Решение № 2667 от 28.04.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 28.04.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл. съдия

Светослав Спасенов при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3110 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 24.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 26122/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73 състав, З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на Д.С.Д. /ЕГН **********/ на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 23 344 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка- полица № 93001410002296, за претърпените на 25.10.2014 г. при ПТП имуществени вреди- повреда по л.а. с peг.№ ********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 16.05.2016 г., до изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3 488.17 лв.- обезщетение за забава при плащане на сумата по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за периода 27.11.2014 г.- 16.05.2016 г.; и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 949.89 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, като исковете са отхвърлени: относно главницата по чл.208, ал.1 КЗ /отм./- за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 24 000 лв., и относно лихвите за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД- за разликата до пълния предявен размер от 3 586 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Д.Д. е осъдена да заплати на ответника З. „Л.И.“ АД сумата 10.96 лв.- разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от З. „Л.И.“ АД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените срещу дружеството искове, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Д.С.Д.

/ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната част, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната осъдителна част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване- до посочените по- горе размери, на предявените от Д.Д. искове по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.208, ал.1 КЗ /отм./ материално-правни предпоставки за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение и за уважаване на предявения от Д.Д. пряк иск.

Безспорно е по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 15.01.2014 г. между ищцата Д.Д. Г.Е.и ответника З. „Л.И.“ АД е сключен договор за имуществена застраховка “каско” с предмет процесния лек автомобил „БМВ 535Д“ с ДК № ********, оформен в

Застрахователна полица № 93001410002296/ 15.01.2014 г., със срок на действие от 16.01.2014 г. до 15.01.2015 г. По силата на този договор застрахователят З. „Л.И.“ АД е поел задължение да изплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, а съгласно действащите между страните Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства „каско“ /“клауза 1“/ пътнотранспортно произшествие с участие на застрахованото МПС е покрит риск и застрахователно събитие.

Според представения по делото Протокол за ПТП, съставен на 25.10.2014 г. от служител на СДВР, на същата дата около 12.45 ч. лек автомобил „БМВ 535Д“ с ДК № ********, управляван от К.И., собственост на ищцата Д.Д.,***

Л.2 на Реш. по гр.д.№ 3110/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в шосе“- посока изход, в гр. София, на моста на

Самоковско шосе срещу магазин „Боила“ в условията на силен снеговалеж, поради недостатъчен контрол върху МПС при движение в колона се отклонява вляво и после вдясно и реализира ПТП в мантинела. Ответникът не оспорва, че е отказал плащане на застрахователно обезщетение по заявлението на ищцата- „поради изключен застрахователен риск“ /т.15 ОУ/, основан на твърденията, че не са изпълнени от застрахованото лице произтичащите от т.14.4 и т.27.6 на Общите условия за застраховка „каско“ договорни задължения да пази застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние, както и да спазва установените технически и технологични норми за експлоатация на МПС /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, писма от 27.11.2014 г. и 12.12.2014 г., адресирани до ищцата/.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод на въззивния съд, че е налице застрахователно събитие- ПТП с участието на процесния лек автомобил „БМВ 353Д“ с ДК № ********, настъпило по време на действието на процесния застрахователен договор /в сила от 16.01.2014 г. до 15.01.2015 г./, видно от приложените застрахователна полица и протокол за ПТП, поради което и за застрахователя е възникнало договорното задължение да изплати застрахователно обезщетение по имуществената застраховка “каско”, равно на действителната стойност на вредите по МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума, която според приложената застрахователна полица е в размер на 36 000 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС авто- техническа експертиза, прието в о.с.з. на 9.10.2017 г. като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, средната пазарна цена на вредите по процесния лек автомобил „БМВ 535Д“ с ДК № ******** /произведен през 2008 г./ към датата на ПТП /25.10.2014 г./ възлиза на 23 344 лева, т.е. сума, съответна на присъденото по делото обезщетение. Не се касае за „тотална щета“, тъй като съотношението между действителната стойност на автомобила и цената за отстраняване на повредите не надхвърля 70 %.

При събраните по делото данни и доказателства действителната стойност на причинената вреда /чл.273, ал.2 КЗ /отм.// към датата на настъпване на застрахователното събитие- ПТП, до която застрахователят- ответник дължи плащането на застрахователно обезщетение, правилно е определена от СРС на 23 344 лв., като относно тази сума доводът на застрахователя- ответник за несъответствие между претендираното и присъдено по делото обезщетение и действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието е неоснователен.

Основанието, въз основа на което ответникът е отказал плащането на застрахователно обезщетение, не може да доведе до отхвърляне на иска по чл.208, ал.1 КЗ /отм./, тъй като е недоказано по делото насрещното твърдение на ответника, че процесният лек автомобил действително е бил оборудван с гуми, несъответни на изискваните за ползване и безопасно движение през м. октомври, и че именно това обстоятелство съставлява причина на настъпването на ПТП.

Разпоредбата на чл.208, ал.1 КЗ /отм./ предвижда задължение за застрахователя да изплати обезщетение на застрахованото лице при настъпило застрахователно събитие, покрито от съответния риск. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаването му от застрахователна отговорност, но при зачитане на визираните в чл.211 КЗ /отм./ ограничения /в този смисъл Решение № 4/

21.03.2012 г. на вкс по т.д. № 81/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/.

Спорен пред въззивния съд, с оглед наведените във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество доводи, е въпросът налице ли е основание за отказ от застрахователно плащане. Съгласно разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.

Неизпълнението би могло да доведе до отказ на застрахователя да изплати обезщетение само, ако е значително- по смисъла на чл.211, т.2 КЗ /отм./, и се намира в пряка причинна връзка с настъпване на събитието по смисъла на чл.207, ал.2, изр. последно КЗ /отм./, респ. ако именно вследствие неизпълнението на това задължение е настъпило застрахователното събитие. В случая обстоятелството, че процесният лек автомобил е бил оборудван с летни гуми при настъпилия на 25.10.2014 г. снеговалеж и движение по мокра/заледена пътна настилка, посочено от застрахователя- ответник като основание за отказа му да изплати застрахователно обезщетение, дори да е било налице такова, не може да доведе до прилагане на последиците на чл.211, т.2 КЗ /отм./, тъй като няма данни с поведението си лицето, в чието държане е бил автомобилът, да е увеличило риска от настъпване на застрахователното събитие.

Правото на застрахователя да се освободи от плащане в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ възниква само при наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение и застрахователното събитие, т.е. следва да е установена конкретна причинна връзка между съответното обстоятелство, свързано с неизпълнение на застрахователно задължение, и конкретното събитие, като това обстоятелство трябва да е от такова естество, че да оказва въздействие върху събитието /в този смисъл: Решение № 15 от 12.04.2012 г. по т. дело № 454/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;

Л.3 на Реш. по гр.д.№ 3110/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

Решение № 102/

2.10.2012 Г. По Т.Д.№ 615/ 2011 Г. на ВКС; Решение № 2/ 20.05.2013 г. по т.д.№ 1031/ 2011 г. на ВКС, I ТО; Решение № 49/ 29.07.2013 г. по т.д.№ 840/ 2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 86/ 18.07.2013 г. по т.д. № 2230/ 2013 г. на ВКС, II ТО; Решение № 185/ 5.03.2014 г. по т.д.№ 350/ 2012 г. на ВКС, I ТО; Решение № 32/ 11.08.2014 г. по т.д.№ 1262/ 2013 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 105/ 11.07.2017 г. по т.д.№ 1325/ 2016 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователно събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите, може да обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Неизпълнението на задължението може да се изрази в действие или бездействие на застрахования, следва да е значително и да е предизвикало настъпване на събитието, както и да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие.

Такава фактическа и правна обстановка въз основа на събраните в процеса доказателства в случая не се установява.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, възможните причини за настъпване на процесното произшествие са няколко, като една от тях е ползването на летни гуми в поледицата, за което обаче експертът не е категоричен. Въз основа на съдържащите се в образуваната при ответника щета документи, в частност- опис по щета, вещото лице е констатирало, че предната лява гума на процесния автомобил е била годна за употреба, с остатъчна стойност 30 %, а въз основа на снимковия материал по щетата /приложен и по делото/ е констатирал, че задните гуми на автомобила по спецификация са били със сезонност лято, без да може да се определят степента им на износване и други техни параметри. При изслушване на заключението /о.с.з. 9.10.2017 г./ експертът е добавил, че очертаният по- горе механизъм на ПТП може да се дължи както на различно сцепление /между гумите и пътната настилка/, така и на неправилно боравене от водача с органите на управление на автомобила при заскрежен и заледен път, като се отчете и обстоятелството, че се касае за автомобил „БМВ“ със задно предаване, мощен форсиран двигател и олекотена задна част.