Решение № 645 от 06.12.2022, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2100/2022
- Вид
- Решение № 645
- Подписан
- 06.12.2022
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- Весела Калчева Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 т. 4 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.186 · Кодекс на труда
- чл. 187 т.3 , 7 и 10 · Кодекс на труда
- чл. 187 т.3 , 7 и 10 · Кодекс на труда
- чл. 187 т.3 , 7 и 10 · Кодекс на труда
- чл.190 т.3, 4 и 7 · Кодекс на труда
- чл.190 т.3, 4 и 7 · Кодекс на труда
- чл.190 т.3, 4 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 194 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 195 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 195 ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 330 ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 и 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 645 гр. Ямбол, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря П. А. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330102100 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от В. С. А. от гр. Я. против ДГ „***“ - гр. Я., в която се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е изпълнявала длъжността „*****”, прекратено със Заповед № ***/10.06.2022 г., на основание чл. чл. 330 ал.2 т.6 КТ и чл.190 ал.1, т.3, 4 и 7, чл.186, 187 т.3, 7 и 10 КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Същото е незаконосъобразно, тъй като ищцата не е извършила посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения: упражнен психически тормоз над деца в детската градина, накърняване на личното им достойнство, рискуване на опазването на живота и здравето им по време на престоя в градината в група „****“, като самата заповед за уволнение е недостатъчно мотивирана, налице е несъответствие на посочената правна квалификация с мотивите в заповедта, не е посочена и обоснована формата на вината. Не са отправяни забележки на ищцата преди уволнението, не е запозната с писмата на родителите, а подалите жалби са родители на новопостъпили деца, които не са се адаптирани към условията в детското заведение, съотв. подаването на жалбите е единствено с цел уволнението й. Сочи се, че ищцата е отработила по-голямата част от работното време и следва да се счита уволнена от следващия ден. Поради това иска признаване за незаконно и отмяна на 1 уволнението, възстановяване на предишната работа и осъждане на ответника да заплати разноските по делото.
В хода на делото се поддържат исковете за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за възстановяване на работа.
Ответникът признава съществуването на трудовото правоотношение, издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Възраженията му се основават на фактите, че е налице основание за уволнението, тъй като ищцата е извършила нарушенията на трудовата дисциплина. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор от 01.09.2017 г. за посочената в исковата молба длъжност „****”.
Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено, като е издадена Заповед № ***/10.06.2022 г. на директора на ДГ . Като мотиви за прекратяването му работодателят е посочил множество нарушения на трудовата дисциплина, извършени през периода от 15.04.2022 г. до 07.06.2022г., установени във връзка с подадени жалби от родители на 26.05.2022 г.-от Н. Д. Д. и 27.05.2022 г.-от К. Д. Д. и Д. Й. Д., копия от които са представени по делото. Отразено е в заповедта, че на 15.04.2022 г. ищцата е заплашила във времето за следобеден сън детето В. С. Л. да заспива, иначе че ще го хвърли през терасата. На 20.04.2022 г. е споделило, че е напикано, защото е било заплашено с хвърляне през терасата „като мръсно коте“.
Последвал е телефонен разговор на майката с ***, в който последната е признала, че може да се е „изтървала“. Същото дете е споделило, че на 25.05.2022 г. се е случило притискане на пръстчето на друго дете, при което ищцата е заявила, че не иска „тази, да си отива в другата детска градина в махалата“. На 26.05.2022 г. В. С. Л. отново е била заплашена с изхвърляне боса през терасата по време на следобеден сън. На 17.05.2022 г. ищцата не е допуснала детето М. Д. Д. да отиде до тоалетна и то се е изпуснало в бельото, като му е било казано, че не е време за тоалетна. Същото дете често е прибирано от родителите жадно в смяната на ищцата. На 11.05.2022 г. преди обяд тя е извела децата от група „****“ без разрешение от директора или 2 заместника му. На 07.06.2022 г. дете на име Р. от същата група е носело руло кърпи за ръце. В заповедта е обобщено, че *** е нарушила правата и накърнила личното достойнство на децата, не е уважила уникалността и потенциала им; те изпитват страх и всичко това оставя траен отпечатък в съзнанието им. Използва възпитателни цели, средства, които противоречат на човешките права и свободи (физически и морални наказания, заплахи, грубо насилие и прекалено ограничение). Спрямо В. С. Л. поведението е описано като заплахи, грубо отношение, изказвания за етнос и принадлежност, а спрямо М. Д. Д. поведението на ищцата е определено като психически тормоз и унижение на детската личност. Посочено е още, че е рискувала опазването на живота и здравето им по време на престоя в градината в група „****“.
Посочени са като правни основания за налагане на наказанието чл.186, чл.
187 т.3 , 7 и 10, чл.190 т.3, 4 и 7 от КТ и нарушаване на изискванията на чл.217, чл.243 т.2, чл.218, 22 и 24 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ, чл.190 ал.4, чл. 206 от Правилника за дейността на ДГ, както и нарушение на длъжностната характеристика, утвърдена със заповед от 16.09.2021 г. на директора относно правилата за професионална и колегиална етика, раздел V т.1, чл.6, нарушение на Етичния кодекс на училищната общност на ДГ-чл.2, на утвърдения от Националния съвет за закрила на детето Етичен кодекс на работещите в сферата на образованието-т.1,2,3,6, 7 и 8. Текстовете са цитирани изрично.
Записано е, че трудовият договор се прекратява, считано от 10.06.2022 г. Посочени са двама свидетели на отказа за получаване на препис от заповедта, които са се подписали, а най-отдолу е записано получаване на копие с трудовата книжка на 27.06.2022 г. (екземпляра в ЛТД).
По делото са представени от ответника извлечения от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ и Правилника за дейността на ДГ, утвърдени от директора на 16.09.2021 г. и съобщени на персонала срещу подпис . Съгласно чл.217 изр.1 от първия, педагогическият специалист не може да нарушава правата на детето, да унижава личното му достойнство, да прилага форми на психическо и физическо насилие. Според чл. 218 ал.1 предварително писмено уведомява директора при извеждане на децата извън детското заведение за наблюдения, изложби, концерти, екскурзии и др. Чл. 243 т.2 забранява използването за възпитателни цели на средства, които противоречат на човешките права и свободи (физически и морални наказания, заплахи, грубо 3 насилие и прекалено ограничение). В т.22 се забранява допускането на пряка или непряка дискриминация, основана на пол, народност, етническа принадлежност и религия, а в т.24 –събирането на средства за материали и консумативи, за подобряване на материалната база и др. текущи разходи.
Съгласно чл.190 ал.4 от Правилника за дейността на ДГ, при работата с децата ДГ „***“ основава дейността си на принципа на позитивната дисциплина, която се свързва с мерки и подходи, гарантиращи изслушване на детето, осъзнаване на причините за проблемното му поведение и предоставяне на възможност за усвояване на добри поведенчески модели спрямо себе си и останалите. Чл. 206 установява задължение на работещите в градината да спазват етичния кодекс на същата, като спазват моралните отговорности към детето, включващи и познаване на индивидуалните особености на всяко дете, уважаване на уникалността му, създаване на здравословна и безопасна среда, която стимулира социалното, емоционалното и физическото развитие на детето, както и е установено задължение за работа в най-добрия интерес на детето, забрана за участие в практики, които не зачитат достойнството на детето или са опасни и вредни за физическото и емоционалното му здраве и развитие.
Според Длъжностната характеристика за длъжността „*****”, утвърдена със заповед от 16.09.2021 г. на директора, в раздел V“ Професионална и колегиална етика“, т.1, ***** зачита и защитава личното достойнство, правата и индивидуалността на всяко дете и неговото семейство. Според т.6, се задължава да уважава уникалността и потенциала на всяко дете, да работи в най-добрия му интерес и в никакъв случай да не използва физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството на детето.
Етичният кодекс на училищната общност на ДГ в чл.2 установява аналогични принципи относно правата на детето, възпроизведени и в утвърдения от Националния съвет за закрила на детето Етичен кодекс на работещите в сферата на образованието-т.1,2,3,6, 7 и 8, с който ищцата е запозната на 09.05.2022 г. срещу подпис.
Съгласно представените Работен график на педагогическите специалисти-м.април 2022 г. и м. май 2022 г., ищцата е била на работа в посочените в заповедта за уволнение периоди. По реда на чл. 204 от ГПК е 4 предоставен за оглед от съда Дневник на групата за дата 26.05.2022 г., страница 130, съдържаща запис, изготвен от ищцата, придружен с неин подпис, като на страницата е отразено, че на тази дата първа смяна е била гжа Е., а втора смяна - г-жа А.. На 27-ми май ищцата е била първа смяна, а гжа Е. - втора.
Според свидетелката Й. -работила в ДГ „***“ като „*******“ от март до юли 2022 г. в групата на ищцата – през м. май, когато преди обяд децата са били на двора, е видяла детето М. да стои право до скамейката.
Заинтересувала се е за причината и ищцата й е отговорила, че му се ходи до тоалетна: „Акало му се! Аз като ги свалях, защо не е казал?“. *** им е била предложила да отидат до тоалетна, преди излизането навън. Свидетелката е поискала да се качи с детето в сградата, но е получила отказ: „Не! Няма да го водиш! Да е ходил.“. След известно време момченцето е дошло от страната на **** и я е бутнало по ръката, че повече не може да търпи. Тя отново е предложила да влезе в сградата и да отидат до тоалетната, но отново й е било отказано, дори и като е поискала да го вземе със себе си, отивайки за подготвяне на храната за обяда. Изчакала е още малко, но е виждала, че детето вече не може да издържа, и е заявила, че другите **** са отишли за храната и трябва и тя да отиде, чак след което й е било разрешено от ищцата.
Докато стигнат с детето до първия етаж, то се е изпуснало в бельото.
Св. Д.-майка на същото дете- излага подобен разказ за случилото се с него, по сведения от детето, което е споделило и че другите деца са му се присмели за изпускането. Според майката, това му е причинило голям шок.
Също така сочи, че тогава е разговаряла с ищцата по телефона, която е отговорила, че е било заето да играе с другите деца, когато всички са ходили до тоалетната преди да излязат навън. Според свидетелката момчето обичайно ходи по голяма нужда два пъти на ден и *** е следвало да забележи това в месеците, през които е посещавало градината -от септември 2021 г. нататък. Има ускорен метаболизъм, но не и заболяване, което трябва да съобщи на госпожата. Детето освен това се е оплаквало, че не му се дава вода за пиене, защото не е време да се пие вода.
Свид. Й. сочи, че ищцата се държи грубо с децата, повишава им тон много пъти. Нарича децата от друг етнос „****“, напр. В., на която е казала и, че няма да й даде допълнително храна, защото е дебела. Детето се е 5 разплакало. Свидетелката е присъствала при извеждането на децата през май преди обяд извън двора на детската градина. По решение на ищцата са завели групата на една детска площадка, която се намира през няколко пресечки, които са пресекли и по уличките са стигнали до нея. Децата са играли там.
Такова излизане е имало 2 пъти в месеца. Причината за излизането на свидетелката не е посочена.
Имало е случаи родители да носят кухненска хартия, салфетки, тоалетна хартия. През юни, майката на Р. е занесла чанта и е казала на свидетелката да я предаде на г-жа А., защото така е казано -да се носят такива вещи. В представения по делото Констативен протокол № ***/07.06.22 г. (приложен на стр. 53) е удостоверено това с подписите на директора П. и св.Й.. Родители са съобщавали за изискването, посочвайки името на ищцата. Свидетелката е чувала лично от нея, че родителите трябва да донесат материали. Това е станало, когато в шкафа, в който слагат салфетките, кухненската хартия, с която се бършат децата, не е имало такива и отговорът е бил: „как да има, като родителите не са донесли.“.