Решение № 123 от 18.04.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 641/2022
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 18.04.2023
- Състав
- Милен Петров Славов, Диана Димитрова Митева, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000641 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на М. С. В. – Р., срещу решение № 319/26.07.2022 год ., постановено по т.д.№ 551/2021 год. по описа на ВОС (електронно дело 20213100900551 от ЕИСС), с което е бил уважен иск на кредитора ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД за установяване на дължимостта на част 80 000 евро от остатък от просрочена главница, достигаща до 148 870,81 евро, претендирана по договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и три допълнителни споразумения към него, удостоверена като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 год., и съответно определени разноски за исково и заповедно производство.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в поредица определения (№ 729/07.11.2022г.и №96/02.02.2023г.)., като наред с доклада по оплакванията на страните е предприел и служебна проверка по предпоставките за упражняване на право на иск по чл. 422 ГПК.
Въззивницата М. С. В. – Р. , чрез адв. С. С., сочи процесуални нарушения поради допускане на установяване на част от претенция за дълг, удостоверен в нищожна заповед, тъй като в нарушение на закона е била издадена за част от неиндивидуализирана главница, без посочен конкретен размер, въз основа на документи с неясна достоверност (приложени в неномерирана преписка), удостоверяващи противоречиви данни за размера на остатъчния дълг като главница по усвоен кредит (различни стойности, 1 обявени в извлечението от сметка). Отделно се сочи нарушение на закона при зачитане на преклудиращо действие на влязло в сила решение между същите страни, установяващо дължимост на част от същото вземане, като е пренебрегнал ново установени факти, които не са били разглеждани в предишния процес(липса на предоставен и ползван кредит по кредитната линия след 05.10.2016г., допускане на нецелево усвояване на кредита за обслужване на задължения по два договора за износ, липса на каквото и да е пряко предоставяне на суми на въззивницата). Излага се оплакване за едностранчиво обсъждане на събраното заключение на вещото лице и игнориране на констатацията за несъответствията в счетоводните записи на кредитора, отразил получени плащания за погасяване на дълг, който е надхвърлил осчетоводена като усвоена за ползване сума и осуетено изясняване с допълнително заключение на експерта на въпросите относно ползването на претендираната от ищеца част от главницата и разминаването в данните, оповестени в ЦКР на БНБ. Оплаквания са посочени и по отношение на възражения, които на се били погасени с решението по предходния спор, тъй като се отнасят до ново служебно задължение за прилагане на императивни норми, гарантиращи защита на потребител, каквото качество въззивницата счита че притежава. Позовава се на съдебната практика на националните съдилища и тълкуване на европейско законодателство, изискващо предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, както и на специално правило за погасяване на отговорност на поръчител.
Допълнително пред настоящата инстанция представителят на длъжника излага становище за множество нарушения и пропуски при постановяване на оспорената заповед и издаването и връчването на обжалваемите съдебни книжа, вкл. липса на изрично разпореждане за издаване на заповед, което само по себе си, според въззивната страна, изключва действителност на заповедта и обуславя недопустимост на съдебната фаза по стабилизиране на нищожна заповед за изпълнение. Сочи се и разминаване между начална дата на присъдена законна лихва и действителния момент на сезирането на съда с постъпило заявление.
По същество представителят на въззивницата писмено пледира за прилагане на императивните правила, действали към момента на подаване на заявлението на кредитора, включително и изискващи служебна проверка за неравноправно обвързване на потребител с договорни задължения. Моли, след установяване на опорочаването на издадената заповед, недопустимото съдебно производство да се прекрати и обжалваното решение да се обезсили, евентуално да се отхвърли необоснованата претенция за част от недоказано парично вземане след като решението бъде отменено.
Въззиваемата страна ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД , чрез упълномощен юрисконсулт Ж., оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти по дължимост на поредна част от едно и също изискуемо вземане, след зачитане на влязло в сила решение за друга негова част, както и правилно прилагане на закона, изключващ пререшаване на въпросите относно отпускането и ползването на кредита и осчетоводяването на задълженията.
