Определение № 18732 от 03.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18732 гр. София, 03.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241100514930 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. Х., Д.Х.Д. и Х.Х.Д. против решение № 21451/26.11.2024 г. по чгр.д. № 47229/2024 г. на СРС, ГО, 37 състав, с което съдът е разпоредил на основание чл.51, ал.2 от ЗН да се впише в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН, че жалбоподателите са загубили правото да приемат наследството на Х.Д.Х..

Жалбоподателите поддържат доводи за недопустимост на постановеното решение.

Твърдят, че липсвал правен интерес от производството по чл.51, ал.2 от ЗН, тъй като още преди неговото образуване пред СРС вече били приели наследството на Х.Д.Х., като се разпоредили с негов недвиижим имот чрез договор за покупко-продажба от 25.06.2024 г., обективиран в нот. акт № 145, том първи, рег. № 7147, нот.дело № 127/2024 г. на нотариус В.Я., действаща в района на СРС. Освен това жалбоподателката В. Г. Х. започнала да погасява задълженията на починалия си съпруг към „Банка ДСК“ АД и в този смисъл за банката липсвал правен интерес от провеждане на поризводството по чл.51, ал.2 от ЗН, тъй като плащането на вноските представлявало действие по приемане на наследството.

Твърдят, че след като правото на наследяване вече било упражнно чрез мълчаливо приемане, последващото изрично приемане би било нищожно, поради невъзможен предмет, като се позовават на съдебна практика в този смисъл - решение № 10/08.03.2022 г. по гр.д.

№ 2260/2021 г. на ВКС. Поддържат, че извършения след приемане на наследството отказ от него също би бил недействителен, защото отказът е възможен, само ако наследството не е прието – решение № 1202.02.2015 г. по гр.д. № 3895/2014 г. на ВКС. При така изложените доводи жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното определение и да им присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ АД я намира за основателна. Позовавайки се на представените с жалбата доказателства, ответникът заявява, че е доказано по делото, че жалбоподателите, са приели наследството с конклуденти действия. Счита, че при тези 1 действия на жалбоподателите, следва да бъде вписано приемане на наследството на техния наследодател. Оспорва претенцията за разноски, тъй като производството по чл.51 от ЗН е охранително, няма състезателен характер и в него не се дължат разноски.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

При разглеждането на жалбата по същество, съдът достигна до следните изводи:

С решение № 21451/26.11.2024 г. по чгр.д. № 47229/2024 г. СРС, ГО, 37 състав, е разпоредил да се впише в книгата за приемане и отказ от наследство на СРС по чл.49, ал.1 от ЗН, че на основание чл.51, ал.2 от ЗН наследниците: В. Г. Х., ЕГН **********, Д.Х.Д., ЕГН **********, и Х.Х.Д., ЕГН **********, са загубили правото да примат наследството на починалия на 18.05.2024 г. бивш жител на гр.София Х.Д.Х., ЕГН **********. В мотивите към решението съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗН за извършване на вписването, тъй като наследниците са поканени да заявят дали приемат или се отказват от наследството, като в едномесечен срок не е постъпил отговор от тях.

Решението е недопустимо, но не поради процесуални нарушения на съда, а поради пасивното поведение на наследниците, които едва с подаването на частната жалба представят доказателства за недопустимост на производството по чл.51 от ЗН.

С молба от 07.08.2024 г. „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор на починалия Х.Д.Х. е инициирала производство по чл.51 от ЗН. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗН, по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Съгласно чл.51, ал.2 от ЗН, ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1./чл.51, ал.3 от ЗН/. В конкретния случай Софийският районен съд стриктно е спазил процедурата по чл.51 от ЗН. С определение от 27.08.2024 г.е дал едномесечен срок на наследниците на Х.Д.Х. – В. Г. Х., Д.Х.Д. и Х.Х.Д. да заявят дали приемат или се отказват от полученото наследство, като ги е предупредил, че ако не го приемат, губят правото да приемат наследството по-късно. Съобщения за това определение жалбоподателите са получили както следва: Х.Х.Д. – на 02.09.2024 г., В. Г. Х. – на 02.09.2024 г. и Д.Х.Д. на 06.10.2024 г., но не са уведомили съда в указания срок, че с конклудентни действия вече са приели наследството.

Едва с подадената частна жалба наследниците представят нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 145/25.06.2024 г., том първи, рег. № 7147, нот.дело № 12782024 г. на нотариус В.Я., действаща в района на СРС, както и нотариален акт за учредявена на право на строеж срещу задължение за строителство № 153/17.12.2002 г., том трети, рег. № 4732, нот.дело № 585/2002 г. на нотариус Белазелкова, от които е видно, че на 25.06.2024 г., преди да бъде образувано делото пред СРС, вече са се разпоредили с недвижим 2 имот, останал от наследството на Х.Д.Х., като по този начин по недвусмислен начин са приели неговото наследство. В. Г. Х. не само е участвала в сделката за покупко-продажба на наследствения имот от 25.06.2024 г., но е започнала и да заплаща задълженията на починалия си съпруг към банката – представени са извлечения от разплащателна сметка за извършени плащания на 07.08.2024 г., 07.09.2024 г., 07.10.2024 г. и 07.11.2024 г. В този смисъл, образуваното след разпоредителната сделка от 25.06.2024 г. производство пред СРС на 07.08.2024 г. е недопустимо, лишено от правен интерес, поради което и постановеното в това производство решение подлежи на обезсилване. След като веднъж са приели наследството на Х.Д.Х., неговите наследници не могат повторно да го приемат, нито да се откажат от него. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, цитирана в подадената частна жалба/ решение № 10/08.03.2022 г. по гр.д. № 2260/2021 г. на ВКС и решение № 1202.02.2015 г. по гр.д. № 3895/2014 г. на ВКС/.

По разноските:

Производството е охранително, но в него са засегнати и правата на жалбоподателите, при което се е стигнало до подаването на процесната жалба. Разноски не се дължат на жалбоподателите, тъй като с поведението си станали причина за постановяване на съдебния акт от Софийския районен съд в недопустимо производство. Не са уведомили районния съд в предоставения им срок, че вече са приели наследството, а правят изявление за това едва пред въззивния съд с подадената частна жалба и представят доказателства за извършена продажба на наследствен имот.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 21451/26.11.2024 г. по чгр.д. № 47229/2024 г. на СРС, 37 състав и прекратява производството по чл.51 от ЗН по молба вх. № 256214/08.08.2024 г. на „Банка ДСК“ АД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3