Решение № 2438 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100102196 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът В. Н. твърди, че на 29.09.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Опел Корса“ с рег. № *******, който при движение по улицата, поради недостатъчен контрол върху автомобила, се отклонява вляво и удря намиращия се на тротоара ищец. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя страна са се отразили отрицателно и върху начина му на живот. Ищецът също така твърди, че е заплатил разходи във връзка с лечението си в размер на 290 лв. Твърди, че към момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника, поради което иска ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, в размер на 290 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете. Счита, че предявените искове са недопустими, тъй като ищецът не е съдействал на застрахователя и не е представил изисканите от него документи в задължителното производство за извънсъдебно уреждане на щетата преди предявяване на исковете. Оспорва соченото от ищеца ПТП да се е осъществило, както и в него да е участвал соченият автомобил, а също и ищецът да е претърпял увреждания в резултат на това събитие. Твърди, че уврежданията на ищеца са причинени изцяло от неговото поведение (без да уточнява какво е било то), че те са последица от съществуващи негови заболявания (които също не уточнява), както и че продължителността и интензитетът на страданията на ищеца не е бил толкова, колкото сочи ищецът. Ответникът твърди и че ищецът е допринесъл за продължителността и интензитета на търпените от него страдания поради това, че не е провел рехабилитация и физиотерапия.

Счита и че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен.

Ответникът оспорва и претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, като счита, че те не са във връзка с процесното събитие, както и че размерът им е завишен. Не оспорва, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Корса“ към момента на 1 процесното ПТП е застрахована при ответника. Счита и че не следва да дължи разноски в производството по делото, тъй като не е дал повод за завеждането му. Претендира разноски.

Съдът, като все предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

На първо място, с оглед на възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, трябва да се посочи следното. Видно от представената молба с вх. номер при ответника от 08.11.2021 г. ищецът В. Н. е предявил застрахователна претенция пред ответника ЗК „Л.И.“ АД относно уврежданията, които твърди, че е получил от процесното ПТП (по съдържание тя е идентична с изложеното в исковата молба. Така той е изпълнил изискването на чл. 432, ал. 1 и чл. 498, ал. 1 вр. с чл. 380 КЗ да предяви претенцията си първо пред ответника застраховател, преди предявяването на искове по съдебен ред. Не е спорно обстоятелството, че ответникът не е заплатил обезщетение на ищеца, нито дори се е произнесъл окончателно по претенцията (напр. като изрично откаже да плати обезщетение) в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Поради това съгласно чл.

498, ал. 3 КЗ с изтичането на този тримесечен срок е допустимо ищецът да предяви иск за заплащане на застрахователно обезщетение.

Неоснователно е възражението на ответника за това, че процедурата по извънсъдебно уреждане на щетата не е приключила поради отказ на ищеца да съдейства на ответника и да му предостави необходимите документи, изискани от него съгласно представеното по делото писмо от ответника до ищеца от 10.11.2021 г. Според чл. 498, ал. 2 КЗ (съответно чл. 106, ал. 3 КЗ) увреденото лице е длъжно да представи, а застрахователят има право да изисква представянето на документите, които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като увреденото лице съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. Това задължение на увреденото лице обаче не е абсолютно. В разпоредбата на чл. 498, ал. 2 КЗ изрично е посочено, че увреденото лице трябва да представи само документите, с които разполага, т.е. не е необходимо допълнително да се снабдява с документи, които не се намират в негово държане, а само да съдейства на застрахователя, за да може той да ги получи (напр. като му посочи в кое лечебно заведение е лекуван). Освен това според чл. 107, ал. 1 КЗ застрахователят разполага с възможност да изиска цялата необходима му информация и документи от съответните държавни органи и лечебни заведения. При съпоставянето на посочените разпоредби, както и като се съобрази социалната функция, която изпълнява застрахователят особено при застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото той трябва да обезпечи възможността всяко пострадало лице от действия на застрахован при него водач да получи необходимото обезщетение, трябва да се приеме, че задълженията на увреденото от ПТП лице се свеждат до осигуряване на необходимото съдействие на застрахователя, включително до представяне на намиращи се у увреденото лице документи във връзка с ПТП и вредите от него, но не и до това да издирва и други документи, които според застрахователя може да са необходими за съответния случай. Последното е задължение на самия застраховател. Поради това предявените искове, които са предявени след изтичане на срока, в който ответникът е трябвало да се произнесе по претенцията на ищеца, са допустими.

Първият спорен по делото въпрос, с оглед и на възраженията на ответника, който следва да бъда разгледан, е относно това дали процесното ПТП е причинено от действията на застрахован при ответника водач и дали такъв водач и конкретно соченият от ищеца водач на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******* (за който няма спор, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника) действително е участвал в процесното събитие.

