално“. В 1 тази връзка се излагат доводи, според които преди и след смъртта на В. К. Х. в описаните недвижими имоти са живеели само ищците, като основната грижа по поддръжката и стопанисването им е поето от тях. Твърди се и че активно легитимираните страни заплатили на В. К. Х. парична сума за неговата идеална част от имота. Навеждат се доводи за това, че Х. К. Х. и Н. С. Х. са осъществявали спрямо имотите непрекъснато и необезпокоявано владение и са владеели същите като техни. По отношение на ответниците се сочи, че същите са съпруга и деца на В. К. Х. и че през 2010 г. го изоставили, като до 2024 г. не са се интересували от В. Х. и не са предявявали претенции към имота. Настоява се да се постанови решение, с което ищците, поради извършено заплащане на дела на В. Х. и поради давностно владение, да бъдат признати за собственици на 1/6 идеална част от процесните недвижими вещи, а също така и че са носители на вещното право на строеж върху поземления имот.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба от В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х., чрез адвокат В. Т.. С отговора се оспорва твърдението, че активно легитимираните страни са собственици на спорната 1/6 идеална част от сградите, като се посочва, че всеки от ответниците притежава по 1/18 от тях, ищецът Х. Х. – 1/6 идеална част като лично имущество, а ищците Х. Х. и Н. Х. – 4/6 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност. Заявява се, че имотът е бил на родителите на Х. Х. и В. Х., след смъртта на баща им двамата брата са получили по 1/6 идеална част от него, а майка им е притежавала 4/6 идеални части. Не се оспорва обстоятелството, че 4/6 идеални части са прехвърлени на ищците и че са ги придобили в режим на съпружеска имуществена общност.

Оспорва се, обаче, твърдението, че притежаваните идеални части от ответниците са придобити от ищците. В тази връзка пасивно легитимираните страните оспорват твърдението, че ищците са придобили имотите по силата на договор, като допълват, че дори и да е бил сключен такъв, то той е нищожен поради липса на форма – нотариален акт.

Оспорва се и твърдението за заплатена парична сума във връзка със спорната идеална част.

От страна на ответните страни се оспорва и това ищците да са ползвали имота като свой, а така също и че са манифестирали това свое намерение пред ответниците. Посочено е в отговора още, че през 2017 г. Х. Х. е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която отразил, че ответниците са съсобственици на по 1/18 идеална част от имотите. Излагат се доводи и за това, че с покана от 14.02.2024 г. двамата ищци са поканили ответниците да прекратят възникналата между тях съсобственост, като им заплатят дела. Настоява се предявеният иск да бъде отхвърлен.

В хода на съдебното производството ищците са представили като писмени доказателства преписи от Покана от 12.03.2024 г., изходяща от Х. К. Х. и Н. С. Х. и адресирана до В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х., за които в поканата е отразено, че действат чрез пълномощника им адвокат В. Т., ведно с приложена обратна разписка на Еконт към нея, в която е посочено, че пратката е връчена на 12.03.2024 г. с получател В. Г. Т., която обратна разписка на Еконт е с номер 5300558428307. Насрещните страни са оспорили положения подпис на получателя в представената обратна разписка, като в молба от 12.03.22025 г. адвокат Т. е заявила, че въпреки посочването тя да е получател, положеният подпис не е неин. Поради така направеното оспорване е открито производство по чл. 193 от ГПК относно авторството на подписа върху въпросната обратна разписка.

В последното открито съдебно заседание ищците не се явяват, като за тях се явява адвокат С., която поддържа иска и настоява за неговото уважаване.

В последното открито съдебно заседание ответниците не се явяват, като същите се представляват от адвокат Т., която оспорва иска.

Депозираната искова молба е допустима – налице се предпоставките за разглеждането й по същество. За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК /положителен установителен 2 иск за собственост/, като ищците се позовават и на изтекла придобивна давност по реда на чл. 79 от ЗС. В хода на делото е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК относно авторството на подпис, положен върху документ – призовка за връчване на извънсъдебна покана.

