Акт от 30.03.2022, Административен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37 гр. Перник, 30.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 218 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, съчетано с производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на Г.С.Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу Заповед от 19.01.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка: „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***, с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна.

Едновременно с подаване на жалбата е предявен и иск по чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК за осъждането на „***“ АД – гр. С.***, бул. ***, представлявано от изпълнителния директор, да заплати на Г.С.Х. сумата от 66,00 лв. /шестдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразната Заповед от 19.01.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка: принудително преместване на МПС, от които 6,00 лв. /шест лева/ - заплатена сума за „отговорно пазене“, и 60,00 лв.

/шестдесет лева/ - заплатена сума за репатриране на автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът по жалбата – С.В.М. – инспектор „***“ от сектор „***“ при „***“ ЕАД – гр. С.***, редовно призован, не се явява в съдебни заседания. Упълномощената от него адв. М. Л. Г. от САК, в Молба вх. № 3555/29.10.2021 г., изразява становище за неоснователност на жалбата и заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че процесната ПАМ е наложена устно в отсъствие на водача на основание чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, след получена Позивна № 113, като последната е надлежно вписана в Протокол № 19780/19.01.2021 г., Протокол за принудително преместване на екипа на специализиран автомобил № 64, втора смяна, в електронния протокол за принудително преместване № 35450/19.01.2021 г. на екипа на специализиран автомобил № 64, втора смяна, и в Констативния протокол за нарушението, изготвен от С.М.. Сочи, че М. е надлежен административен орган – служител на длъжност „инспектор „***“ при „***“ ЕАД – гр. С.***, действащ като административен орган, с правомощия, уредени в т.3.2 от Заповед № СОА18-РД-95-484/14.08.2018 г. на кмета на столична община. Постановил е процесната ПАМ, тъй като на 19.01.2021 г. е установил, че процесното МПС е било паркирано в района на спирка на обществения транспорт по начина, създаващ пречки, както за ППС на градския транспорт да спират на спирката, така и за спокойното и безопасно слизане и качване на граждани.

Ответникът по иска „***“ ЕАД – гр. С.***, чрез адв. М. Л.Г. от САК, твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и поради това следва да бъде оставен без уважение.

Претендира разноски.

Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – П., чрез представляващия я прокурор Р. Р., дава заключение за неоснователност на исковата молба и моли за оставянето й без уважение.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, прие за установено следното:

Жалбата срещу заповедта за налагане на принудителна административна мярка от 19.01.2021 г. е подадена на 02.02.2021 г., т.е. в законоустановения срок. Тя е депозирана от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Следователно, същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Искът с правно основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ също е процесуално допустим, но преценката за неговата основателност е обусловена от извода за основателност или не на жалбата срещу ЗНПАМ.

Няма законодателна или друга пречка искът по ЗОДОВ да се съедини с оспорване на законосъобразността на административния акт в срока за оспорването на последния по чл.149, ал.1 от АПК, респ. мълчаливия отказ за издаването му, както и с оспорване на акта като нищожен - извън срока по чл.149 от АПК, като жалбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл.150 и чл.151 от АПК, а исковата молба – на изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 от ГПК, като в случая това условие е изпълнено.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.01.2021 г., около 20:00 ч., жалбоподателят-ищец Г.С.Х. паркирал управлявания от него лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на сина му Х. Г. Х.,***, пред ресторант „***“. Това е посочено в жалбата на самия Х. и не се оспорва от него.

Лекият автомобил „***“ с рег. № *** бил забелязан от ответника С.В.М., изпълняващ длъжност „инспектор, ***“ в „***“ ЕАД – гр. С.*** по силата на сключен с дружеството Трудов договор № РД-12-1П/10.01.2020 г. Същият, със Заповед № РД-09-486/02.07.2020 г. на изпълнителния директор на „***“ ЕАД – гр. С.***, издадена в изпълнение на Заповед № СОА18-РД95-484/14.08.2018 г. на кмета на Столична община относно реда и условията за принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства, е включен в списъка по Заповед № РД-09-486/26.11.2018 г. на изпълнителния директор на „***“ ЕАД – гр. С.*** на лицата, които да осъществяват принудително административна мярка /ПАМ/ - принудително преместване спрямо паркираните пътни превозни средства в нарушение на ЗДвП и Наредба за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/ и налагат глоби с фиш и съставят АУАН при установяване на нарушение по ЗДвП и НОДТСО.