Видно от представения констативен протокол за ПТП от 29.09.2021 г. той е съставен единствено по данни на ищеца като пострадал от ПТП пешеходец. В протокола е отразено, 2 че водачът на автомобила, участвал в ПТП, е напуснал местопроизшествието, както сочи и самият ищец. Следователно в частта, в която в протокола е отразеното обстоятелство, че в ПТП е участвал л.а. „Опел Корса“ с рег. № *******, протоколът не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, от който може да се установи посоченото обстоятелство, тъй като съставителят на протокола не е установил на място посочения автомобил. Всъщност по отношение на участието на автомобила протоколът само възпроизвежда сочените от ищеца обстоятелства. Поради това само от това доказателство не може да се установи кой е другият участник в ПТП.

От разпита на свидетеля В. К., който е очевидец на процесното ПТП, се установява, че през м. 09.2021 г. е настъпило ПТП на соченото от ищеца място в гр. София (бул.

„Никола Габровски“), при което лек автомобил е напуснал лентата си за движение, пресякъл е насрещните ленти за движение и се е покачил на тротоара, където се е намирал пешеходец.

Действително свидетелят посочва, че не е видял самият удар между автомобила и пешеходеца, но заявява, че непосредствено след удара е видял, че предната част на лекия автомобил е разположена върху тротоара и то на място, където се намира спирка на градския транспорт, а пред автомобила е разположен паднал на земята пешеходец.

Съобразявайки това описание на разположението на участниците в събитието според свидетеля, може да бъде направен единствено извод, че пешеходецът, който се намира на спирката на градския транспорт, е съборен на земята, след като е ударен от лекия автомобил, чиято предна част се е покачила върху тротоара на мястото, където се намира в този момент пешеходецът. Този извод се подкрепя и от изследването на автотехническата експертиза по делото, която сочи, че именно това е възможното развитие на процесното събитие. Освен това следва да се съобрази и че според заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е изследвала представената по делото медицинска документация, получените от ищеца увреждания съответстват на посоченото събитие, т.е. те са резултат от така описаното събитие.

Действително свидетелят В. К. не може да посочи точната дата на ПТП (сочи само, че е през м. 09.2021 г.), нито идентифицира ищеца като участник в него (посочва само, че е пострадал пешеходец), а също така не може да идентифицира и участвалият автомобил (заявява, че не си спомня какъв е бил автомобилът). Тази липсваща информация от показанията на свидетеля може да бъде допълнена от другите доказателства по делото.

Доколкото първите по време представени медицински документи във връзка с получените от ищеца увреждания, които са разгледани и от медицинската експертиза, са от 29.09.2021 г., като това е и дата, на която е посетено местопроизшествието според констативния протокол за ПТП от същата дата, следва да се приеме за установено, че събитието е настъпило именно на 29.09.2021 г. Обстоятелството, че пострадалият от това ПТП пешеходец е именно ищецът, се установява не само от това, че уврежданията му са получени по посоченото време, но и от показанията на свидетеля П.Д., който е присъствал на място, когато ищецът е откаран от местопроизшествието в болница от спешна помощ, като го е видял да лежи на тротоара, на спирката на градския транспорт (мястото на произшествието, описано от свидетеля очевидец В. К.).

По отношение на идентификацията на лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП, както се посочи свидетелят очевидец не дава информация при разпита си, тъй като не си спомня подробности. Той обаче посочва, че е видял автомобила непосредствено след удара в пешеходеца, т.е. има преки възприятия за автомобила, но предвид изминалото време между събитието и разпита на свидетеля (около 2 години) е нормално спомените му за подробностите да са избледнели. Тези възприятия на свидетеля В. К. за автомобила обаче са възпроизведени непосредствено след събитието и дори в същия ден в написаното от свидетеля сведение, което е изисквано от органите на полицията във връзка с разследването на събитието. Това сведение от 29.09.2021 г. е представено по делото и въпреки че поначало то не би могло да бъде допустимо доказателство в настоящото 3 производство, тъй като представлява свидетелски показания в писмена форма, в случая може да бъде ползвано като доказателство. Това е така, тъй като свидетелят, дал показания в писмена форма, е разпитан непосредствено по делото, като в показанията му, дадени в настоящото производство, потвърждават посоченото от него в писменото сведение. Поради това липсващата част от спомените на свидетеля за случая могат да бъдат попълнени от производството доказателство – писменото сведение – което е закрепило непосредствения спомен на свидетеля за случая. Именно в сведението, написано от свидетеля В. К., е посочено, че автомобилът, причинил процесното ПТП, който свидетелят е видял на място, е с рег. № *******. Същевременно в констативния протокол за ПТП, издаден от отдел „Пътна полиция“ на СДВР, е отразено, че автомобилът с този регистрационен номер е „Опел Корса“.

Така от посочените доказателства се установява, че на 29.09.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП, при което л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******* се отклонява вляво по посоката си на движение, преминава през лентите за насрещно движение, покачва се с предната си част на тротоара на място, където се намира спирка на градския транспорт, и удря намиращият се на спирката пешеходец – ищецът В. Н.. Така водачът на автомобила е нарушил задълженията си да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява (чл. 20, ал. 1 ЗДвП), и да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците (чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗДвП), още повече че в случая пешеходецът се намира на спирка на градския транспорт и то на тротоара, а не на платното за движение.