Счита повторното обосноваване на възражения, които вече са били отхвърляни при предходен спор за злоупотреба с процесуални права от 2 страна на длъжника. Позовава се на допълнително извършените проверки от назначеното от съда вещо лице, които са потвърдили, че липсва ново плащане на вече установения в предходен процес дълг.
В изложение по същество пред въззивния съд, от името на въззиваемия кредитор, юрисконсулт Н. обосновава допустимостта на производството, като оспорва твърденията за опорочаването на издадената заповед. С доводи за преклудиране на възраженията поради стабилно установяване на пораждането на изискуемия дълг и липса на легитимация на встъпилия в поето от търговец задължение да упражнява лични възражения на кредитополучателя по усвояване на главници, моли за пълно потвърждаване на обжалваното решение, с което е уважен основателния иск на въззиваемия кредитор.
Насрещните страни претендират разноски, като пълномощникът на въззивницата е обявил вместо списък по чл. 80 ГПК искане за изплащане на възнаграждение за безплатно предоставено адвокатско обслужване, а от името на въззиваемото дружество е направено изявление, заместващо неоспорен списък по чл. 80 ГПК, включено в отговор по жалбата, връчен от въззивния съд (л. 34).
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявения иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ за изискуем по твърдения на кредитор паричен дълг(чл. 417 ГПК). Преценена по същите критерии, издадената Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 г. по ч. гр. дело № 435/2021 год. на Районен съд – Силистра е валиден съдебен акт, тъй като е подписана от съдия, действал в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, съответна на подписан нормативно одобрен образец и изявената в нея воля не поражда колебания относно съдържанието на възложеното на длъжника задължение да плати определена парична сума.
В настоящия случай, заповедта е поискана от кредитор, ползващ се с право да получи заповед въз основа на документ по чл. 417 ал. 2 ГПК, удостоверяващ вземания по търговски кредит, сезиран е съд с искане, насочено срещу три солидарно задължени лица, две от които имат съответно седалище и постоянен адрес в района на РС – Силистра и затова оплакванията за нарушения на правилата, определящи компетентния съд не са основателни.
Всички други оплаквания, включително и за обема на проверката на твърденията на кредитора и обосноваването им с документи приложени към заявлението, както и постановяването на отделно разпореждане за допусната незабавна изпълняемост, нямат значение за валидността на изпълнителното основание.
Валидно издадената заповед удостоверява единствено правото на кредитора да получи незабавно изпълнителния титул за принудително изпълнение, но не засяга по друг начин правната сфера на длъжника. Затова и защитата срещу незаконосъобразното издаване на това основание и изпълнителния лист се изчерпва по реда на инстанционния контрол срещу 3 допуснато незабавно изпълнение. Предмет на исковата защита обаче не е принудата, а материалното право, удостоверено в изпълнителното основание и затова интересът на кредитора за установяване на дълга по реда на чл. 422 ГПК се поражда от оспорването на валидната заповед при подадено възражение по чл. 414 ГПК, независимо от тежестта на нарушенията, които може да са били допуснати при издаването й. Това е така, защото ако при разрешаването на спора в състезателен процес заявителят не успее да докаже материалното си право на вземане, ще загуби и права по изпълнителното основание, респективно ако задължението се установи, стабилитета на съдебното решение ще обоснове принудата(дори и до този момент тя да не е била обоснована поради опорочаване на процедурата по издаване на заповедта). Аргумент в тази насока е трайно възприетото в практиката становище, относно съхраняване на интереса на кредитора да установява материалното си право дори когато правото на принуда е отпаднало след отмяна на незабавното изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист поради допуснати процесуални нарушения при издаването им (Решение № 143 от 13.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1132/2012 г., I т. о., ТК). В тази връзка за исковата защита нямат значение доводите относно осуетената възможност на длъжницата за запознаване със съдържанието на документите, послужили за легитимацията на кредитора, евентуално възможността те да не са точно възприети като документи и в исковото производство(поради непълната номерация на получена от първата инстанция преписка). Каквито и да са били документите, представени в заповедното производство обаче, съдържанието им не ограничават доказателствените възможности на страните в процеса по установяване на дълга, където следва да се проведе същинско съдебно дирене и да се разпредели доказателствената тежест. Затова без значение за допустимостта на процеса са оплакванията за нарушенията, допуснати в заповедната фаза, подробно описани в пункт 2 от жалбата и молбите на въззивницата от 07.02.2023 и 10.03.2023г.
