Решение № 230 от 28.06.2024, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Севлиево, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100717 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Министерството на земеделието и храните отрицателен установителен иск срещу Й. М. Й., с ЕГН **********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съединен с иск по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата молба се сочи, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** /четиридесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и две точка петстотин и едно точка сто четиридесет и пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на ****, общ.

Севлиево, одобрени със Заповед №РД-18-139/20.12.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: ***, общ. Севлиево с площ 7 685 кв. м.

/седем хиляди шестстотин осемдесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при граници: имот с идентификатор №***; имот с идентификатор №***; имот с идентификатор №***; имот с идентификатор №***; имот с идентификатор №***; имот с идентификатор

№***; имот с идентификатор №*** и имот с идентификатор №***. Направено е и искане за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №57 от 08.07.2022 г., н. д. №691/08.07.2022 г. на П. Д. – нотариус с район на действие PC гр. Севлиево с peг. №543 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Севлиево с вх. pег. №2156/08.07.2022 г., Акт №76, том 7, дело №1157/2022 г. издаден в полза на ответника.

Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален 1 акт за процесния недвижим имот. Сочи, че съгласно чл. 45. ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие.

Излагат се съображения, че гореописаният поземлен имот с идентификатор с № *** по КККР на ****, общ. Севлиево, обл.

Габрово, бил част от стопански двор, находящ се в ****, общ. Севлиево и по силата на закона - чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, във връзка с чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, същият представлявал частна държавна собственост. Сочи, че за земите от бившите стопански дворове на организациите по §12 и §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху които са разположени сгради и/или съоръжения от имуществото на тези организации, без оглед на това дали са законно построени, както и незаетите със сгради и/или съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване или неподлежащи на възстановяване земи, се издавал акт за държавна собственост /чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ/, като в тези хипотези собствеността на държавата, респективно собствеността на Министерство на земеделието и храните произтичала по силата на закона и нарочно решение за реституция не е нужно да се издава.

Твърди, че видно от писмо, peг. №РД-12-01-393-122/30.09.2022 г. на Общинска служба по земеделие гр. Севлиево и Констативен протокол от 29.09.2022 г., във връзка със Заповед №РД-07-22/31.08.2022 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Габрово имотът бил част от бивш стопански двор на ****, общ. Севлиево, като в имота има остатъци от разрушени сгради и метални съоръжения. По кадастралната карта на землището в имота са включени сграда с идентификатор *** със застроена площ 54 кв. м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ 21 кв. м., за които собствеността не е установена. Видно от писмо, изх. №ДД-4-А-05.2475-(1)/05.01.2023 г. на Община Севлиево за поземления имот нямало наличен подробен устройствен план /ПУП/ и нямало обособен урегулиран поземлен имот. Двете сгради, находящи се в южната част на имота, нанесени в кадастралната карта на **** не били нанесени в регулационния план на ****, одобрен със заповед №1177 от 01.09.1971 г., като в Община Севлиево няма данни за собственост на сградите. В случая, поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на ****, общ.

Севлиево представлявал прилежаща земя към сгради и съоръжения на бивша организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът бил част от стопански двор на визираните организации, попадащ в урбанизираната територия на землището и има извършено мероприятие, непозволяващо реституция по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Предвид което, поземленият имот бил частна държавна собственост, като правото на собственост на държавата произтичало ех lege по силата на чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

2

Ищецът сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10, изр. 2 от ППЗСЗПЗЗ, министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственик за земите от държавния поземлен фонд частна държавна собственост. Твърди се, че ответникът не е владял, ползвал и/или своил недвижимия имот като свой собствен в срока по чл. 79 от Закона за собствеността. Още повече, че поради действието на § 1 от Закона за собствеността за определен период от време /от 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. /давността е била спряна и придобивна давност не е текла/. Сочи, че дори и да се приеме, че ответникът е започнал веднага да владее имотът от навършването на пълнолетието - 01.04.2006 г. (датата на придобиване на пълна дееспособност) и го е владял по правилата на чл. 79 от ЗС до 31.05.2006 г., то този срок е в размер на 2 месеца. Като се изчисли и прибави срокът от 08.03.2022 г. до датата на извършване на нотариалното охранително производство - 08.07.2022 г., който се равнява на 4 месеца, сборът от двата срока възлизал на 6 месеца, който срок е недостатъчен Й. М. Й. да придобие правото на собственост върху недвижимия имот по реда на чл. 79 от Закона за собствеността.

