Определение № 1181 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501068 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод частна жалба, подадена от „КТБ“ АД /н/ против определение рег. № 5332/ 18.03.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2845/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане частната жалба,подадена от „КТБ“ АД /н/ срещу Разпореждане №160494/05.11.2024г., постановено по гр.д.№ 71063 / 2022г. на СРС, 65 състав, с което съдът освобождава внесената от „Приста ойл Холдинг“ ЕАД гаранция в размер на 150 671,95 лв., която е била предоставена като обезпечение по чл.420,ал.1 от ГПК, вр.чл.180 и чл.181 от ЗЗД.

Посочва, че цитираната от градския съд практика на ВКС касае ограничени хипотези, на които настоящият фактически състав не отговаря, а именно- производство, което е приключило с обезсилване на изпълнителния лист. Излагат се доводи, че с акта, с който е постановено връщане на гаранцията представлява преграждане на пътя за защита на интересите на тази страна, доколкото наличието на сумата давало възможност за бързо удовлетворяване на кредитора. Преграждането на едно производство представлявало действие или бездействие, които затрудняват някоя отстраните по начин, който поставя съответната страна в толкова неблагоприятна ситуация в процеса, че преодоляването им обезсмисля актива,който това препятстване отдалечава. Изричното предвиждане дали един съдебен акт може да бъде обжалван също следвало да се преценява 1 според всеки конкретен случай. Процесуалният закон обслужвал изключително широк обем от правни отношения и следвало да се извършва преценка доколко същите могат да бъдат подвеждани под общ знаменател.

Насрещната страна в производството е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва. Посочва, че гаранцията е предоставена, за да бъде предотвратено предварителното изпълнение, но искането за спиране е било уважено поради факта, че са представени достатъчно доказателства, че сумата не се дължи. Тази сума никога не била служила като обезпечение за „КТБ“ АД /н/ и поради това нямало основание за задържането й.

Софийският апелативен съд намира, че така подадената частна жалба е допустима, тъй като определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба против разпореждането на СРС за връщане на внесената от „Приста ойл Холдинг“ ЕАД гаранция подлежи на инстанционен контрол предвид изричната норма на чл.274,ал.2 от ГПК, вр ал.1 ,т.1 и страната има интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата е съображения: неоснователна по следните

С обжалвания съдебен акт СГС е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от „КТБ“ АД /н/ против разпореждане №160494/05.11.2024г., постановено по гр.д.№ 71063 / 2022г. на СРС, 65 състав, с което съдът е освободил внесената от „Приста ойл Холдинг“ ЕАД гаранция в размер на 150 671,95 лв., която е била предоставена като обезпечение по чл.420,ал.1 от ГПК, вр.чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Съдът е изложил мотиви, че първоинстанционният съдебен не е от категорията на обжалваемите такива като се е позовал разрешението, дадено с ТР № 6 /23.10.2015г. по тълк.дело №6/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Апелативният съд намира, направени с жалбата оплаквания не могат да бъдат възприети. Гаранцията е предоставена от ответника в първоинстанционното производство за предотвратяване на допуснатото предварително изпълнение , а не представлява наложено обезпечение на вземането на ищеца. Нейната функция е била да се спре предварителното изпълнение до произнасянето на съда по повод обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. След като издадения в полза на „КТБ“ АД /н/ изпълнителен лист вече е обезсилен, 2 то гаранцията е изпълнила своето предназначение и то е различно от твърдяното от частния жалбоподател. Всичко това обаче касае основателността на искането за освобождаване на гаранцията, а не процесуалния ред, по който страна може да защити правата си.

Тълкувателното решение, на което се е позовал градският съд е постановено поради факта, че е съществувал спор дали актовете,с които съдът се произнася по искания за връщане на гаранция подлежат на обжалване. Със същото е прието, че тези актове не попадат в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване.

Даденото разрешение на въпроса е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал.2 от ЗСВ.

Не могат да бъдат споделени доводите, че посоченото тълкувателно решение не се отнася за конкретния случай. Внасянето на гаранция при искане за спиране по чл.420 от ГПК е аналогично на спирането по реда на чл.282, ал.2 ГПК , като актът, постановен във връзка с освобождаването на тази гаранция изрично е коментиран в тълкувателното решение.

Предвид на изложеното се налага направеният извод, че жалбата съд е явява неоснователна , а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 5332/ 18.03.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2845/2025г. по описа на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4