Решение № 1648 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1648 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100513397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „И.С.К.“ ООД срещу постановление от 19.10.2023г. на ЧСИ Г.К. по изп.д. № 20239240402809 в частта, с която е оставено без уважение постъпило с молба вх. № 166945/02.10.2023г. възражение на длъжника – частен жалбоподател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

В жалбата се поддържа, че е налице валидно плащане от длъжника още преди издаване на изпълнителния лист на 08.08.2023г., респ. преди образуване на изпълнителното производство, чрез пощенски запис, изпратен на 26.07.2023г. до адв. Б., като управител на адвокатско съдружие „Б.И.П.“.

Сочи се, че извършената на 06.07.2023г. цесия на вземането по изпълнителния лист на взискателя по изпълнението е непротивопоставима на длъжника, поради липса на съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Жалбоподателят излага съображения, че поради неоказано съдействие от адв.

Б. за получаване на сумата, изпратена чрез пощенски запис, както и умишлено непредставяне на банкови сметки, по които да бъде получена сумата, длъжникът не може да изпълни задължението си, след като е направил всичко възможно за погасяване на дълга. Излага доводи, че е приложима нормата на чл. 95 ЗЗД за освобождаване на длъжника от последиците на забавата. Твърди, че е правил опит да се освободи от задължението си при спазване на нормата на чл. 97 ЗЗД, като внесе сумата за пазене в банка по местоизпълнението, но същата е неприложима, тъй като банките отказват подобно процедиране. Моли се съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и да бъде уважено искането за прекратяване на производството, с присъждане на разноски.

1

Ответникът по частната жалба „Г.С.М..П.“ ЕООД оспорва същата в депозирано писмено възражение. Поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за прекратяване на производството, тъй като не е налице плащане по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, а отделно такова не е направено на легитимен кредитор. Моли съда да остави частната жалба без уважение. Претендира разноски.

По делото са депозирани по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви от ЧСИ Г.К., в които е изложено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20239240402809 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано по молба от 11.09.2023г. на взискателя „Г.С.М..П.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 08.08.2023г., издаден от СРС, 45 състав по гр.д. № 29796/2020г., с който „И.С.К.“ ООД е осъден да заплати на Адвокатско съдружие „Б.И.П.“, чрез адв. К. Б., сумата 410. 21 лв.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представен договор за цесия от 06.07.2023г., с който Адвокатско съдружие „Б.И.П.“ е прехвърлило на взискателя вземането по горецитирания изпълнителен лист.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 21.09.2023г.

В молбата за прекратяване на производството, депозирана на 02.10.2023г., длъжникът – частен жалбоподател се позовава на плащане на дължимата сума по изпълнителния лист чрез пощенски запис, изпратен до получателя К. Б. на 26.07.2023г., с твърдения, че към този момент не е бил уведомен за извършената цесия. В молбата също е заявено, че след изтичане на срок от 20 дни от датата на издаване на превода, поради неоказано съдействие за получаване на сумата от управителя на адвокатското съдружие, преводът е върнат на подателя, поради което на 25.09.2023г. длъжникът повторно я е изпратил чрез пощенски запис.

По делото са представени два служебни бона, издадени от „Български пощи“ ЕАД, съответно на 26.07.2023г. и 25.09.2023г, които удостоверяват приемане на съответните дати на експресен паричен превод на сумата 410. 21 лв. с наредител „И.С.К.“ ООД и получител К. Б. на адреса на адв. съдружие.

С обжалваното постановление е оставена без уважение молбата на длъжника – частен жалбоподател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Визираният фактически състав изисква безспорно установено плащане на парично вземане, удостоверено с автентична разписка от кредитора или сигурен платец – банка или пощенска станция. За установяване на плащане чрез пощенски превод е достатъчно да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е надлежно уведомен.

По делото са представени доказателства, че дължимата по изпълнителния лист парична сума е била предадена и приета от пощенския оператор, но липсват твърдения и доказателства сумата да е получена по реда на чл. 47 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД.

Съгласно т. 53.1. от Общите условия, сумите по парични преводи, които не са изплатени на получателите по причини, посочени в т. 53 /отказ на получателите да получат или заплатят сумата по наложения платеж; заминали на неизвестен адрес; непознати на посочения адрес; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува/, се връщат веднага на подателите.

Неизплатени пощенски парични преводи, които не могат да бъдат върнати на подателите по причини, посочени в т. 54, или не са се явили да ги получат в срок от 10 календарни дни след писменото уведомяване за връщането, се изпращат в ЦУ на „Български пощи“ ЕАД за съхранение в определения в т.5.3 срок.

В случая длъжникът не установява никое от обстоятелствата по чл. 53 от Общите условия, които са осуетили получаването на изпратената на 26.07.2023г. парична сума поради поведение на взискателя – промяна на адреса, непотърсен превод или отказ за получаване. Тези обстоятелства следва да бъдат удостоверени чрез писмени доказателства, изходящи от пощенския оператор, за да се приеме, че е налице внасяне на сумата за взискателя по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК. Отделно самият жалбоподател се позовава на нормата на т. 54, т. “а“ от Общите условия, която касае връщане на подателя на неизплатени на получателя парични преводи при визираните в нея обстоятелства, но също не установява с изходящи от пощенския оператор писмени документи визираната хипотеза.

Поради горното, към момента на образуване на изпълнителното производство не се установява да е налице внесена за взискателя сума, с която същият да може да се разпореди.

Ето защо по делото не е доказано плащане по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и е безпредметно да се обсъждат доводите дали плащането е извършено на легитимен кредитор, с оглед наличието или липса на 3 съобщаване на цесията.

Ирелевантен за предмета на делото е и повторният пощенски превод от 25.09.2023г., тъй като същият е направен в срока за доброволно изпълнение, в хода на висящия изпълнителен процес и въобще не може да се цени като плащане от длъжника преди образуване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Доводите в жалбата за приложение на нормата на чл. 96 вр. чл. 95 ЗЗД също са неотносими. Наличието на забава на кредитора поради неоказано съдействие, дори да е налице, освобождава длъжника само от последиците на собствената му забава, но не и от главното задължение.

Не се твърди и доказва и фактическия състав на нормата на чл. 97 ЗЗД за внасяне на дължимата сума пари в банка, като доводите в тази връзка в жалбата за липса на техническа възможност за изпълнението й са неоснователни.

Неоснователен е довода в жалбата, че при принципно недобросъвестно поведение на кредитора, длъжникът не може да се освободи от задължението си. При избрания от жалбоподателя начин за плащане чрез пощенски оператор, е налице регламентиран в Общите условия ред за удостоверяване на евентуален отказ на получателя, при който може да се фингира, че изявлението за плащане е достигнало до последния, но в случая липсва такова удостоверяване. С оглед горното, не е налице доказан фактически състав на плащане на парично задължение по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното постановление-потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „И.С.К.“ ООД, ЕИК ******* срещу постановление от 19.10.2023г. на ЧСИ Г.К. по изп.д. № 20239240402809, с което е оставено без уважение постъпилото с молба вх. № 166945/02.10.2023г. негово възражение за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4