Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2813/2024
Вид
Решение № 159
Подписан
10.02.2026
Състав
Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • § 5, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 121, ал. 4 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502813 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от КОНПИ, с която обжалва решение № 3 292 от 04.06.2024 г., постановено по гр. д. № 10 542/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против В. К. Г., иск за отнемане по реда на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, на 7 707 бр. поименни акции с номинална стойност 1 лев на всяка акция, на обща стойност 7 707 лв., от капитала на „Екомтех“ АД, собственост на В. К. Г., осъдил е Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на В. К. Г., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от 10 600 лв., разноски по делото и е осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ и чл. 77 ГПК, сумата от общо 14 063.97лв., представляваща дължима държавна такса по производството относима, както към отхвърлените претенции, така и към първоначалните претенции, за които производството е прекратено поради частичен отказ от предявените искове с влязло в сила протоколно определение от 23.04.2024 г.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с решение № 2 303/18.08.2021 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като с протокол № ТДСФ10/УВ-8129/10.06.2019 г. е започнала проверка за установяване на 1 значително несъответствие в имуществото на ответника, в резултат от която е установено значително несъответствие в размер на 292 673.44 лв. Твърди, че от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, след уточняване на задачите с оглед приетото ТР (вариант 1 по въпросите на КОНПИ - с изключени като доход на ответника В. Г. приходи от предоставени дарения от физически лица, както и с включени разходи в т.ч. изтеглени средства на каса, внесени суми по банкови сметки от проверяваното лице, внесени суми от трети лица, който вариант считаме за най-обективен, тъй като кореспондира с приетите по делото писмени документи, издадени от компетентните държавни органи - НАП, НОИ и др.), която да даде отговор на въпроса „Какъв е размерът на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество, изчислено в лева - по отделни години и с натрупване за целия период“ и е констатирала несъответствие нетен доход - имущество (189 525.37 ) лв., която стойност надвишава визираното в § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ, където като „значително несъответствие“ е прието такова в размер на 150 000 лв. Твърди, че ответникът не е ангажирал доказателства, които да оборят предположението. Твърди, че единственият мотив на съда за отхвърляне на предявените от КОНПИ искове е, че липсва значително несъответствие по смисъла на специалния закон, който извод е напълно неоснователен, неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка навежда доводи, че съдът се е позовал на свидетелски показания, дадени от заинтересовани свидетели, както и без да се установи по делото, че тези лица са разполагали с такива средства.

По отношение незаконосъобразността на обжалваното решение в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса по отхвърления иск ди, че съгласно разпоредбата на специалния закон, а именно чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ приложима по силата на § 5, ал. 1 ПЗР ЗПК, ищецът КОНПИ е освободен от заплащане на държавна такса по производства за отнемане на незаконно придобитото имущество. Ведно с това, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ГПК, държавата е освободена от заплащането на държавна такса, освен в изрично предвидените изключения, а именно когато предмет на спора са частни държавни вземания и права вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно придобито имущество, не попада в посочените изключения, в които следва да бъде заплатена държавна такса за водене на граждански дела. В този см. цитира практика. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 153, във връзка с § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ, и да отнемете в полза на държавата незаконно придобитото от В. К. Г. имущество, като претендира и съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и юрисконсултско възнаграждение за първата и настоящата съдебни инстанции.

Въззиваемият В. К. Г. оспорва подадената жалба. Твърди, че съдът правилно и обосновано е постановил атакуваното решение. Оспорва наведените твърдения във въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

С насрещна въззивна жалба В. К. Г. оспорва решение № 3 292 от 04.06.2024 г., 2 постановено по гр. д. № 10 542/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, по отношение на мотивите. Твърди, че за да постанови решението си съдът се е основал само на едно обстоятелство (получените дарения), а по делото са събрани множество доказателства, подкрепящи неоснователността на предявения срещу него иск.

Твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, както и несъобразяване с материалния закон.

По отношение на процесуалните нарушения твърди, че съдът е нарушил чл.

101, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 ГПК, тъй като съдът е допуснал допълнителни въпроси към експертизата поставени от ищеца след изтичането на предоставения срок. По отношение на твърдяното нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК развива доводи, че съдът не се е произнесъл по всички наведени доводи от ответника, както и преценка на събраните доказателства. В тази връзка твърди, че съдът не е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели (К. Г. и П. Г.), които е следвало да преценява с оглед на разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Твърди, че показанията им са житейски логични и не противоречат или се оборват от останалите по делото доказателства, поради което същите следва да бъдат кредитирани.

