Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3774 от 16.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14437/2024
Вид
Решение № 3774
Подписан
16.06.2025
В сила
16.06.2025
Състав
Невена Чеуз, Добромир Стефанов Стефанов, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3774 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100514437 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. А., срещу решение № 17029 от 19.09.2024 г. по гр. дело № 23951/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 54-ти състав, с което на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на С.

В. С., ЕГН **********, от работодателя й Столична община, ЕИК 000696327, със заповед № СОА23-РД15-644/22.03.2023 г., издадена от кмета на общината Йорданка Фандъкова.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението .

Съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика на ищеца, той трябвало да упражнява контрол за навременното и правилно попълване и съхранение на документацията, свързана с дейността на центровете за настаняване. Служителят не бил упражнил надлежно тези си правомощия, поради което носел дисциплинарна отговорност за допуснатите нарушения от подчинените му. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата С. С., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Т., е подала отговор на въззивната жалба. Счита, че тя била неоснователна, а решението на СРС било законосъобразно. Извършването на дисциплинарните нарушения било 1 изрично оспорено в исковата молба и не било доказано от работодателя.

Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът обсъди изброените доказателства и доводите на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество жалбата е неоснователна.

В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.

272 ГПК, препраща към тях.

По възраженията в жалбата съдът намери следното:

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото между страните са отделени като безспорни обстоятелствата, че на 11.01.2016 г. между Столична община и С. С. бил сключен трудов договор за неопределено време, съгласно който ищецът е назначен на длъжност „Директор на „Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания „Христо Ботев“, с код по НКПД 13447001, за половин работен ден (20 часа седмично при 4 часов работен ден), на същата дата между страните е сключен трудов договор за неопределено време, съгласно който ищецът е назначен на длъжност „Директор на „Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания „Васил Левски“, с код по НКПД 13447001, за половин работен ден (20 часа седмично при 4 часов работен ден), както и че със заповед № СОА23РД15-644 от 22.03.2023 г., издадена от кмета на общината Йорданка Фандъкова, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Трудовите договори и заповедта са приложени по делото.

По делото са представени длъжностните характеристики от 15.01.2016 г. на ищеца по описаните му трудови договори с общината. Приета е и характеристиката на счетоводителя Ю.Ф. от 22.03.2022 г.

Със заповед № СОА23-РД15-211 от 16.01.2023 г. кметът на Столична община наредил извършване на проверка за установяване на причините за извършен преразход в § 0101 „Заплати, възнаграждения на персонала“ в бюджета на ЦНСТДМУ „Христо Ботев“ и ЦНСТДМУ „Васил Левски“.

Проверката била възложена и извършена от счетоводителите Р..К. и А.Р., служители на общината.

2

Резултатите от проверката са обективирани в доклад № ССД23-БК6654/31.01.2023 г., получен от кмета на 31.01.2023 г. В доклада са констатирани нарушения в счетоводната документация на проверяваните центрове.

На 23.02.2023 г. с писмо № СОА23-ГР94-894 кметът на СО поискал от С.

С. да представи обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с констатираните в доклада нарушения като на 01.03.2023 г. с писмо СОА23С325-14 ищецът ги представил.

Приобщени по делото са заповеди № СОА22-РН10-133/07.07.2022 г. и № СОА22-РН10-214/14.10.2022 г. на кмета на СО за изплащане на парични награди на ищеца.

Приети са две писма от ищеца, изх. № 78/29.11.2021 г. и изх.

145/15.04.2022 г., до И.И., счетоводител в ЦНСТДМУ „Христо Ботев“ и ЦНСТДМУ „Васил Левски“, в които се съдържа информация за допуснати от счетоводителя нарушения.

Представени са и две писма от ищеца до Дирекция „СУДВ“, изх.

№171/09.12.2022 г. и № 175/09.12.2022 г., с информация за направени икономии от „Фонд работна заплата“ за четвъртото тримесечие на 2022 г.

В съдебно заседание от 19.06.2024 г. е разпитана като свидетел С.Х.. Тя работела в ЦНСТДМУ „Христо Ботев“ и ЦНСТДМУ „Васил Левски“ като финансов контрольор от 01.12.2022 г. Както такъв, проверявала разходнооправдателните документи. Заявява, че и в двата центъра за настаняване работел и счетоводител. Той изготвял всеки месец счетоводни отчети, които се заверявали от директора. След това се изпращали до Дирекция „Социално подпомагане“. Там главният счетоводител трябвало да прегледа отчетите, и ако открил нередовности, трябвало да уведоми за тях счетоводителя, който трябвало да ги коригира и да върне отчетите обратно на дирекцията.

В началото на месец декември 2022 г. св. Х. провела разговор със счетоводителя по повод разхода по параграф 1, който означавал „възнаграждение на персонала по трудови и служебни правоотношения“.

Казала му, че е налице преразход по този параграф и няма основание за даване на награди под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС).

