Решение № 1165 от 20.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220102565 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК от ищцата Й. Д. Б., ЕГН-********** от с.Г., общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, чрез своя процесуален представител, в която се твърди, че с ответникът Й.

АТ. Б., ЕГН- ********** от с.Г., общ.Пазарджик, обл.Пазарджик сключили граждански брак на ******

Твърди се в исковата молба, че съпрузите са сключили граждански брак на 27.06.1990 г., който е бил първи и за двамата съпрузи. От брака си съпрузите имат родено едно дете – А. Й. Б., която е родена на ********* г.

Съгласно изложеното в исковата молба, с течение на времето съпругът Й.Б. е започнал да се държи агресивно към своята съпруга. Случвало се да я обижда, да я псува, не рядко е използвал и физическо насилие. През месец декември 2016 година ищцата Й.Б. е заминала да работи в Обединеното Кралство в гр.

Единбург, където през януари 2017 година е отишъл и ответникът. Въпреки, че отново са заживели заедно в гр. Единбург, поведението на ответника продължило да бъде грубо, което е довело и до фактическата им раздяла, настъпила на 07.01.2020 година. Считано от тази дата – 07.01.2020 г., съпрузите живеят поотделно, като не поддържат каквито и да е контакти помежду си. Твърди се, че по време на брака помежду им двамата са 1 придобили семейно жилище, което представлява едноетажна жилищна сграда, построена върху 65 кв.м. в държавен имот находящ се в с. Г., общ.

Пазарджик, ул. „****“ № *. Ищцата заявява, желанието си след прекратяване на брака това семейно жилище да й бъде предоставено за ползване като посочва, че не разполага с друго жилище. Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата живее и работи в чужбина, но възнамерява да се върне за постоянно в Република България, където да се установи.

Твърди се от друга страна, че съпругът работи и пребивава в гр. Китен по шест месеца в годината, поради което ползването на това семейно жилище не му е належащо. Сочи се също така, че ответникът е собственик на друг апартамент с площ от 80 кв.м., който се намира в гр. Пазарджик на ул.

„*****“ №

Оформен е петитум на исковата молба, с който се иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между съпрузите граждански брак, да предостави ползването на семейното жилище на съпругата, както и да разреши след развода съпругата да продължи да носи фамилното име Б.. В подкрепа на изложените твърдения са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й.

АТ. Б., съгласно който предявеният иск за развод е допустим, но изложените в него обстоятелства и факти не отговарят на истината. Оспорват се повечето изложени от ищцата обстоятелства, като се сочи, че през месец декември 2018 година поради здравословни причини ответникът се е върнал да живее в Република България. В гр. Единбург се завърнал през есента на 2019 година, като е започнал работа в един от ресторантите, но е имал по-малко работни часове. Съгласно изложеното в отговора на исковата молба, поведението на неговата съпруга е станало агресивно и нервно, което е станало повод за възникването на конфликти между съпрузите. На 07.01.2020 година ответникът се върнал обратно в България, а съпругата и неговата дъщеря са останали да живеят в чужбина. Сочи се, че ответникът ползва семейното жилище което се намира в с. Г. и през цялото време живее в него, като същото му е необходимо. На 01.06.2020 г. ответникът е заминал да работи като барман в гр. Китен, като се е върнал в Пазарджик на 06.09.2020 г. Оспорва изложеното в исковата молба, че преимуществено живее в гр. Китен като посочва, че там има единствено сезонна работа, която е в рамките на три 2 месеца в една календарна година. Сочи също така, че през пролетта на 2021 година е направил ремонт на семейното жилище, със свои лични средства.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови съдебно решение, с което да предостави на съпруга ползването на семейното жилище като не възразява след прекратяване на брака съпругата да носи фамилното име Б.. От страна на Й. АТ. Б. е предявен и насрещен иск с правно основание чл. 49 от СК, с който се твърди, че с цялостното си поведение ответницата е довела до дестабилизиране на тяхната съпружеска връзка, поради което се претендира, че именно съпругата носи вина за прекратяването на брака. Така предявеният насрещен иск е бил приет от съда за съвместно разглеждане, като в законно установения срок е постъпил писмен отговор по него от страна на Й. Д. Б..

С подадения писмен отговор Б., твърди от своя страна, че именно нейният съпруг носи вина за разстройството на брака, както и за фактическата раздяла на съпрузите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на ****** в гр. Пазарджик. От брака си съпрузите имат родено едно дете – А. Й. Б., родена на ********* г. , която е пълнолетна към настоящия момент.

От приетите по делото доказателства се установява, че съпрузите разполагат със семейно жилище, находящо се в с. Г. ,ул. „****“№*, обл.

Пазарджик, собствеността върху което са придобили на 27.12.2005г. /видно от представения заверен препис от Нотариален акт №47, том II, рег.№1566, дело №225/2005г., издаден от нотариус Е. М./.

Видно от съдържанието на представения с исковата молба препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №33, том 1, издаден на 12.06.2020г. от нотариус С. И.- С., със същият ответникът Б. е придобил собствеността върху недвижим имот – етаж първи от жилищна сграда, находяща се в гр. Пазарджик, ул. „*****“№*, с предназначение на самостоятелния обект- жилище и площ от 80.00кв.м., чрез дарение от Л. А. Б. и З. Н. Л.- Б..

В хода на производството по делото, съдът е извършил служебни 3 справки по реда на Наредба 14/18.11.2009г., съгласно които, ищцата Й. Д. Б. е с постоянен и настоящ адрес в с. Г. ,ул. „****“№*, обл. Пазарджик, считано от 22.07.2021г., докато ответникът Й. АТ. Б. е с постоянен адрес в гр.

Пазарджик, ул. „*****“№* и настоящ в гр. Китен /считано от 24.06.2021г./, където работи сезонно.

Ответникът Б. е представил приходни квитанции и фискални бонове, в подкрепа на твърденията си, че той заплаща дължимите суми за „Радио Сот“ и потребена електроенергия касателно семейното жилище на съпрузите, находящо се в с. Г. ,ул. „****“№*, обл. Пазарджик

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан в качеството си на свидетел Л. С. С. - племенник на ищцата. От показанията на свидетеля С. се установява, че съпрузите се преместили да живеят в семейното си жилище в с. Г. през 2005г., а през 2016г. решили да отидат да живеят в чужбина.Съгласно показанията на св. С., причина за влошаване отношенията между съпрузите представлявало поведението на Б., които нерядко се случвало да се държи грубо и неуважително към съпругата си, да я обижда.

От своята леля /ищцата Б./ св. С. чул, че Б. си имал любовници. След окончателната раздяла между съпрузите, Б. останала да живее в Шотландия, като се прибирала в България два пъти в годината за по около 1-2 седмици, а Б. се установил да живее трайно в родината. Ответникът живеел в семейното жилище в с. Г., когато не се намирал в гр. Китен, където живеел и работил през пролетно-летните месеци /около 5-6 месеца годишно/.

Съгласно показанията на св.К. С. /снаха на ищцата/, съпругата често се оплаквала през годините от грубото поведение на своя съпруг, който я наричал с обидни думи /“боклук“, „селянка“/. Поради агресивното поведение на Б., в един от случаите Б. поискала да напусне семейното жилище, но впоследствие ответникът я разубедил. От ищцата и от снимки, изпратени й от Б., св.С. разбрала за присъствието на друга жена в живота на ответника.Преди да заминат за чужбина, Б. ремонтирала семейното жилище. Последният път, когато съпругата се завърнала от чужбина, отишла да нощува в дома на св. С., тъй като се страхувала от ответника. Ищцата споделила на св. С., че възнамерява да се прибере за постоянно от чужбина и желае да живее в семейното жилище в с. Г., обл. Пазарджик.

