Решение № 2544 от 10.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2544 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20223110116862 по описа за 2022 година

Предявени са от Е. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. ***, иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 07.10.2019г., поради противоречие със закона, евентуално поради заобикалянето му или противоречие с добрите нрави и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 87.49 лева, представляваща недължимо платена сума във връзка с нищожния договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно 23.12.2022г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцата и кредитора „И.А.М.“ АД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем №***/07.10.2019г. за сумата от 750 лева. По силата на договора, ищецът следвало да върне сума в общ размер на 822.51 лв. На основание чл. 4 от договора, ищецът сключил с ответника договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да заплати на ответника сумата в размер на 347.49 лв., платима разсрочено на вноски в размер от 26.73 лв. Излага се, че по силата на сключените договори, ищецът е заплатил сумата от 910 лв., от които главница в размер на 750 лв., лихва в размер на 72.51 лв. и възнаграждение за поръчителство в размер на 87.49 лв.

Твърди се, че договорът за поръчителство е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикалянето му или противоречие с добрите нрави.

Сочи наличието на нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР 1 и ГЛП е равносилно на непосочването му договора. Посочва се, че включването на възнаграждението, предвидено по Договора за поръчителство би довело до нарастване на ГПР и ГЛП прекомерно, предвид което потребителят е въведен в заблуждение за стойността на разходите, които следва да извърши по кредита. Сочи се, че сумата за гарант /поръчителство/ е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП. При твърдения, че е налице обвързаност между кредитора на ищцата по договора за паричен заем и ответното търговско дружество, счита че сумата предмет на атакувания договор ще бъде разпредЕ. под формата на печалба на първия. При тези съображения намира, че договорът за предоставяне на поръчителство реално не обезпечава договора за кредит, а с него единствено се цели оскъпяване на последния. С твърденията за на нищожност на договора, ищецът обосновава основанието за връщане на недължимо заплатената от него сума в размер на 87.49 лв. от общо опредЕ.та сума в размер на 347.49 лв. за възнаграждение за поръчител, на основание чл. 55 ЗЗД като получена от ответника без правно основание.

Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Излагат се възражения, като се посочва, че предметът на дейност на ответника съобразно неговата регистрация по действащото законодателство включва възможността за предоставяне на гаранционни сделки по занятие. В това си качество на търговец, на ответника се дължи и съответното уговорено възнаграждение по всяка сключена гаранционна сделка, която има за предмет гарантиране изпълнението на парични задължения от страна на потребител, които са възникнали по договори за паричен заем. Намира твърденията изложените в исковата молба за нищожност на договора за неоснователни, като изтъква предвидената в закона договорна свобода на страните по сделката. Със сключване на процесния договор, ответникът поема задължението за носи солидарна отговорност за цялото вземане на кредитора по договора за паричен заем, наред с длъжника по него. Възнаграждението на гаранта било извършено след преценка на риска, като ищцата е могла да не сключва договора, ако е считала това възнаграждение за завишено. Сочи се, че заемодателят добросъвестно е предоставил възможност на избор на заемополучателя обезпечаване на заема и с други възможни обезпечения, което не е сторено.Счита за неприложима разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.19 и чл. 19, ал.4 ЗПК доколкото процесния договор не представлява такъв по потребителски кредит, по отношение на който приложение намира посочения от ищеца правен ред.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на исковете е обусловена от наличието на твърдените пороци на договора, водещи до неговата нищожност.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че между ищцата и „И.А.М.“ АД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем №***/07.10.2019г. за сумата от 750 лева; че на същата дата между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по 2 силата на който следвало да заплати на ответника сумата в размер на 347.49 лв., платима разсрочено на вноски в размер от 26.73 лв.; че сумата в размер на 87.49 лева, представляваща част от възнаграждението по договора за поръчителство е предадена на ответнтика.

По силата на договора за заем И.А.М. АД, в качеството му на заемодател, се е задължило да предостави на ищцата, като заемател, сумата от 750 лв. срещу насрещното задължение на последната да върне сума в общ размер на 822.51 лв., включваща предоставената му главница и възнаградителна лихва при фиксиран ГЛП от 35 % и ГПР от 41,68 %.

Посочената обща сума е платима на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 63.27 лв. и падеж, посочен в договора. Според чл.

4 заемателят се задължава в срок до три дни от подписване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени изисквания за трудова ангажираност, получавани доходи и кредитна история, банкова гаранция за дължимата сума по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора или поръчителство на одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на цитираната клауза на чл. 4 от заемния договор ищцата е сключила с ответника „Ф Б" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № *** от 07.10.2019г. , с който ответникът - поръчител се е задължил срещу възнаграждение от 347.49 лв, да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към трето лице - негов кредитор по потребителски договор. Уговореното в чл. 3 от договора възнаграждение на поръчителя в размер на 347.49 лв., е платимо разсрочено на вноски в размер на 26.73 лева с падежи, съответстващи на падежите на погасителните вноски по заемния договор.

