Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8005 от 30.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46336/2025
Вид
Решение № 8005
Подписан
30.04.2026
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр. I · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.13 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 8005 гр. ...., 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110146336 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

30.04.2026 г., гр.....

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на втори април две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №46336 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу К. С. Я.-К., във 1 връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в качеството й на собственик на топлоснабден имот в гр....., ж.к. „.....“, бл......, аб. №....., с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на задължения за следното: сума от 635,99 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период: 01.05.2021 г. - 30.04.2024г., сума от 92,01 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2022г.- 10.12.2024г., сума от 74,75 лв., представляваща цена за дялово разпределение на ТЕ, за периода: 01.08.2022г.- 30.04.2024г. и сума от 13,24 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.10.2022г.10.12.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №76116/2024г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез назначен особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че в имота на ответницата няма монтирани радиатори, както и оспорва изпадането в забава на отв. страна.

Оспорва законността на воденото от ищеца счетоводство. Моли за отхвърляне на исковете.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, ..., което представя 3 бр. индивидуални справки за използвана ТЕ, издадени на името на ответника и 3 бр. подписани формуляри за отчет.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложени към ИМ са преписи на молба- декларация от 26.01.2001г. от отв. страна до ищеца за откриване на партида на нейно име за 2-ма ползватели, както и удостоверение за наследници от 12.03.2001г., издадено от СО, р-н „....“, за наследниците по закон на ......, починал на ....г. и оставил за свои наследници съпругата си и двамата си синове, /стр.47/.

Представена е Заповед №2160/25.10.1990г. на СНС, издадена на осн. чл.13 от ЗС, с която е заповядано да се продаде на К. С. Я.-К. и на ...... държавен жилищен имот – ..... в гр....., ж.к. „.....“, бл......., /стр.96/.

Прието е по делото заключение по СТЕ, съгласно което е имота има данни за монтирани 4 бр. радиатори с посочени номера на индивидуални разпределители, /ИР, с дистанционен отчет. Посочва се, че за отопл. сезони 2021/2022г. и 2022/2023г. отчетът на ИР е визуален, поради технически причини, а за отопл. сезон 2023/2024г.- дистанционен.

Вещото лице посочва, че в банята е налице щранг- лира с мощност от 494 W, за която е начислявана ТЕ служебно като тръбно отопл. тяло, без монтиран ИР. ТЕ за БГВ е отчитана по данни на 2 бр. водомери и за трите отопл. сезона. Начислена е ТЕ за сградна инсталация на пълен отопляем обем от 191 куб.м. В о.с.з. вещото лице уточнява, че при опит за посещение на място в имота е разбрал от съседи, че ответницата е в старчески дом и апартаментът й е необитаем. Посочва, че са извършвани отчети на ИР в имота, подписвани от представител на абоната, като само този в спалнята е отчитал нулево потребление.

Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което не са установени плащания по партидата след завеждането на иска. Установени са плащания преди това, както следва: по фактура №........г., на стойност от 364,09 лв., е погасено частично сума от 191,83 лв., като се претендира разликата от 172,26 лв. По фактура №....г. претендираният остатък след изравняване е 321,20 лв. Остатъкът от 142,53 лв. е по общата фактура за отопл. сезон 2021/2022г., след приспадане на плащане/изравняване от 827,14 лв.

Съдът достигна до следните правни изводи:

Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно 2 отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т.д.

№2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лицеползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. От представените писмени доказателства- молба за откриване на партида, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, който се явява задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот. С оглед на горното отв. страна следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, I I отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в протИ.речие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. С Решение от 23.10.2025г. по дело №C-760/23г. на СЕС, 7 състав, е прието, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл.9, параграф 3 от Директива 2012/27. Посочва се от СЕС, че формулата е неясна, като съдържаща редица двусмислия, което поставя под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на ТЕ или на топла вода в съотв. сграда.

В случая са начислени задължения за ТЕ по партидата, като е видно от представените талони за отчет е, че радиаторът в спалнята е с нулево потребление. За отопл. сезони 2022/2023г. и 2023/2024г. са посочени и нулеви стойности на потребление на останалите ИР в имота, /стр.135 и стр.136/. Не се установява и потребление на ТЕ за БГВ, /топла вода/, като отчетите по двата водомера за трите отопл. сезона са непроменени, както следва от 394 и от 157, видно от представените талони за отчет, /стр.134- 136/. Ищецът е издал три общи фактури, по които е налице отрицателно изравнение, както и са отчетени плащания през първите два отопл. сезона, съгласно ССч.Е. Методиката, в частта й на формулата, по която се изчислява стойността на сградна инсталация е приета от СЕС за неясна и поставяща под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за ТЕ и отменена от ВАС през м.02.2025г. Не се установява и основанието за начисление на ТЕ, отдадена от щранг- лира в банята по съществото си по наказателен отчет по максимален специфичен разход на сградата, /МСРС/, като отоплително тяло без поставен ИР, доколкото не се установява възможност да се постави ИР на това тръбно отоплително тяло и неизпълнението на това 3 задължение да се вмени във вина на абоната. Поради това съдът намира, че не се установява потребление на ТЕ за отопление в имота или потребление на ТЕ за БГВ. В частта за размера на сградната инсталация е налице решение на СЕС за несъответствие на формулата за изчисление на ТЕ, отдадена от сградната инсталация с вторичното европейско законодателство, както и е отменена от ВАС, поради което не е налице валидна действаща формула за изчислението на сградна инсталация за доставка на ТЕ за битови нужди. С оглед на гореизложеното не се установява вида на доставената стока /услуга в случая в проц. имот, за която ищецът иска изпълнение, поради което исковата претенция следва да се приеме за недоказана по основание и по размер и съотв. изцяло неоснователна.

По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението в конкр. размер от страна на топлинното предприятие за дялово разпределение към ФДР и неговото изплащане. Не се установява цената за извършваната услуга, дължима/ заплатена от ищеца в полза на ФДР.

Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне. Следва да се посочи, че е налице практика на въззивния съд, повлияна от практика на ВАС, съобразно която по прогнозни сметки не следва да се начислява обезщетение за забава, доколкото е неясен крайният размер на задължението, определян с общата фактура, като в случая е видно, че е налице отрицателно изравнение и за трите отопл. сезони по партидата, с което е намален размерът на задълженията по издадените и сторнирани впоследствие кредитни известия.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....., ул.

„.....“ №.... представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу К. С. Я.-К., ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 635,99 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......., аб. №....., за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2024г., сума от 92,01 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2022г.- 10.12.2024г., сума от 74,75 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.08.2022г.- 30.04.2024г. и сума от 13,24 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.10.2022г.- 10.12.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.