В качеството си на свидетел е била разпитана Т. Й. Б. /майка на 4 ответника/, съгласно показанията на която, докато живеели в България, съпрузите се разбирали добре помежду си. Заминали заедно за Шотландия, но впоследствие се наложило ответникът да се прибере поради здравословни причини. Ищцата останала да живее в Шотландия, заедно с дъщерята на съпрузите, като нямали намерение да се прибират в България. От друга страна, ответникът живеел постоянно в семейното жилище в с. Г. /с изключение на 4 месеца всяка година, през което време работил в гр. Китен/.

Съгласно показанията на св. Б.,голяма част от средствата, вложени в изграждането и ремонта на семейното жилище, принадлежат на семейството на ответника.

От показанията на св. С. Д. /приятел на ответника/ се установява, че докато съпрузите живеели в Шотландия, ответникът имал здравословни проблеми /алергия/, което наложило завръщането му в България. Ищцата решила да остане да живее и работи в чужбина. През 2020 и 2021г. св.

Димитров и ответника работили заедно на морето /в гр. Китен/ през лятото, в ресторант. През тези години, Б. пребивавал средно по около 5 месеца в гр.

Китен, а през останалото време живеел в къщата си в с. Г., обл. Пазарджик, която стопанисвал и поддържал. Б. не е споделял да има проблеми с жена си Съдът намира, че следва да възприеме за достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като от тях е видно,че същите познават семейният живот на страните, като дават подробни и последователни показания, които следва да бъдат кредитирани от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. От събраните по делото доказателства се установява, че през последните години съпрузите поддържат отношения помежду си само формално, живеят във фактическа раздяла. Това налага извода, че бракът им е изпразнен от съдържание и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото.

Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в безразличието между съпрузите, което е задълбочило отчуждението помежду им. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и 5 същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината - Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка носи единствено ответникът Й. АТ. Б., ЕГН- ********** от с.Г., обл.Пазарджик. От показанията на разпитаните по делото свидетели С. и С. се установява, че по време на брачната връзка се случвало многократно Б. да се държи агресивно към съпругата си, да я обижда, не зачитал личността на своята съпруга. Съгласно показанията на свидетеля С. , причина за влошаване отношенията между съпрузите представлявало поведението на Б., които нерядко се случвало да се държи грубо и агресивно към съпругата си, да я обижда с различни думи и да се обръща с неуважение към нея. От своята леля /ищцата Б./ св. С. чул, че Б. си имал любовници. От показанията на св. С.а се установява, че съпругата често се оплаквала през годините от грубото поведение на своя съпруг, който я наричал с обидни думи /“боклук“, „селянка“/. Поради агресивното поведение на Б., в един от случаите Б. поискала да напусне семейното жилище, но впоследствие ответникът я разубедил. От ищцата и от снимки, изпратени й от Б., св.С. разбрала за присъствието на друга жена в живота на ответника. Възприетото и описано по-горе поведение на ответника не е съвместимо с установените в закона и добрите нрави норми на съпружеско съжителство. При преценката дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака е от значение отражението на грубото, неуважително и агресивно поведение от страна на ответника върху отношенията между съпрузите. То съставлява тежко брачно провинение, което характеризира настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съдейства за понататъшно задълбочаване на това разстройство. Агресивното поведение на ответника се е отразило съществено и негативно върху психиката и емоционалното състояние на съпругата – ищца, и е благоприятствало за влошаване на отношенията им и за постепенно охлаждане на чувствата на обич, взаимност и доверие, които са съществували помежду им. Това поведение на ответника свидетелства за незачитане от негова страна на съпругата му и липса на изискуемото в брачната връзка уважение. С оглед посочените брачни провинения на ответника, съдът приема,че ответникът виновно е причинил дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Такъв брак с такива отношения може да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носи ответника Б.. В тази връзка съдът намира за 6 необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Предвид допуснатите от ответника нарушения, бракът следва да бъде прекратен по негова вина.