Решение № 546 от 19.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Русе, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200849 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „БОБОЛИНО“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2400038/15.04.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал.

1 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за осъществено нарушение на същата разпоредба.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност на обжалваното наказателно постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Павлина Стоилова-Йорданова, която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление препис от наказателното постановлението е връчен на управителя на дружествотожалбоподател на 18.04.2024 г., а жалбата е подадена на 02.05.2024 г., поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 14.11.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех, находящ се в гр.

Русе, ул. „Николаевска“ № 73, ет. 10, стопанисван от „БОБОЛИНО“ ЕООД. В хода на проверката били установени множество нарушения на трудовото законодателство – общо 27, едно от които било и че в представените трудови досиета липсвали доказателства при сключване на трудовите договори с наетите лица да им е бил връчван срещу подпис екземпляр от длъжностната им характеристика /нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ/.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2343606 от 24.01.2024 г., с който с оглед така констатираните нарушения на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени задължителни предписания. Съгласно т. 10 от протокола на дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, било указано в срок до 29.01.2024 г. да представи доказателство за изпълнение на задължението си по чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ, като връчи на всяко едно от наетите лица срещу подпис екземпляр от длъжностната му характеристика. Препис от протокола бил връчен на 24.01.2024 г. лично на Т. Т., в качеството на управител на дружеството-жалбоподател.

На 16.02.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, между които била и свидетелката П. Е. П., извършили последваща проверка по документи в сградата на Дирекция на „Инспекция по труда“-Русе, в хода на която било констатирано, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило дадените му задължителни предписания с Протокол за извършена проверка № ПР2343606 от 24.01.2024 г. Посоченото било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2406688 от 25.03.2024 г., който бил връчен на 25.03.2024 г. лично на Т. Т., в качеството на управител на дружеството-жалбоподател.

2

С молба от 25.03.2024 г. Т. Т. представила трудови досиета на наетите лица У.С., Т.Ф. и К.И., в които фигурирали 3 бр. декларации, в които било посочено, че последните са се запознали с длъжностните им характеристики.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелката П. П. приела, че с бездействието си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като в тази връзка съставила АУАН № 18-2400038 от 25.03.2024 г., който бил подписан от Т. Т., в качеството на управител на дружеството-жалбоподател, без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на същата разпоредба.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение № 18-2400038 от 25.03.2024 г., Наказателно постановление 182400038/15.04.2024 г., Протокол за извършена проверка № ПР2343606/24.01.2024 г., Протокол за извършена проверка № ПР2406688/25.03.2024 г. и трудови досиета на У.С., Т.Ф. и К.И., както и гласни доказателства, събрани чрез разпит в хода на съдебното следствие на свидетелката П. Е. П..

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по 3 този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се издават от териториално компетентната дирекция към Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“ към министъра на труда и социалната политика. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе на длъжност главен инспектор, а НП е издадено от компетентен АНО – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

За пълнота на извършения анализ следва да се отбележи, че при извършената проверка на наказателното постановление настоящият съдебен състав констатира, че при изготвянето му е допусната грешка при описание на нарушението, доколкото е посочено, че от обективна страна същото е било осъществено на 02.02.2024 г. вместо на 30.01.2024 г. Същевременно както в останалата част от наказателното постановление, така и в изготвените в хода на административно наказателната преписка и връчени лично на Т. Т. документи – АУАН и протоколи за извършена проверка, е посочено по категоричен и недвусмислен начин, че даденото задължително предписание е следвало да се изпълни до 29.01.2024 г., поради което и считано от 30.01.2024 г. нарушението е било осъществено. В тази насока съдът намира, че, макар така констатираното несъотвествие да се явява процесуално нарушение, то същото не би могло да се квалифицира по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, като съществено такова, доколкото не е довело до накърняване правото на защита на дружеството-жалбоподател, поради което и не би следвало да доведе до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на 4

АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че „БОБОЛИНО“ ЕООД е осъществило както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, за което е ангажирана и административнонаказателната отговорност на последното.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ представлява едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма, въвеждаща санкция за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ задължително предписание. Видно от посоченото за реализиране на административнонаказателната отговорност на адресата на предписанието по чл. 415, ал. 1 от КТ е достатъчно да се установи наличието на влязло в сила предписание и същото да не е било изпълнено в указания срок.

Съгласно разпоредбата чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, връчвайки му екземпляр при сключване на трудовия договор срещу подпис и с отбелязване датата на която е станало това.

По делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е било в трудово правоотношение с У.С., Т.Ф. и К.И., по силата на което за юридическото лице е възникнало предвиденото в разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ задължение да им връчи срещу подпис екземпляр от длъжностна характеристика при сключване на трудовите им договори, както и че същото не било изпълнено към момента на извършената проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе. Не е налице и спор и че в тази връзка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ било издадено задължително предписание, обективирано в т. 10 от Протокол за извършена проверка с № ПР2343606/24.01.2024 г. Тук е мястото да се отбележи, че даденото задължително предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ представлява индивидуален административен акт, който, ако не бъде оспорен от адресата му, се счита за влязъл в сила и съответно, 5 пораждащ целените с него правни последици, включително и възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на последния. В процесния случай предписанието е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, с адресат дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, и същото не е било оспорено по съдебен ред от последното, поради което е било годно и да породи задължение. По делото не е спорно, а и от събраната доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че процесното предписание не е било изпълнено в указания срок – до 29.01.2024 г., доколкото към момента на последващата проверка – 25.03.2024 г., дружеството-жалбоподател не е представило изисканите документи. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че с бездействието си, дружеството-жалбоподател, считано от 30.01.2024 г., е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което е била и ангажирана и административнонаказателната му отговорност.