Решение № 8473 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8473 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110169567 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ..., с ЕИК ..., с която е предявен срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6150,00 лева - представляваща неустойка вместо изпълнение, дължима по силата на чл. 12, ал. 3, изр. 2 от Проектантски – консултантски договор № ... г.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са страни по проектантски – консултантски договор № ... г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изработи технологичен проект и инженерна документация в проектни части Технологична, Геология и Конструктивна във фаза „Техническа“ за изграждане на рибовъдно стопанство за производство на пъстърва с капацитет 100 тона годишно, при 350 гр., единичен размер, на територията на ... и ..., в местността ..., .... По силата на договора възложителят се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 24600,00 лева с ДДС, платимо на три части – 50 % авансово, след подписване на договора, междинно плащане в размер на 30 % от договорената сума – след предавана на проектната документация, и окончателно плащане – в размер на 20 % от договорената сума – след подаване на проектното предложение за финансиране от ..., но не по – късно от крайния прием по съответната мярка .... За всяко плащане ищецът сочи, че е уговорено да издаде фактура. Поддържа, че при забава в плащането от страна на възложителя, продължила повече от 14 дни, изпълнителят има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на 50 % от оставащата по договора дължима сума от уговореното възнаграждение. Излага, че на ... г. е предал на ответника проектната документация, което било обективирано в приемо – предавателен протокол от същата дата, и издал фактура за следващото му се междинно плащане по договора.

Поддържа, че ответникът не платил дължимата сума, поради което и предвид допуснатата от същия забава от повече от 14 дни, ищецът му изпратил уведомление за прекратяване на договора, анулирал фактурата за междинното плащане и издал фактура за следващата му се неустойка в размер на 6150,00 лева с ДДС. Моли за уважаване на иска и претендира разноските в настоящото производство и в проведеното обезпечително производство. В 1 открито съдебно заседание поддържа иска.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор със съдържанието, посочено в исковата молба. Твърди, че не са се сбъднали условията, при които да дължи уговореното междинно плащане, поради което оспорва да е допуснал забава в изпълнението, която съответно да породи право на ищеца да развали договора и да претендира неустойка вместо изпълнение. Оспорва качеството на ищеца на изправна страна по договора. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът като взе предвид изложеното, представените доказателства и приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна/, че договорът между страните е развален на твърдяното от ищеца основание, като са били налице предпоставките за последното, както и че е била уговорена по размер неустойка вместо изпълнение на поетото задължение от ответника.

В тежест на ответника, с оглед направените възражения, е доказването на обстоятелства, изключващи собствената му отговорност, както и, че е заплатил вземането – предмет на исковата претенция.

С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1./ че ищецът и ответникът са били страни по проектантски – консултантски договор № ... г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изработи технологичен проект и инженерна документация в проектни части Технологична, Геология и Конструктивна във фаза „Техническа“ за изграждане на рибовъдно стопанство за производство на пъстърва с капацитет 100 тона годишно, при 350 гр., единичен размер, на територията на ... и ..., в местността ..., ..., срещу възнаграждение в размер на 24600,00 лева с ДДС, платимо на три части – 50 % авансово, след подписване на договора, междинно плащане в размер на 30 % от договорената сума – след предавана на проектната документация, и окончателно плащане – в размер на 20 % от договорената сума – след подаване на проектното предложение за финансиране от ..., но не по – късно от крайния прием по съответната мярка ...; 2./ че ответникът е заплатил на ищеца авансово уговорената сума по договора в размер на 12300,00 лева; 3./ че между страните е подписан приемо – предавателен протокол от ... г. във връзка с процесния проектантски – консултантски договор № ... г.; 4./ че ответникът не е заплатил на ищеца уговореното с договора междинно плащане в размер на 30 % от договорената сума по договора или сумата от 7380,00 лева; 5./ че изявлението на ищеца за разваляне на договора е достигнало до ответника на 05.07.2024 г.; 6./ че в чл. 12, ал. 3, изр. 2 от договора се съдържа уговорка за неустойка в размер на 50 % от оставащата по договора сума, дължима от ответника вместо изпълнение, в случай на разваляне на договора поради допусната от същия, с повече от 14 дни, забава в плащането на уговорено парично задължение; 7./ че към 05.07.2024 г. оставащата сума по договора е била в размер на 12300,00 лева.

