Решение № 4 от 10.01.2023, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Троян, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20214340101043 по описа за 2021 година за да се произнесе - съобрази:

Д. Х. П., М. М. М. и В. Й. М., чрез пълномощника си адв. Ц. А. от ЛАК са предявили против Д. Н. Б., Д. П. А. и П. П. Б., трите с посочен адрес в гр.

Троян иск с правно основание чл. 34 от ЗС – делба на съсобствен имот.

Ищците излагат в исковата си молба, че с ответниците са съсобственици н а следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 52218.177 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, община ***, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД 18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК; Адрес на поземления имот: ***; Площ:

1755 квадратни метра; Трайно предназначение на територията: Земеделска;

Начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: 0 /нула/; Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 470002, квартал: 0; Съседи: имот с идентификатор № *** ; имот с идентификатор №

***; имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***. Данъчната оценка на имота е 260.40 лева.

Ищците излагат, че притежават общо ½ идеална част от имота по силата на Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ вх. peг. № 2009, акт № 55, том VIII, дело № 1568 от 22.06.2021 год. на СВ при ТРС, като Д. Х. П. притежава 1/4 идеална част, а М. М. М. и В. Й. М. притежават общо ¼ идеална част, придобита в режим на СИО. Ответниците притежават общо останалата ½ идеална част от имота по наследство от покойния П.Б.К..

Ищците твърдят, че многократно са преговаряли с ответниците, но не са успели да постигнат споразумение. Молят съда да допусне делба на процесния имот при посочените права за страните.

В с. з. ищците са представляване от адв. Ц. А. от ЛАК.

1

Ответниците са представили писмен отговор в законовия месечен срок по реда на чл. 131 от ГПК, с който са направили възражение по реда на чл. 76 от ЗН – за относителна недействителност на сделката покупко-продажба по нот. акт № 136 т. ІІ, нот. дело № 436/2001 г. на ТРС .Ответниците твърдят, че праводателката на ищците П. К. не е придобила собствеността на процесния имот от своя баща, тъй като това разпореждане е неправомерно. Съответно и ищците не се придобили правото на собственост по договора за замяна. В с. з. ответниците са представлявани от адв. С. Л. от ЛАК, която моли съда да признае по отношение на ответниците относителната недействителност на посочения договор за продажба и делбата да бъде допусната между ответниците и наследниците на брата на П.К. – Н.К..

С оглед направеното възражение по реда на чл. 76 от ЗН в процеса като страни са конституирани наследниците на Н.Б.К.: Ц. Н. К., П. Н. К. и Н. Б. Б..

Първите две са представили писмен отговор, с който изразяват становище, че следва да се допусне делба между страните по делото, така както е посочено в исковата молба. П. К. е придобила чрез продажба от своя баща Н.К. 1/2 ид. част от процесния имот. Направено е алтернативно възражение от страна на К., в случай, че съда признае относителната недействителност на посочения договор, то да счете, че същата е придобила собствеността на имота в резултат придобивна давност, като твърди, че владее и ползва имота повече от 20 години.

От приложените по делото писмени доказателства: нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № 43 том 3, н. д. № 380 от 2021 г. на Нотариус Б. Кожухаров, скица на Поземлен имот № 15-861146 от 04.08.2021 г., удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК изх.

№ 6101008432 от 14.09.2021 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136 том 2, н. д. № 436 от 2001 г. на ТРС, удостоверение за наследници изх. № 02-04-71 от 14.01.2022 г., изд. от Община гр. Троян и удостоверение за наследници изх. № 02-04-775 от 20.06.2022 г., изд. от Община гр. Троян, от показанията на разпитания свидетел М.П., съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения нот. акт № 43, т. ІІІ, нот. дело № 380/2021 г. на Нотариус Борис Кожухаров, Д. П. и М. М. чрез замяна на движима вещ – картина, са придобили от П. Н. К. процесния недвижим имот: ½ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 52218.177 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, община ***, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД 18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

Адрес на поземления имот: ***; Площ: 1755 квадратни метра; Трайно предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива;

Категория на земята: 0 /нула/; Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 470002, квартал: 0; Съседи: имот с идентификатор № ***; имот с идентификатор № ***; имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***. В момента на сделката М. М. и В. М. са имали сключен граждански брак и съответно тримата ищци са станали съсобственици на имота при права: ½ ид. част за П. и ½ ид. част при режим на СИО за В. и М. М..

Установи се в процеса, че ответниците Д. Б., Д. А. и П. Б. – Д. са наследници на П.Б.К., починал на 02.10.2000 г.

2

Н.Б.К., който е брат на П.К., е продал на дъщеря си П. К. ½ ид. част от процесната нива, която сделка е материализирана в нот. акт № 136, т. ІІ, нот. дело № 436/2001 г. на ТРС.

С оглед направеното от ответниците възражение по реда на чл. 76 от ЗН, съда е конституирал в процеса наследниците на Н.К., починал на 26.08.2016 г., а именно съпругата му Ц. Н. К., дъщеря му П. Н. К. и внучката му Н. Б. Б., която замества баща си и съответно син на К. – Б.Н.Б., поч. на 28.02.2001 г.

Свидетелят М.М.П. излага, че притежава имот в същата местност ***.

