Решение № 4810 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4810 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно гражданско дело № 20261100506927 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс" ЕАД - длъжник по изпълнително дело № 172/2026 г., образувано по описа на ЧСИ Й.М. с рег. номер 920 при КЧСИ срещу постановление за разноски № 1987/12.05.2026 г., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 02596/08.05.2026 г. за редуциране на приетите разноски по изпълнително дело № 172/2026 г.

Жалбоподателят отправя искане на основание чл. 435, ап. 2, т. 7 ГПК да се отмени посоченото постановление и да се постанови съдебен акт, с който да се редуцира приетото от частния съдебен изпълнител адвокатско възнаграждение като прекомерно и несъобразено с фактическите обстоятелства по изпълнителното дело. Излага доводи, че адвокатското възнаграждение трябва да се определи единствено съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – за образуване на изпълнително дело.

Твърди, че посочването на способ за изпълнение в молбата за образуване на изпълнително дело не e основание за дължимост на адвокатско възнаграждение за процесуално представително за водене на изпълнението, а e реквизит на молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК и е предпоставка за нейната редовност. Посочва още, че съгласно чл. 79, ал.1, т.3 ГПК разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени, остават за негова сметка. При уважаване на искането моли съдът намали дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧС. Претендира разноски.

Взискателят А.К.Д. оспорва частната жалба. Поддържа, че в подадената до съдебния изпълнител молба за образуване на изпълнителното дело е направено и искане за налагане 1 запор върху банковите сметки на дружеството – длъжник, поради което счита, че се дължи както адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така и за заплащане на възнаграждение на адвокатското дружество във връзка с чл.10, т.2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Посочва, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 евро е заплатено в брой от взискателя на процесуалния му представител.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното депо и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 2026920400172 на ЧСИ Й.М. е образувано по молба от А.К.Д. чрез процесуалния представител адв. Р.П. срещу „ЕОС Матрикс" ЕАД за сьбиране на вземане по изпълнителен лист от 01.04.2024 г , издаден по гр. д. № 20251720101434/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

С посочения изпълнителен лист „ЕОС Матрикс" ЕАД е осъдено да заплати на на А.К.Д. сумата 430,60 евро (четиристотин и тридесет евро и 60 цента), представляваща присъдени разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ап. 1 ГПК.

С постановление за разноски от 21.04.2026 г. съдебният изпълнител е приел вземането на взискателя за адвокатски хонорар в размер на сумата от 200,00 евро за процесуално представителство вьв връзка със събирането на вземането по изпълнително дело № 20269200400172. На същата дата до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за сума в общ размер 729,71 евро, от които: 430,60 евро присъдени разноски, 200,00 евро разноски по изпълнителното дело, 99,11 евро такси по ТТЗЧСИ, дължими към 05.05.2026 г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 28.04.2026 г.

С молба с входящ № 02596/08.05.2026 г. длъжникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД е поискал отмяна на постановлението за разноските по изп. дело № 172/2026 г. по отношение на приетия адвокатски хонорар и редуциране поради прекомерност приетото адвокатско възнаграждение за водене на делото в размер на 25,56 евро или при евентуалност до 102,26 евро съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В подаденото от взискателя становище с вх. № 02630/11.05.2026 г. по горепосочената молба същият е направил искане да бъде оставена без уважение, като е изложил доводи, че съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело е:

200,00 лв., съответстваща на 102,26 евро - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1; и 200,00 лв., съответстваща на 102,26 евро - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, съгласно чл.10, т.2.

2

Изложил е доводи, че върху приложеното кьм молбата за образуване на изпълнително дело пълномощно - договор за процесуална защита и съдействие № 44192 от 20.04.2026 г. е отбелязано, че се издава за образуване и водене на изпълнително дело. Посочил е също, че видно от подадената до съдебния изпълнител молба за образуване на изпълнително дело, е направено и искане за налагане на запор върху банковите сметки на дружеството – длъжник, породи което счита, че се дължи както адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така и за заплащане на възнаграждение на адвокатското дружество във връзка с чл.10, т.2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

С постановление с изх. № 1987/12.05.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи възражението на длъжника за намаляване на вземането за адвокатско възнаграждение на взискателя от 200,00 евро.

Частната жалба е срещу постановлението на съдебния изпълнител от 12.05.2026 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника ЕОС „Матрикс“ ЕАД за намаляване на вземането за адвокатско възнаграждение на взискателя А.К.Д. чрез адв. Р.П. от 200,00 евро.

Това постановление по същество представлява произнасяне по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, което е подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, а жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГГIК, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 79, ал.1 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. В случая не е налице нито една от посочените в т. 1-З от същата разпоредба хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски пи изпълнението.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена само до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Съдът намира за основателно направеното от длъжника възражение за прекомерност на приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение на взискателя от 200,00 евро.

В постановеното Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф З ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените в разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на 3 конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициално запитване (задължителна за съдилищата чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. Това разрешение е приложимо и за адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство, в което съдът се произнася по жалба на длъжника срещу размера на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя, съдържаща искане за намаляването му поради прекомерност.

В случая приетото за събиране от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Извършеното от процесуалния представител на взискателя единствено действие до момента на подаване на възражението на длъжника е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. В молбата взискателят е посочил изпълнителния способ, но посочването на начина на изпълнението е част от законово регламентираното съдържание на молбата за образуване на изпълнително дело - 426, ал. 2 ГПК, поради което то не е критерий за размера на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение. Сумата е внесена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, не е събрана в резултат на осъществяване на поискан от взискателя изпълнителен способ, поради което не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед на горното и предвид направеното с жалбата искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност, съдът намира, че размерът на същото следва да бъде определен на 102,26 евро - за образуване на изпълнително дело, доколкото не се установи да са извършени други действия с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Следователно, обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител от 12.05.2026 г., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 02596/08.05.2026 г. за редуциране на приетите разноски по изпълнително дело № 172/2026 г., следва да се отмени, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение от 200 евро се намали на 102, 26 евро.

Относно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ съдът счита, че в основата за определянето й не трябва да се включват разноските на взискателя по изпълнителното дело (включително размерът на платеното адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителния 4 процес). Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗСЧИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който би следвало да се формира от сумите, предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист. Този извод следва и от тълкуването на т.26 ТТРЗЧСИ във връзка с останалите норми, регламентиращи пропорционалните такси в изпълнителното производство, когато негов предмет не е събиране на парично вземане – във всички хипотези по т.20-25 от Тарифата, основа за изчисляване на таксата е оценката на имуществото, явяващо се основен предмет на принудително изпълнение, без в същата да се включват други разноски, направени от взискателя. В този смисъл, адвокатският хонорар не представлява част от материалния интерес по изпълнителното дело, поради което, макар и формално да се събира от съдебния изпълнител, не се включва в размера на „събраната сума“ по т.26 ТТРЗЧСИ. В случая обаче жалбоподателят претендира намаляване на пропорционалната такса не въз основа на изключване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, а съответно на намаления размер, поради което последният следва да се включи при определянето й при спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо базата за изчисляването й по настоящото дело се формира от сбора на присъдените с изпълнителния лист суми и разноските за правна защита в изпълнителното производство (Решение №88/05.01.2024г. по въззивно гражданско дело № 4108/2023 г. на СГС, 4ж-II-В). Изчислена по този начин, с оглед намаления размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в изпълнителното производство, таксата по т.26 възлиза на 63,42 евро с ДДС.

Разпечатката съдържа 38 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5bd7400-98e6-4fe1-8087-753b0c43d04f