По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон моли съда да не взема предвид като разходи тези направени за пътуванията в чужбина. В тази връзка смята, че Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина не намира автоматично приложение. По отношение на оценката на придобитите през проверявания период вещи или аргументи е полза на тезата, че стойността на движимото и недвижимото имущество следва да е посочената съгласно представените по делото договори за придобиването, респективно - за отчуждаването им или стойностите от СОЕ да се вземат предвид и като приход, и като разход. Твърди, че основните принципи при прилагането на закона са посочени в чл. 4 ЗПКОНПИ, при спазването на изискванията за обективност и безпристрастност, които принципи са нарушение от самото начала.

Ето защо моли съда до постанови решение, в което да се вземат предвид и посочените по-горе обстоятелства, като претендира и разноски.

Ответникът по насрещната въззивна жалба оспорва същата. Твърди, че същата е недопустима и моли съда да я остави без разглеждане.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 3 292 от 04.06.2024 г., постановено по гр. д. № 10 542/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против В. К. Г., иск за отнемане по реда на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, на 7 707 бр. поименни акции с номинална стойност 1 лев на всяка акция, на обща стойност 7 707 лв., от капитала на „Екомтех“ АД, собственост на В. К. Г., осъдил е Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на В. К. Г., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата 3 от 10 600 лв., разноски по делото и е осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ и чл. 77 ГПК, сумата от общо 14 063.97лв., представляваща дължима държавна такса по производството относима, както към отхвърлените претенции, така и към първоначалните претенции, за които производството е прекратено поради частичен отказ от предявените искове с влязло в сила протоколно определение от 23.04.2024 г.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 2 303 от 18.08.2021 г. КПКОНПИ е взела решение за внасяне в съда на искова молба за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество срещу В. К.

Г. с цена на иска 351 599.18лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред комисията е образувано въз основа на уведомление, към което е приложено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.04.2019 г. по ДП № 37/16 г. по описа СО при СП, пр. пр. № 513/15 г. по описа на СП.

Видно от представеното постановление ответникът В. К. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

От заключението на допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд СОЕ се установява, че пазарната стойност на апартамент № D 4.3, заедно с паркомясто, с административен адрес ***, ***, секция D, ет. 4 към датата на придобиването е 225 527 лв.

Не се спори, а се установява и от нотариален акт № 160 от 31.08.2016 г. процесния имот е придобит за сумата от 219 052.96 лв., от която сума от 193 100 лв. е заплатена посредством банков кредит чрез сключен договор с „Банка ДСК“ ЕАД.

В показанията си разпитаните по делото свидетели К. Г. и П. Г., родители на ответника твърдят, че през 2007 г. е бил абитуриентския бал на сина им, на който е събрана сумата от 5 000 лв., дадени му от роднини, а през 2011 г. е бил абсолвентския му бал, когато отново е получил сума в размер на 5 000 лв. от роднини. Твърдят, че сина им е завършил гимназия 2007 г., след което е продължил висшето си образование в гр. Правец, а магистратурата в гр. Свищов. Твърдят, че живял на общежитие в гр. Правец, а те са го издържали напълно в периода на обучението му, като до 2016 г. е живеел с родителите си, не е плащал никакви режийни разходи при тях, а те са му давали средства, за да внася по кредитните си карти и изцяло са му предоставяли средствата, нужни в ежедневието.

Твърдят, че по време на следването си не е работил и не е имал друг източник на средства.

По отношение на пътуване в Испания през 2009 г. свидетелят К. Г. твърди, че по време на пътуването синът му не е давал никакви суми, доколкото са посетили брат на свидетеля, отседнали са в дома му, а всички разходи са заплатени от свидетеля. Твърди, че е закупил на сина си автомобил марка „Ситроен“, когато станал втора година студент, както и че чичото на сина му, му изпращал пари по сметката, които били общо около 30 000 лв., а баба му по майчина линия В. У. дала на В. Г. 10 000 лв., като дарение „от баба на внук, който е кръстен на нея“. В показанията си свидетелите твърдят, че бабата е била трудно подвижна, едва ли е можела да ходи до банка, за да внесе сумата, поради което я е дала на внука си на ръка. По отношение на източника на средства твърдят, че бабата имала парите от ренти.

В показанията си свидетелката П. Г. твърди, че на ответника са му дарили сума в размер на 37 000 лв. по банков път, като е имала средствата от кредит. Средствата са му ги предоставили, с оглед на желанието му да се развива и да прави бизнес.