По повод на оспорването на подписа е допусната, изготвена и приета съдебнопочеркова експертиза. В заключението на същата е посочено, че подписът на получателя в обратна разписка № 5300558428307 не е положен от В. Г. Т., като експертът в обстоятелствената част на експертизата подробно е посочил обстоятелствата, въз основа на които е стигнал до крайния извод. В съдебно заседание вещото лице също мотивирано отговаря на допълнително поставените уточняващи въпроси. Въз основа на експертното заключения съдебният състав приема, че в хода на делото се доказа, че подписът върху процесната обратна разписка не е поставен от В. Г. Т., която от данните по делото е видно, че е била представител на В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х. още преди иницииране на настоящия процес в отношенията им с Х. К. Х. и Н. С. Х.. Действително, по делото е приложено и прието писмо от Еконт Експрес АД, в което е отразено, че пратка с товарителница № 5300558428307 от 11.03.2024 г. „е получена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Т., С. И ПРАТНЬОРИ, Упълномощено лице: В. Г. Т., приел: В. Г. Т.“ на дата 12.03.2024 г. в 13:40 часа.

Така представеното писмо, обаче, не съдържа данни относно подписа върху разписката и поконкретно кое лице е положило този подпис, а единствено отразява данни, които са обективирани и върху въпросната разписка. Също така в писмото не е записано по какъв начин е станало удостоверяването самоличността на получателя на пратката. От значение в случая е дали действително положеният подпис е на В. Т., а от изготвената съдебнопочеркова експертиза се установява, че не това лице се е подписало.

От представени по делото преписи от Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 24.04.1967 г., Строително разрешително № 14, Удостоверение № 30 от 09.02.2017 г. от Община Ихтиман и Скица на УПИ се установява, че съпрузите К. Й. Х. и Й. Х. М. /с фамилно име Х. след сключване на брак с К. Х. на 10.11.1963 г., видно от приложен препис от дубликат от удостоверение за сключен граждански брак/ са придобили собственост върху процесните недвижими имоти.

След смъртта на К. Й. Х. негови наследници, видно от представен препис от удостоверение за наследници, са били съпругата му Й. Х. Х. и синовете му Х. К. Х. и В. К.

Х., като съпругата е притежавала 4/6 идеални части, а всеки от синовете по 1/6 идеална част от недвижимите вещи.

Впоследствие посредством Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.02.2017 г. Й. Х. Х. продава на сина си Х. К. Х. притежаваните от първата 4/6 идеални части от вещите.

От приетия препис от удостоверение за наследници на В. К. Х., починал на 15.10.2016 г., е видно, че негови законни наследници са съпругата му В. Д. Х. и децата му К.

В. Х. и Р. В. Х..

По изложените по-горе и установени от съда факти страните не спорят.

Спорен е въпросът дали наследените от В. Д. Х., К. В. Х. и Р. В. Х. идеални части от сградите (общо 3/18 идеални части или по 1/18 идеална част за всеки от тях) са придобити от ищците посредством давностно владение.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, а в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал 3 фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В тълкувателното решение е прието и че когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Уточнено е, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Във връзка със спорния въпрос между ищците и ответниците по делото са събрани и други писмени доказателства, а така също са разпитани и свидетелите В. С. /сестра на ищцата Н. Х./, А. С. /баджанак на ищеца Х. Х./, В. З. /брат на ответницата В. Х./ и Б. Б.

/чиято жена е първа братовчедка на Х. Х./.

Свидетелката В. С. /сестра на ищцата Н. Х./ твърди, че след като отпразнували Коледа и Нова година през 2010 г. ответницата В. си събрала багажа и напуснала В. Х., като с нея тръгнала и дъщеря им, а след 2-3 месеца и синът им заминал при майка си. Сочи, че В. искал да прехвърли всичко на брат си и на 02.01.2011 г. Х. Х. му заплатил сума в размер на 4500 лева /първоначално свидетелката казва сума от 5500 лева, но в хода на разпита уточнява, че става въпрос за 4500 лева/. Твърди, че от този момент знаели, че къщата е на Х. и Н.. Уточнява, че В. Х. се е обаждал на децата и съпругата му и им е казала, че цялото наследство от баща му го дава на брат си. Заявява, че са искали двамата братя да отидат до нотариус, но в този момент положението на В. се влошило, изпаднал в депресия и не искал да излаза, а нотариус не желаел да дойде на място. Сочи, че В. не работил по това време, В. и Р. не са му осигурявали издръжка, а ищците са плащали всички разноски за здравословното му състояние. Уточнява, че преди 2016 г. и след 2016 г. В. и двете деца на В. не са идвали във В. и не са предявявали претенции към Н. и Х. до 2024 г. Заявява, ме Н. и Х. са правили ремонт на къщата и всички сметки за енергия, водоснабдяване и данъци са плащани от тях. Сочи, че В. и В. са се разделили през 2011 г. и през другите пет години, след като са се разделили, В. е работил, а състоянието му се е влошило след петата година.