Поради изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот и да отмени издадения констативен нотариален акт. Претендират се разноските по делото.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Счита, че в случая не се касае за земеделска земя, а за урбанизиран имот с жилищни сгради. Сочи, че владението е започнало 2001 г. и продължило до 2011 г., а поправката в закона, а именно пар. 12а на ПЗР от ЗСПЗЗ е приет 2014 г. Сочи, че по отношение на мораториума законодателят е ясен, че отменя забраните с Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г., като към днешна дата няма забрана за придобиване на имоти държавна собственост/. Прави се възражение за нищожност на Акт за частна държавна собственост, тъй като същият бил вписан след констативния нотариален акт на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, като установи фактите, от които то произтича. В настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес с това, че съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10, изр. 2 от ППЗСЗПЗЗ, министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственик за земите от държавния поземлен фонд - частна държавна собственост, че ответникът не е собственик 3 на процесния имот, тъй като същият е частна държавна собственост – ответникът не го е владял, ползвал и/или своил като свой собствен в срока по чл. 79 от Закона за собствеността, като още повече, че поради действието на § 1 от Закона за собствеността за определен период от време /от 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. /давността е била спряна и придобивна давност не е текла/.

Установява се от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/ № 57, том V, рег. № 12 691, дело 691 от 08.07.2022 г., на А.С., помощник нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус, вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната камара, че на основание Постановление от 08.07.2022 г., издадено въз основа на приложени писмени доказателства и извършена обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело № 691/08.07.2022 г., и на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, че Й. М. Й. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ****, общ. Севлиево, одобрени със Заповед №РД18-139/20.12.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

Видно от представената данъчна оценка, данъчната оценка на имота е 16 580,20 лева.

По делото е представен Акт № 3611 за частна държавна собственост, съставен на 22.03.2023 г. утвърден от Областния управител на Област Габрово и вписан в Службата по вписванията като акт № 92, том 4, вх. № 1395 от 30.03.2023 г., с който поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ****, общ. Севлиево, в актуван като частна държавна собственост.

Установява се от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 137, том I, рег. № 1325, дело 131/2014 г., на Н.К., Нотариус, с район на действие Районен съд - Севлиево, с рег. № 298 на Нотариалната камара, че М. Й. М. и П.Н. Д. са продали на Й. М. Й. ремонтна работилница и гараж, едноетажна сграда, масивна, със застроена площ от 414 кв. м., построена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-37 в кв. 9 по плана за ****, общ. Севлиево, при граници на целия имот: улица от две страни, част от ПИ № 37, УПИ VII-38 /без урегулирания поземлен имот/.

По делото са разпитани свидетелите Ю.Н.М., С.М.Н., И.И.Д.. /тримата служители в Общинска служба по земеделие в гр. Севлиево/, П.Б.Ф., К.Н.П. и А.Г.М.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, при преценката им по реда на чл. 172 ГПК.

От показанията на свидетелката Ю.Н.М. се установява, че на 29.09.2022 г. заедно със С.Н. и И.Д. /други двама от свидетелите/ били на проверка в имот в ****, във връзка с постъпил сигнал от областния управител, в който се казвало, че за имот, за който предстояло да се изготвят актове за държавна собственост вече се установил нов собственик с документ за собственост.

Имотът бил известен на свидетелката, защото в Общинска служба по 4 земеделие още в началото на предаването на собствеността на ТКЗС-тата към ликвидационните съвети били изготвени парцеларни планове, които служат за определяне на прилежащата площ там на сгради и съоръжения на сгради, собственост на организации по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. на бившите ТКЗС-та. За процесния имот сочи, че този имот бил регулация, но в парцеларния план се съдържа информация и за частта в регулация, която включва и този имот. Ставало въпрос за държавен имот, тъй като по данни от плана там се е намирал обор, а този обор е бил бивша собственост на ТКЗС.

Придобиването на собствеността на прилежащата площ на сгради, бивша собственост на ТКЗС ставало по определен ред в закона, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ се закупува прилежащата площ от собственика на сградите.

Свидетелката посочва още, че й е известно, че ответникът купил съседния имот чрез договор за покупко-продажба с министъра на земеделието.

С.М.Н. дава сведения, че на 29.09.2022 г. в **** е ходила на проверка в стопански двор, заедно с колегите си. Проверката имала за цел да се установи има ли сгради, ползване. Свидетелката сочи, че видели оградена площ, вътре с постройки, заключена врата, видели, че е в регулация в самото село, граничил с улица отпред. Сочи, че имотът е бил проверяван като имот държавна собственост.

Свидетелят И.И.Д.. дава сведения, че на 29.09.2022 г. е ходил в **** на проверка за държавните земи. Относно процесния имот проверката установила, че има огради, заградено е и не можело да се влезе вътре, отвън видели, че има вътре някакви основи на постройки и е захрастено. Свидетелят сочи, че при тях този имот се водел в регулация като стопански двор.