Определение № 124 от 21.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. София, 17.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Върбанова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002900070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Х. Н. К., чрез процесуален пълномощник, е подала молба за отмяна с вх.

№ 298829/04.08.2022 г. по регистъра на Софийски градски съд на въззивно решение № 2110 от 08.11.2013 г. по в. гр. д. № 1234/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, втори състав, влязло в сила на 18.06.2015 г. С него е отменено частично решение от 28.12.2012 г. по гр. д. № 7307/2012 г. на Софийски градски съд, І ГО, 16-ти състав и вместо него е постановено друго, с което предявеният от настоящата молителка срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. е отхвърлен.

Молителката обосновава искането за отмяна на решението с твърдението, че отхвърлянето на иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ КЗ (отм.) е мотивирано с изчерпателното изброяване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт и недопустимото му разширяване с други лица, съгласно задължителните указания в ППВС № 2/30.11.1984 г., ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. Поддържа, че след влизане в сила на решението е възникнало ново обстоятелство, а именно приемането на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, между които са включени 1 възходящите и низходящите до втора степен, както и лицата, за които се докаже, че са изградили с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпят значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето, и е обявено за загубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд. Твърди, че в конкретния случай с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не е извършено тълкуване на закона, а тълкуване на посоченото по-горе Постановление. Поради това, че отдавна живее в гр.

Истанбул, моли за възстановяване на срока за подаване на молбата за отмяна, на основание чл. 64 ГПК.

Ответникът – Гаранционен фонд, гр. София, чрез процесуален пълномощник, е депозирал в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който оспорва молбата за отмяна и изразява становище за нейната неоснователност поради това, че ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се включва в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С. С. П. – трето-лице помагач на ответника в исковото производство, не изразява становище по молбата за отмяна.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като извърши проверка и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира, че молбата за отмяна е недопустима.

Постановяването на тълкувателно решение, с което е дадено различно разрешение на обуславящ изхода по спора въпрос от това, прието във влязлото в сила съдебно решение, не попада в обхвата на разпоредбата на чл.

303, ал. 1, т. 1 ГПК. Противно на доводите на молителката, няма основание да не се приложат указанията на т. 1 от Тълкувателно решение 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, предмет на молбата за отмяна, не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото извършената тълкувателна дейност не съставлява сама по себе си факт или обстоятелство от фактическия състав по иска, нито писмено доказателство за 2 такъв факт, то същата не може по естеството си да се отнесе към обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито към което и да било друго основание за отмяна по същата разпоредба. Не могат да бъдат споделени и съображенията, че с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК не се извършва тълкуване на закона, доколкото това е предметният обхват на всеки един акт на нормативно тълкуване, вкл. извършено от ВКС.

Липсата на надлежни твърдения за наличие на предвидено в закона основание за отмяна, съобразно изчерпателно уредените в чл. 303 ал. 1 ГПК хипотези, води до недопустимост на настоящото извънинстанционно производство, съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед горното, без правно значение е обстоятелството, дали недопустимата молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, но независимо от това следва да се отбележи, че съобразно трайната практика на ВКС, срокът за подаване на молба за отмяна не подлежи на възстановяване, в този смисъл вж. определение № 63 от 21.05.2015 г. по гр. д. № 433/2015 г. на II г. о., определение № 86 от 17.02.2017 г. по ч. т. д. № 245/2017 г. на ВКС, II т. о. и др.

Предвид изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Х. Н. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 2110 от 08.11.2013 г. по в. гр. д. № 1234/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС, ТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4