Икономията била по параграф 10 „издръжка“, която не можела да покрие преразхода по параграф 1. След това директорът (ищецът С.) я попитал дали може да даде награди под формата на ДМС и тя казала, че не може. Св. Х. заявява, че директорът не подписал изготвения от счетоводителя на хартиен носител отчет и ДМС не били изплатени. Според свидетеля директорът нямал задължение да проверява информацията в счетоводния софтуер. Отчетите, изготвени от счетоводителя, се представяли на директора за запознаване и за удостоверяване на това, че счетоводителят е изготвил отчета в срок и го е предал на Дирекция „Социално подпомагане“.

По същество, описаните в дисциплинарната заповед нарушения представляват неправилно извършени счетоводни дейности и операции (несъблюдаване на генерирана икономия на средства от § 0101 „заплати и 3 възнаграждения на персонал нает по трудови правоотношения“ при изплащане на допълнителни трудови възнаграждения за месеците юли и октомври 2022 г. по отношение и на двата центъра за настаняване, а само спрямо ЦНСТДМУ „Васил Левски“ и неправилно осчетоводяване през април 2022 г. в счетоводната програма на сумата от 21902,45 лева в посочения параграф) и несъставяне на счетоводни документи (неизготвяне на документи, доказващи плащането на заплатите на служителите: рекапитулации, ведомости или фишове за работни заплати и липса на справки за размера на генерирана икономия за второто и третото тримесечие на 2022 г., като тези нарушения се отнасят и за двата социални центъра).

На първо място, СГС обсъди спорния между страните въпрос дали ищецът е имал трудовото задължение да осъществява контрол върху правилното водене на счетоводството в ръководените от него центрове за настаняване.

От длъжностната характеристика на ищеца не се установява той да има задължения за извършване на пряка счетоводна работа по създаване на ведомости за заплати и изготвяне на счетоводни справки (първични и вторични документи, съгласно чл. 4 ЗСч). Такива задължения не произтичат и от ЗСч. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗСч ръководителят осъществява организационни, а не контролни функции спрямо правилното счетоводно отчитане на предприятието.

Съдът обсъди възраженията в жалбата и съобрази, че посоченото в жалбата задължение по т. 5 от длъжностната характеристика на ищеца „да следи персонала на ЦНСТДМУ за навременното и правилно попълване и съхранение на документацията“, се отнася, както е посочено в самата точка, за същностната дейност на центъра, а именно такава по предоставяне на социалната услуга – водене на регистри, дневници, система за мониторинг, книги и документация по процедурите на работа в социалната услуга. Както правилно е посочила първата инстанция, от двете идентични длъжностни характеристики и от трудовите договори на ищеца, не се установява той да има задължение да проверява правилността на извършваната от счетоводителя дейност.

Задълженията на ищеца по т. 7 от характеристиката му „да отговаря за и ръководи цялостната дейност на социалната услуга – нейното планиране, реализиране, вътрешно мониториране, оценяване и отчитане“ и че „носи пълна отговорност за правилното водене на документите и поддържането на регулярна отчетност“, са отново с предмет същинската дейност на учреждението, което директорът ръководи.

В принципен план, когато в трудовите задължения на служителя е включена контролна функция, неупражняването на контрол съставлява дисциплинарно нарушение и се изразява чрез бездействие (така Решение № 163 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 564/2011 г. на IV г. о.). В случая, по делото се установява, че ищецът е разбрал за извършените нарушения на 4

23.02.2023 г., когато е получил искането на даване на обяснения по реда на чл.

193, ал. 1 КТ. За периода до 22.03.2023 г., когато е получил дисциплинарната заповед, е безпредметно да се очаква от ищеца да предприеме действия по контрол върху счетоводителя, защото общият им работодател вече е предприел такива чрез заповедта от 16.01.2023 г. за извършване на проверка на счетоводството.

В обобщение, СГС намери, че доводите в жалбата за неосъществен контрол от ищеца, вменено като нарушение на трудовата дисциплина, са неоснователни. Правилно е заключението на първата инстанция, че цитираните контролни и ръководни задължения на директора имат глобален характер, който е насочен към обезпечаване на цялостното функциониране на управлявана институция, а не конкретно към специфичната счетоводна дейност. Този извод се подкрепя и от обстоятелствата, че по длъжностна характеристика, за заемане на длъжността „директор“ на ЦНСТДМУ не се изисква счетоводно образование, а в ЗСч няма регламентирано задължение за ръководителя на предприятието да проверява правилността на воденото счетоводство.

В исковата молба ищецът изрично е заявил, че не е извършил, описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нарушения на трудовата дисциплина. Това възражение е направено и в отговора на въззивната жалба, поради което съдът го обсъди на основание чл. 236, ал. 2 ГПК, като прие следното:

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС в тежест на работодателя е да установи извършването на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения и ако не ги е доказал с допустимите от ГПК доказателствени средства, следва да се приеме, че наказанието е наложено незаконосъобразно (така Решение № 216 от 20.09.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1036/2016 г., IV г. о. и посочените в него други решения на ВКС).

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК това доказване трябва да е пълно като след неговото провеждане трябва да са налице убедителни основания, които да мотивират съда да приеме, че доказваните факти са се осъществили.