Горепосоченият договор е разновидност на договора за изработка /чл. 258 – чл. 269 ЗЗД/, като същият не е за продължително или периодично изпълнение. По силата на договора е възникнало задължение за ищеца да изработи по възлагане на ответника горепосочените технологичен проект и инженерна документация, като видно от представения по делото и неоспорен приемо – предавателен протокол от ... г., изпълнителят е предал възложената работа, която е приета без възражение от възложителя. С оглед на това за възложителя – ответник по делото, е възникнало задължение да заплати уговореното в 2 договора междинно плащане в размер на 7380,00 лева за предоставените проектантско консултантски услуги, което той не е изпълнил и към настоящия момент, включително с оглед на твърденията му, следователно е изпаднал забава.

За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор, който да не е прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора да е значителна; 4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде изправен. Правото да се развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр. ако неизпълнението е в резултат на забава на кредитора, неоказано съдействие от негова страна, или забава на трети лица. Доколкото процесният договор за проектиране е сключен в писмена форма, съобразно правилото на чл.

87, ал. 1, изр. последно ЗЗД предупреждението за разваляне трябва да се направи писмено и следва да бъде доведено на знанието на насрещната страна /виж Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК/.

В случая горепосочените обстоятелства са налице. Длъжникът винаги отговаря виновно за забавеното изпълнение на парични задължения. Изправността на кредитора се доказа несъмнено в производството. Безспорно по делото е и че предупреждението за разваляне на договора е доведено до знанието на ответника на 05.07.2024 г. и от последния не са предприети никакви действия, свързани с изпълнение на паричното му задължение.

Страните по договора са уговорили изпълнението на договора на два етапа, първият от които е приключил с приемането на работата от възложителя – приемането на изработените проект и документация, без последният да се e разплатил за изработеното (направено е единствено авансово плащане за предоставяне на проектантско консултантските услуги). Окончателното (трето) плащане по договора е свързано с подаването на изготвеното от изпълнителя проектно предложение за финансиране от ... – етап II. С оглед естеството на възложената работа, съдът приема, че работата по етап II има обективна обособеност спрямо изпълнената и приета такава – по етап I, включително с оглед на заплащането им. В този смисъл следва да се приеме, че потестативното право на разваляне може да бъде валидно упражнено само по отношение на работата от етап II oт процесния договор (етап I е приключил).

Доколкото в представеното по делото уведомление за разваляне на договора, не е предоставен срок за доброволно изпълнение на задължението, съгласно изискванията на чл.

87, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че ефектът на развалянето е настъпил в хода на настоящия процес, като преобразуващото право на изправната страна – в случая на ищеца, е реализирано с исковата молба, като ответникът не е изпълнил до изтичането на срока за отговор, който съдът счита за обективно подходящ срок, с оглед на обстоятелствата по делото – касае се за изпълнение на парично задължение. Новонастъпилия факт, от значение за спорното право, съдът съобразява на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. След като процесният договор е частично развален, то ответникът не дължи единствено уговореното окончателно плащане, респективно ищецът не дължи да изпълни задълженията си по договора, обвързани с това окончателно плащане.

Предвид изложеното, съдът приема, че за ищеца е възникнало и валидно съществува към настоящия момент вземане за възнаграждение в размер на 7380,00 лева за изработените и приети без възражение проект и документация, както и право да търси, съгласно условията на договора, неустойка за забавеното му изпълнение от 10%.

Изложеното обуславя извод за недължимост на вземане за компенсаторна неустойка (вместо изпълнение) в предявения размер. Искът, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.

3

Право на разноски, при този изход на делото, има ответникът, който не е претендирал такива, следователно не му се дължат.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление на дейността: ... срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6150,00 лева, претендирана като неустойка вместо изпълнение, уговорена в чл. 12, ал. 3, изр. 2 от Проектантски – консултантски договор № ... г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4