Решение № 260053 от 04.11.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260053 гр.Русе, 04.11.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , търговско отделение в открито съдебно заседание на 15 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Павлова в.т.д.

№348 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

„ТРИГОН ЕНЕРДЖИ”ООД, ЕИК117543215, чрез пълномощник адвокат Ф.М., е обжалвало решението, постановено по гр.д.№4504/2019г. по описа на РРС, с което е обявен за недействителен по отношение на ищеца „КАЛАС-ЧЕРНОМОРЕЦ“ЕООД, договор за продажба на вземане от

15.02.2017г., в частта с която „ТРИГОН ЕНЕРДЖИ-ООД“ЕООД, ЕИК117543215, прехвърля на „ТРИГОН ЕНЕРДЖИ БИЛДИНГ“ЕООД, ЕИК204178174, вземането си от Ж.Т.Д., предмет на гр.д.№1166/2015г. по описа на РРС е на в.гр.д.№365/2016г. по описа на РОС, в размер на 990лв. Излага оплаквания за неправилност на решението, иска да бъде отменено от въззивния съд, а претенцията-отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции.

Насрещната страна по жалбата „КАЛАС-ЧЕРНОМОРЕЦ“ЕООД с подаден отговор счита същата неоснователна, а решението на РРС-правилно и иска да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция.

Насрещната страна „ТРИГОН ЕНЕРДЖИ БИЛДИНГ“ ЕООД не е подала отговор и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, оплакванията в жалбата и като съобрази доводите на страните, въззивния съд приема за установено следното:

За да уважи предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД, първоинстанционния съд е приел, че вземането на ищеца-кредитор от първия ответник е установено с влязло в сила решение, то не е погасено по давност, извършената сделка на 15.02.2017г. между двамата ответници-продажба на вземане на първия от Ж.Д.в размер на 990лв., на втория, го уврежда, тъй като намалява имуществото, което служи като общо обезпечение на кредитора, а срещу продаденото вземане първият ответник е получил сумата 13.12лв. По отношение знанието за увреждането, съдът е приел наличие на правна връзка между страните по цесията, както и че представляващите ги са свързани лица по см. на §1 ДР на ТЗ.

Жалбата е неоснователна. Предявеният иск е с правно основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД, съгласно който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Изхождайки от това, за да бъдат уважен искът ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, като вземането може и да не е установено с влязло в сила съдебно решение; длъжникът да е извършил правни действия, които увреждат кредитора, а увреждане е винаги налице в случаите, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника и знание за увреждане, което при възмездно действие следва да имат както длъжника, така и третото лице, с което е договарял.

Следва да се отбележи, че оплакванията в жалбата се свеждат до приповтаряне възраженията на ответника по основателността на иска, посочени в отговора на исковата молба, подаден пред РС-Бургас. На практика те не съставляват указание в какво се състои порочността на постановеното от първоинстанционния съд решение, тъй като противоречат на приетото от районния съд. Ето защо и проверката на въззивния съд се свежда до проверка по валидността на решението, допустимостта му, а по правилността – с оглед посоченото в жалбата, относимо към приетото от съда. Решението е валидно и допустимо. След изпращане на делото по подсъдност на РРС, исковата молба е оставена без движение и са дадени на ищеца указания за отстраняване на нередовности, като с молба на ищеца /л.6/ те са отстранени и е очертан предмета на спора. Ето защо и първото оплакване във въззивната жалба, за неяснота на фактическите твърдения в исковата молба, относимо към допустимостта на решението, като постановено по нередовна искова молба, се явява неоснователно. Неоснователно е и второто, пак относимо към редовността на исковата на исковата молба-относно неяснота касаеща коя част от вземането, прехвърлено с цесията е предмет на иска, тъй като е несъмнено, че негов предмет е прехвърленото с цесията вземане на въззивника от Ж.Д.за 990лв., представляващо ½ от 1980лв.

Според настоящия състав не съществува законова пречка да се води от кредитор иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за част от сделка или действия на негов длъжник, която го уврежда. Неоснователни са и останалите оплаквания в жалбата.

Както бе посочено, районният съд е приел, че увреждащата сделка-цесия е възмездна, обратно на посоченото в жалбата. Това според настоящия състав не е така, тъй като сумата 13.12лв. е заплатена на физическото лице Г.Д.И./л.109/, а не на въззивника. При това положение, не подлежи на доказване знанието за увреждане у третото лице, арг. чл.135, ал.2, пр.2 ЗЗД. Дори и да се приеме, че сделката е възмездна и тази предподставка следва да се докаже, то знание за увреждането, е установено. В случая презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД не може да бъде тълкувана разширително, но наличието на съответна близост между представляващите двете ответни дружества е несъмнена. Видно от вписванията по партидите на двамата ответници в ТР, до 10.08.2011г. Н.И.С.и Г.Д.И.са съдружници в „Тригон енерджи“ООД, като първият е и управител. На тази дата С.е заличен като управител, а като такъв е вписана И.. На 26.07.2016г. в ТР е вписан втория ответник-„Тригон енерджи билдинг“ЕООД, с управител Н.И.С.и ЕСК-К.Н.С.. Двете дружества имат един и същ адрес на управление, един и същи пълномощник ги представлява по делата, видно от приложените доказателства. Приема се в съдебната практика, че ако упълномощеният представител знае за увреждането и действа от името на упълномощителя, то не е необходимо да се доказва, че и упълномощителя знае. А че пълномощника адвокат знае, няма никакво съмнение. В този смисъл е и решение по гр.д.№4606/14г., Четвърто ГО на ВКС.

Предвид гореизложеното, решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

В тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски по делото в размер на 400лв.-адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения,

Окръжният съд

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №647/04.06.2020г., постановено по гр.д.№4504/2019г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА

„ТРИГОН ЕНЕРДЖИ-ООД“ЕООД, ЕИК117543215, да заплати на „КАЛАС-ЧЕРНОМОРЕЦ“ЕООД, ЕИК147080043 сумата 400лв. разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател:

Членове: