Решение № 14842 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14842 гр. С., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110149387 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представляван от изпълнителния директор, гр.С********** спрямо Д. В. И. с ЕГН: ********** с адрес в С. чрез назначен особен представител адв. Д.Ф. че дължи на „Т**********“ ЕАД следните суми:

1719.52 лева или 879.18 евро, което е ½ от общата сума от 3.439,04 лв. или 1758.35 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 17.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането;

216.25 лева или 110.57 евро, което е ½ от цялата сума за мораторна лихва от 432,49 лв. или 221.13 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 12.04.2025г., а за дялово разпределение сума от 16.71 евро или 33.42 лева, което е половината от цялата сума в размер на 65,37 лв. за главница за периода 05/2022 - 04/2024г. ведно със законната лихва от 17.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 3.86 евро или 7.54 лева , което е ½ от 15,08 лв. или 7.70 евро за лихва за периода 16.07.2022г. до 12.04.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 13024 /02.05.2025г. по ч.гр.дело № 22714/ 2025г. по описа на СРС.

Излага се, че ответникът е потребител на ТЕ за топлоснабден имот с аб.

1

№ 286593 с адрес в С., който той е придобил като наследник от наследството на своята майка Теменужка, заедно със своята сестра или по ½ от дълга на наследодателя.

Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Т********** ЕООД, конституирано като трето лице помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за осъждане на ответниците да заплатят исковите суми като се ангажират доказателства и се претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез назначения му особен представител, с който се оспорват исковете като се твърди, че квотата на наследяване не е доказана като се излага, че към момента на смъртта на наследодателя тя е била разведена, а няма доказателства за това от кой момент е била в развод и дали жилището, оставено в наследство на ответника и сестра му, не е било в СИО. Ето защо се правят доказателствени искания в тази насока. Оспорва се и по размер начислената ТЕ като се навежда, че издадените фактури не установяват количеството потребена ТЕ, оспорват се претенциите и като погасени с давност, а претенцията за мораторна лихва върху стойността за услугата за ДР и по основание. Не се оспорват ангажираните доказателства вкл. и СТЕ и ССчЕ и се ангажират доказателства.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са 2 клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От ч.гр.дело с № 22714/ 2025г. по описа на СРС се установява, че в полза на ищеца е била издадена и оспорена Заповед по чл.410 от ГПК с № 13024/ 02.05.2025г, за исковите суми.

От удостоверение за наследници л.16 от делото се установява, че ответникът е син на починалата през 2011г. и разведена към дата на смъртта си негова майка Теменужка Кирилова Алексиева. Установява се още, че освен Д. наследник на Теменужка е и неговата сестра Мариела.

От справка на СО Район Искър л.91 от делото се установява и това, че Теменужка е била с два брака приживе, но и двата са прекратени с разводи до 1983г.

От НА за покупко – продажба на недвижим имот по дело с № 8949/ 1995г. се установява и това, че през 1995г. т.е след прекратяване и на втория брак на Теменужка, тя е придобила собствеността спрямо имот, апартамент в с адрес в С., Дружба. Бл.320, за който не се спори, че е исковият.

От декларация –заявление до Т********** ЕАД се установява, че е била открита партида за имота на Теменужка с аб.№286593.

Въз основа на горните факти съдът приема, че ответникът Д. се легитимира като носител на ПС спрямо исковия имот на основание наследяване от своята майка Теменужка, като неговото право на основание чл.5, ал.1 от ЗН е от ½ ид.части в режим на съсобственост със сестра си Мариела, и тя с ½ ид.части от ПС. Като вещен носител на права върху апартамента Д. е потребител на ТЕ за исковото жилище.

От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без възражения от страните, се установява, че през процесния период – 01.05.2022г. до 30.04.2024г. имотът е с партида с № 286593 при ищеца е със 3 сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана топлоенергия през исковия период като е бил с две отоплителни тела, един брой водомер за топла вода. На двете отоплителни тела са поставени ИРРО. Отчита вещото лице, че за отчетната 2023/2024г не е бил подсигурен достъп за отчет н уредите.

Сумите, които се търсят са за сградна инсталация, БГВ и ТЕ за имот като са били изчислявани на база неосигурен достъп със съставен протокол за това за периода 2023/2024г и по реален отчет за сезон 2022/2023г. на основание прогнозни стойности по чл.71 от Наредбата с годишно изравняване чрез отчитане на постъпилата в абонатната станция ТЕ. Вещото лице излага и това, че топломерите през исковия период са в съответствие за одобрения тип и отговорят на метрологичните проверки. Общата дължима сума за ответната страна е от 1757.33 евро.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период общо неплатената сума за имот с аб. № 286593 е от 3439.04 лева или 1758.33 евро за ТЕ и 66.37 лева за стойност на услуга за ДР или обща главница от 1791.78 евро, както и 17.65 лева за мораторна лихва върху стойността за ТЕ от 14.84 лева за лихва върху стойността за дялово разпределение. Тези суми са начислени за целия исков период за целия имот.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

От гореустановените суми ответникът, съобразно неговия дял от ПС, дължи ½ или от сумата за ТЕ, която в лева е 3439.04 лева или 1758.35 евро Д. носи задължение за 879.18 евро, за моаторната лихва е от 213.54 евро / 417.65 лева като за ½ от нея дългът е 110.57 евро, за стойност на услугата за ДР е от 33.42 евро като ½ от нея е 16.71 евро, които суми са извън покрития с давност период – дължат се за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. като съдът е 4 сезиран с искане по чл. 410 от ГПК на 22.04.2025г. , което дава основание на съда да приеме, че исковете за тези суми като доказани и основателни следва да бъдат присъдени.

Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение от 14.84 лева и е неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата в общ размер на 14.84 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК ищцовата страна има право на разноските, които е сторила в хода и по водене на делото. Същите съгласно представените доказателства за тях са в размер на 830 евро – редуциран сбор от общо 50 евро за възнаграждение на юрисконсулт по двете производства, по 202 евро за възнаграждения на вещи лица, 254.11 евро за възнаграждение на особен представител и 128.21 евро за платена държавна такса по двете дела.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. В. И. с ЕГН: ********** с адрес в С. чрез назначен особен представител адв. Д.-ф. дължи на „Т**********“ ЕАД следните суми:

1719.52 лева или 879.18 евро, което е ½ от общата сума от 3.439,04 лв. или 1758.35 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот с аб. № 286593 с адрес в С. за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 17.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането;

216.24 лева или 110.57 евро, което е ½ от цялата сума за мораторна лихва от 432,49 лв. или 221.13 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 5

12.04.2025г., за дялово разпределение сума от 16.71 евро или 32.68 лева, което е половината от цялата сума в размер на 65,37 лв. за главница за периода 05/2022 - 04/2024г. ведно със законната лихва от 17.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3.86 евро или 7.54 лева , което е ½ от 15,08 лв. или 7.70 евро за лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г. до 12.04.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 13024 /02.05.2025г. по ч.гр.дело № 22714/ 2025г. по описа на СРС и

ОСЪЖДА Д. В. И. с ЕГН: ********** с адрес в С. чрез назначен особен представител адв. Д.-ф. да заплати н а „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Я. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 830 евро – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 49387/ 2025г. и ч.гр.дело с № 22714/ 2025г. по описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Т********** ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6