Решение № 8576 от 10.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8576 гр. *, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110141185 по описа за 2025 година

В. Г. К. е предявил срещу „* АД чрез ТП „* по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял с над 3 часа полет № LH1707, планиран по разписание за 11.01.2025 г. по маршрут летище * – летище *, част от обща дестинация * ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16889/2025 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че има качеството на пътник по договор за въздушен превоз на пътници съгласно закупен самолетен билет от ответното дружество за полет № LH1707, планиран по разписание за 11.01.2025 г. по маршрут летище * – летище *, и за полет № LH2166, планиран по разписание за 11.01.2025 г. по маршрут летище * – летище *, по единна резервация UY95SK. Излага, че опериращият въздушен превозвач осъществил първия от общата дестинация полет № LH1707 със закъснение над три часа, поради което ответникът му дължи обезщетение в размер на 250 евро, тъй като разстоянието от началната до крайната дестинация е под 1500 км. Твърди, че закъснението на първия полет не му позволило да извърши своевременно прекачване на втория полет № LH2166. Посочва, че се е явил на летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз между страните за полет № LH1707 и полет № LH2166 по обща дестинация *–*–*. Не оспорва, че полет № LH1707 е пристигнал в своята крайна дестинация със закъснение. Твърди, че закъснението на процесния полет е причинено от събития, представляващи извънредни обстоятелства по чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, които не са могли да бъдат избегнати и са се намирали извън ефективния контрол на въздушния превозвач, а именно забавено обледяване на самолета, с който е следвало да се 1 извърши полета и неблагоприятна метеорологична обстановка, изразила се в силен вятър и леден дъжд. Излага, че е положил дължимата грижа, като е предложил на ищеца алтернативен полет при първа възможност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз с ответника за полет № LH1707, планиран по разписание за 11.01.2025 г. по маршрут летище * – летище *, част от обща дестинация * закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на пристигане; изпълнение от страна на ищеца на задължението да се яви на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; разстоянието между началната и крайната точка на превоза. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи годни за себе си правни последици, в т.ч. че закъснението на процесния полет е причинено от събитие, представляващо извънредно обстоятелство по чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и че същото се е намирало извън ефективния му контрол.

В чл. 5 от Регламент № 261/2004 г. е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7 при отмяна на полета. Регламентът не съдържа дефиниция за закъснение на полет, но „полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (решение на СЕС от 10.07.2008 г. по дело C-173/07).

Съобразно разясненията в решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени дела С-402/07 и С423/07, чл. 5 и 6 от Регламент № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е имал закупен електронен билет за процесния полет LH1707, част от обща дестинация * който следвало да бъде изпълнен от ответника с час на излитане 06:05 часа местно време.

Представена е и бордна карта за процесния полет. Видно от приетата по делото бордна карта, даваща право на притежателя да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, ищецът се е регистрирал като пътник на полет № LH1707, насрочен за дата 11.01.2025 г. от 06:05 часа.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз между страните за полет № LH1707, планиран по разписание за 11.01.2025 г. по маршрут летище * – летище *, част от обща дестинация * че процесният полет е пристигнал в своята крайна дестинация със закъснение, както и че разстоянието между начална и крайна точка е под 1500 км.

В настоящото производство ответникът е релевирал възражение за наличие на освобождаващи от отговорност основния съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2014 г., като сочи, че закъснението на процесния полет е причинено от събития, представляващи извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и са се намирали извън ефективния контрол на въздушния превозвач, а именно забавено обледяване на самолета, с който е следвало да се извърши полета и неблагоприятна метеорологична обстановка, изразила се в силен вятър и леден дъжд.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2014 г. опериращ въздушен превозвач не е 2 длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. За да се освободи от задължението за плащане на обезщетение, превозвачът трябва да докаже едновременно наличието на извънредни обстоятелства и връзката им със закъснението или отмяната и че въпросното закъснение или отмяна не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение № 14 от Регламента като извънредни обстоятелства неизчерпателно са посочени: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, които съгласно съображение № 15 се смята, че съществуват, когато въздействието на решението за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, такова, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменено полети.

В практиката си СЕС е извел правила по отношение на „извънредните обстоятелства“, приемайки, че изброените в съображенията събития, чийто списък е само ориентировъчен, не представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива и съпътстващите такова събитие обстоятелства могат да се квалифицират като „извънредни“ само ако се отнасят до събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. За да се освободи от отговорност превозвачът следва да докаже не само наличие на извънредни обстоятелства, но и че е взел „всички разумни мерки“, т.е. в тежест на превозвача е да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета.

В конкретния случай се твърди наличие на неблагоприятна метеорологична обстановка, изразила се в силен вятър и леден дъжд, както и забавено обледяване на самолета, с който е следвало да се извърши полета, които са били причина за закъснението на процесния полет.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-авиационна експертиза, според което съгласно отговора на „*“ АД (операторът на летище *), на въздухоплавателното средство, изпълняващо полет LH1707 на 11.01.2025 г., е извършена антиобледенителна обработка. Налице е забавяне, свързано с извършването на антиобледенителна обработка.

Причината за забавата на полет LH1707/11.01.2025 г. е в рамките на стандартните оперативни процедури и се дължи на факта, че въздухоплавателното средство е било пето поред в последователността от самолети, изчакващи антиобледенителна обработка към съответния момент. Причината за забавата на полет LH1707/11.01.2025 г. е поради закъснение с код DL75, свързан с процедурите по антиобледенителна обработка на въздухоплавателното средство и код DL86, отнасящ се до закъснение, свързано с дейности на държавни контролни органи (проверки от имиграционните власти; проверки от митническите власти; проверки от здравните власти). Общото време на закъснението съгласно данните от тези два кода закъснение и записа на авиокомпанията е 27 минути. В отговора на летището няма данни колко време са тези забавяния. От анализа на всички METAR съобщения за летище * (EDDM) за периода 03:00-12:00 UTC на 11.01.2025 г. се установява, че метеорологичните условия са били стабилни, с отлична или много добра видимост, слаб вятър и без опасни атмосферни явления. Лекият снеговалеж, отчетен след 10:00 UTC, не е довел до ограничаване на летателната дейност и не е представлявал неблагоприятна или извънредна метеорологична обстановка. Наблюдаваните условия не 3 представляват неблагоприятна метеорологична обстановка и не могат да се квалифицират като извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004.

Доколкото вещото лице е посочило, че метеорологичните условия за периода 03:0012:00 UTC на 11.01.2025 г. не представляват неблагоприятна метеорологична обстановка и не могат да се квалифицират като извънредни обстоятелства съдът намира, че за ответника не е настъпило обстоятелство от извънреден характер, което да обоснове осъщественото закъснение на процесния полет и същият следва да носи отговорност, доколкото закъснението се дължи на обстоятелства, върху които същият е можел да влияе. Установи се, че ответникът не е разполагал с друго превозно средство, с което да осъществи процесния полет, а забавянето се е дължало на обстоятелството, че въздухоплавателното средство е било пето поред в последователността от самолети, изчакващи антиобледенителна обработка към съответния момент, т.е. не такова от извънреден характер. Поради това съдът счита, че ответникът не доказа, че е взел „всички разумни мерки“, за да предотврати закъснението на процесния полет.

С оглед изложеното съдът намира предявеният иск за основателен, доколкото не се установиха обстоятелства, екскулпиращи ответника, поради което и същият следва да бъде уважен.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати разноските, сторени от ищеца в настоящото производство, които са в размер на 25,56 евро (50 лева) за държавна такса за исковото и заповедното производства и адвокатски възнаграждения в размер на 409,03 евро (800 лева) за исковото и заповедното производства.