В заключение въззивния съд намира за неоснователни оплакванията за нищожност на оспорената с възражение от въззивницата издадена заповед, а наличието й е достатъчно за интереса на кредитора като процесуална предпоставка за упражняване на иска. В тази насока е и установената практика(Решение № 50011 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1964/2020 г., I т. о., ТК, решение № 81 от 20.07.2015 г. по т. д. № 1823/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о.).
Въззивният съд не намира и разлика между дълга, удостоверен в издадената валидна заповед и предявеното за установяване в срока по чл. 422 ГПК материално право. Индивидуализацията в диспозитива на установената част в размер на само 80 000 евро от изискуемо вземане за главница, точно възпроизвежда индивидуализирания пълен размер на претенцията в размер на 148 870,81 евро по твърденията на заявителя за остатък от изпълняемо задължение за главница на съдлъжник на кредитополучател по неизпълнен договор за договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и допълнително споразумение 1/26.08.2014год., допълнително споразумение № 2/20.08.2015 год. и допълнително споразумение № 3/31.08.2016 год. Макар че в оспорената от въззивницата заповед не е посочен пълен размер на паричния дълг, както в исковата си молба, така и в заявлението, с което съда е бил начално сезиран, 4 кредиторът изрично е пояснил, че вече е получил стабилни изпълнителни основания за части от същото задължение, описано в начален общ размер от 200 000 евро, от което са приспаднати сумите от 35790.43 евро (заповед №2137/07.09.2018г. по ЧГД 1240/2018г. на РС – Силистра) и 15.338.76 евро (заповед № 2600/12.07.2019г и №2711/26.07.2019г. по ЧГД984/2019г. на РС – Силистра), като е обосновал искането си за снабдяване с ново изпълнително основание за друга част от остатъчно притезание. Въззивният съд преценява, че така очертаното парично вземане е недвусмислено индивидуализирано с посочване на вида му (изпълняема изискуема главница) и основанието, което го е породило (договор за кредит и споразумение за краен падеж на револвираща кредитна линия). Доколкото изрично искането за издаване на заповед е заявено като частично, значим за индивидуализацията на частта е само размера, с който е ангажирана правораздавателната компетентност на съда. В случая е без значение разликата в посочвани размери на целия дълг при издаване на различните изпълнителни основания(отчитащи изчерпена вече част от право на принудително изпълнение), тъй като за легитимацията на кредитора с изпълнителен лист по незабавно изпълняема заповед значение има само размера, за който може да се проведе принудата, а той е конкретно фиксиран в заповедта. Респективно, оспорването от длъжника поражда интерес за кредитора от установяване по реда на чл. 422 ГПК не на целия размер на спорното материално право, а само на частта, за която изпълнителното основание следва да се стабилизира. Затова оплакването за „непълнота“ на индивидуализацията на спорното право поради непосочване на целия размер на частично предявен паричен дълг в заповедта за изпълнение е неоснователно. Както е прието и в мотивите към т. 2 от ТРОСГТК 3/2016г, посочването на размер като част от цяло в петитума на частичен иск е елемент, характеризиращ вида на исковата защитна, а не индивидуализирането на спорното право, което се извлича от фактическите твърдения за пораждане и изискуемост на задължение до предявения за защита частичен размер. Съответно постановения диспозитив за уважен частичен иск в размер, съвпадащ със сумата, за която е издадена спорна заповед, с допълнително посочен обем на цял остатъчен размер(като разлика над вече удовлетворено право на иск със стабилни изпълнителни основания за други части) изцяло съответства на предявената искова претенция до размер от 80 000 евро и индивидуализираното в заповедното производство като част от материално право вземане за главница по изискуем кредит.
Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5b949a3-b50f-42b7-94f6-689dd3a2b184