Преценявайки, че процесното МПС е паркирано в нарушение на правилата по ЗДвП, а именно: в джоб на спирка на превозни средства за обществен превоз на пътници, по начин, създаващ пречки, както за ППС да спират на спирката, така и за безопасното и спокойно слизане и качване на пътници, С.В.М., в качеството му на „инспектор, ***“ в ЦГМ – С.*** и като част от екипа на специализиран автомобил № 64, втора смяна, съставил Констативен протокол от 19.01.2021 г. и подал Позивна № 113 /отразена под № 24 в списъка на Позивни на инспектори от звено „***“/ като разпоредил налагане на ПАМ – принудително преместване на лек автомобил „***“ с рег. № ***. В констативния протокол М. отбелязал, че превозното средство е паркирано в нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП в гр. С.***, на ул. ***, при СГТ /т.е. спирка на градския транспорт/. В долния край на протокола начертал скица, в която отразил разположението на автомобила спрямо пътното платно и спрямо поставения Пътен знак Д24. Веднага след установяване на нарушението бил изготвен и снимков материал, съдържащ 4 броя снимки на лекия автомобил.

Изпълнението на ПАМ било реализирано от М.С.***– шофьор, и Р.Т.***– оператор, и отразено в Протокол на екипите за принудително преместени ППС № 19780/19.01.2021 г. под № 15, както и под същия номер в Протокол за принудително преместване на ППС 35450/19.01.2021 г. Процесният автомобил е закаран на специализиран паркинг „***“ и освободен след заплащането на сумата от 66,00 лв. /шестдесет и шест лева/, за което е издаден касов бон на същата стойност.

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на представените с административната преписка писмени доказателства.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя, е разпитан в качеството на свидетел Ю. Л. И.***. Съдът дава вяра на показанията му, в частта, в която се сочи, че на процесната дата жалбоподателят Х. е паркирал управлявания от него лек автомобил „***“ в гр. С.***, ул. ***, № 2, пред ресторант „***“, в началото на самия джоб на намиращата се там тролейбусна спирка. Колата била паркирана перпендикулярно на оста на пътя и предница, насочена към ресторанта, но не била стъпила на тротоара.

Същевременно, според И.*** /който бил в колата на Х. при извършване на маневрата/, около паркиралият автомобил нямало знаци, забраняващи спиране или паркиране, нито такива, указващи че при нарушение автомобилите се преместват принудително.

Самата улица била достатъчно широка, тъй като имало още две платна за движение в същата посока, поради което джипът не затруднявал движението на останалите автомобили. Не се затруднявало и спирането на тролейбусите, тъй като макар колата да била паркирана в джоба на спирката, по принцип тролеите рядко влизали в него, а спирали на самото пътно платно. И.*** не е сигурен дали в близост до мястото има знак, обозначаващ спирка.

По делото е приета като доказателство Схема на пътните знаци и план за организация на движението в района на ресторант „***“ в гр. С.***, ул. ***, към дата 19.01.2021 г., представена от Столична община, както и Писмо изх. № 11-00-70/31.01.2022 г. от Столична община, съдържащо информация, че процесният участък попада в уличната мрежа на гр. С.*** и е от компетенцията на Столична община съгласно чл.19 от Закона за пътищата. Видно от скицата, пред ресторант „***“ има оформен джоб за спиране на превозни средства от обществения транспорт, ограничен откъм тротоара с антипаркинг елементи, и са поставени два пътни знака Д23 „Тролейбусна спирка“ и един пътен знак Т12 „Начин на паркиране на превозните средства“.

Относно жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ:

Съдът, като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК направи следните правни изводи:

Принудителното преместване на автомобили като принудителна административна мярка е регламентирана в Закона за движението по пътищата.

Съгласно чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка

„преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Предмет на настоящия съдебен контрол е оспорването на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това, каквото представлява налагането на принудителната административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***, обективирана в Констативен протокол от 19.01.2021 г., съставен от С.М., в качеството му на длъжностно лице при „***“ ЕАД – гр. С.*** - инспектор „***“ от сектор „***“ при дружеството.

По делото не се спори, а и е установено чрез изявлението в Писмо изх. № 11-00-70/31.01.2022 г. на Столична община, че процесният участък, в района на който е паркиран автомобила, управляван от жалбоподателя, попада в уличната мрежа на гр. С.*** и като част от общинската пътна мрежа, собственост на Столична община, последната е субект по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, оправомощен да определи длъжностните лица, които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

С разпоредбата на чл.120 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/, е регламентирана възможност контролът по спазването на правилата за паркиране, както и дейността по принудително преместване на неправилно паркирани ППС да се осъществява от служби за контрол, определени с писмена заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл.167 и следващите от Закона за движението по пътищата.