Приобщен по делото е и погасителен план по договора за заем, изготвен от „И.А.М." АД, в който са индивидуализирани погасителните вноски по кредита с посочване на падеж и размер, включващ главница, лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство, последното в общ размер на 347.49 лв. - 13 вноски по 26.73 лв. всяка. В погасителния план се съдържа и забележка, че това възнаграждение се дължи само ако потребителят не предостави обезпечение под формата на поръчителство на физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави поръчителство от юридическо лице.

Предявени са три иска за нищожност на договора за поръчителство в условията на евентуалност, като съдът не е обвързан от заявената в исковата молба последователност на основанията за нищожност, а е длъжен да разгледа същите според естеството на поддържания порок, като държи сметка, че съществуването на някой от пороците - основания за нищожност на сделката съгласно чл. 26 ЗЗД, изключва или поглъща останалите (в този смисъл - решение № 97 от 08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. на ВКС, I т.о., определение № 494/05.08.2011 г. по ч.гр.д. № 267/11 г. на ВКС, IV г.о. и др.).

Съобразявайки тези условия, настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа предявените искове в докладваната последователност.

При преценка за действителността на договора следва да се съобразят 3 както отделните негови клаузи, така и съдържанието му в цялост - арг. от чл.

20 ЗЗД.

В случая договорът за поръчителство е сключен за обезпечаване изпълнението на потребителя по договора за потребителски кредит, респ. гарантира удовлетворяването на кредитора - заемодател „И.А.М." АД.

Дружеството-поръчител „Ф Б" ЕООД е одобрено от заемодателя лице, съобразно условията на чл. 4, т. 3 от договора за кредит, като освен това е и свързано с него лице („И.А.М." АД е едноличен собственик на капитала му).

По силата на гаранционната сделка потребителят се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 347.49 лв., което е платимо разсрочено, наред с вноските по погасителния план на договора за кредит.

От друга страна, обезпеченият договор за кредит е сключен за сумата от 750 лв. с уговорен срок за връщане от 26 седмици и годишен процент на разходите от 41.68 %, близък до максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. За да получи тази заемна сума, потребителят на практика е бил принуден да сключи договора за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор на контрагент и възможност за индивидуално договаряне на клаузите по гаранционната сделка.

Сключването на договора за поръчителство е предвидено като условие за сключване на договора за кредит, съответно - за усвояване на сумата по него. Този извод съдът прави от клаузата на чл.4, т.3 от договора за паричен заем. Макар и уговорена алтернативно на останалите посочени в т.1 и т.2 клаузи, уговорката задължава кредитополучателя да предостави обезпечение, като сключи договор с одобрено дружество - поръчител, което да предостави гаранция по вземането. Независимо от това, че в договора е уговорен срок от три дни, в който кредитополучателя има възможност да представи едно от посочените обезпечения, то обстоятелството, че на същия ден е принуден да сключи договор за поръчителство с ответника може да бъде изведено от съдържанието на самия договор за поръчителство, който е с дата съвпадаща с тази на договора за паричен заем. Отделно от това уговореното възнаграждение (от по 26.73 лева) по този договор е залегнало, като част от съставните компоненти на размера на погасителната вноска още при изготвяне на погасителния план. При тези съображения съдът намира, че правото на избор на кредитополучателя по см. на чл.4, т.1 и т.2 от договора за паричен заем е предвидено единствено формално, като в действителност последният е бил задължен да сключи процесния договор за поръчителство с ответника при посочените в него условия. Към момента на възникване на облигационното правоотношение, кредиторът не е изпълнил задължението си реално да извърши преценка за възможността на кредитополучателя да върне сумата, която му е предоставен в заем. Това неизпълнение на задълженията от страна на кредитора от своя страна е в разрез с императивната разпоредба на чл. 16 ЗПК, която вменява в негово задължение да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит.

По съществото си договорната клауза, с която се уговаря задължение на кредитополучателя да осигури избрано от кредитора обезпечение, прехвърля върху длъжника риска от неизпълнение от страна на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността на 4 длъжника.

Като не е изпълнил задължението си да осъществи дейност по преценка на кредитоспособността на кредитополучателя, кредиторът е вменил в негово задължение да сключи договор за поръчителство, при това с дружество, което предварително е одобрено от него. Изложеното налага извода, че потребителят не е имал възможност да прецени, кое ще бъде това дружество поръчител, а същото следва да му бъде посочено императивно от кредитора.