Знае къде се намира процесния имот. Д. П. и М. М. са закупили този имот и го облагородяват. П. излага, че е разпитвал баща си за имота, както и е разговарял и със собственик на ферма, който е стопанисвал около 50 декара ливади там и е научил, че процесния имот е бил на двама братя – Н. и П.Б., които най-вероятно са починали. Те са живели в Троян и имота от дълги години е запустял, никой не го е стопанисвал. Свидетелят излага, че „някаква жена, която е една от наследниците, първоначално е поддържала овощна градина там, но от много отдавна всичко е обрасло и запустяло.“.

По делото е изискана и приложена преписка с вх. № 4150 от 30.09.1991 г. на ОСЗ – гр. Троян, офис гр. *** и удостоверение на наследници на Община ***. От описаните писмени доказателства се установи, че наследодателите на страните, двамата братя П.К. и Н.К. са законни наследници на своя баща Б. К.

Н., починал на 15.10.1961 г.

Собствеността върху процесния имот - ливада, с площ 1,758 дка е възстановен с решение № 167 от 27.05.1999 г. на ОСЗ – Троян на насл. на Б. К.

Н.. По КВС имота е с № 097032. Идентичността на имота не се оспорва от страните и съда приема, че имот с № 097032 по КВС е идентичен с процесния ПИ с идентификатор № 52218.177 по КККР на гр. ***.

За имота са представени скица и данъчна оценка.

С оглед на изложената фактическа обстановка, съда от правна страна извежда следното: настоящия иск за делба, в първата си фаза по допускане изисква доказване на следните елементи от състава си: имотите, които формират делбената маса, съделителите и техните законови права.

В настоящето производство ответниците Д. Б., Д. А. и П. Б. – Д. са направили възражение по реда на чл. 76 от ЗН, с което се иска от съда да признае по отношение на тях, че договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 136, т. II, нот. дело № 436/2001 г. на ТРС е недействителен.

Аргументите по това възражение са, че наследодателя на П. К. – Н. Б. се е разпоредил неправомерно с наследствена си ½ ид. част от имота през 2001 г. посредством покупко-продажба, без да е извършена делба на имота. Освен това, въпреки, че в настоящия случай е без значение, не се установи дали другия наследник и съсобственик – П. Б. е представил декларация, че не желае да изкупи дела по реда на чл. 33 от ЗС. По този начин се счита, че описаната сделка не е породила вещно-прехвърлителен ефект и П. К. не е придобила собствеността върху ½ ид. част от процесния имот.

Отговора на този въпрос би определели и съделителите в настоящия делбен процес.

3

Съда намира направеното възражение по реда на чл. 76 от ЗН за основателно.

Цитирана е съдебната практика на ВКС в този смисъл: „Не е недействително разпореждането с идеална част от отделен наследствен предмет, извършено от сънаследник, ако другият сънаследник е дал съгласие да бъде то извършено."

В случая обаче, съда обсъждайки този аспект за пълнота, само може да се предположи, но не се установи съдържанието на описаната в т. 4 от приложението по нот. акт № 136/2001 г. декларация по чл. 33 от ЗС. Подобна декларация не е налична, тъй като преписката по нот. дело № 436/2001 г. е унищожена. Съда постановява своите актове при наличие на несъмнени и убедителни доказателства, а не на предположения.

Изначално разпоредбата на чл. 76 от ЗН забранява на сънаследници да са разпореждат с части от общите имоти, без да е извършена делба. Тази норма е императивна, тя не може да бъде заобиколена дори и със съгласието на сънаследниците един от тях да се разпореди с полагаемите му се идеални части.

С отговора си П. К. оспорва направеното възражение по реда на чл. 76 от ЗН от ответниците, като твърди, че П.Б.К. е дал съгласие на брат си да се разпореди със собствените си идеални части, визирайки описаната в т. 4 от нот. акт декларация. Алтернативно, в случай, че съда не признае този факт, К. се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че владее процесната идеална част повече от 20 години необезпокоявано от никой. Ответниците са възразили, че е недопустимо и невъзможно имотът да е придобит на едно правно основание вече и впоследствие да се придобие втори път по давност.

Според настоящия състав няма пречка да се претендира право на собственост на няколко правни основания, като в случая това е сторено алтернативно. Придобивната давност е уредена в чл. 79, ал. 1 от ЗС - Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. /съответно за добросъвестния владелец срока е 5 години/ Владението трябва да е явно, трайно, необезпокоявано и да бъде защитавано по начин, по който всякакви претенции на други лица върху имота бъдат отблъсквани. Давността не се прилага служебно, а владелецът трябва изрично да се позове на нея. В случая П. К. не представи никакви доказателства относно наличието на посочените горе елементи за успешното доказване на изтеклата в нейна полза придобивна давност. Разпитания свидетел заяви, че имота е бил собственост на двама братя, които са починали, запустял е от дълго време и никой не го стопанисва.

Ищците се легитимират като собственици на процесния имот, придобит от К. посредством замяна на движима вещ – картина. П. Н. К. от своя страна, се е разпоредила с правото си на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот в полза на ищците. Това свое право на собственост тя е придобила, обаче, не по наследство от баща си Н.Б.К., а по силата на покупкопродажба на идеалната част от недвижимия имот, обективирана в нот. акт за продажба на недвижим имот № 136, том II, н. дело № 436/2001 г. на ТРС. По 4 силата на този акт бащата на П. К. обаче се е разпоредил неправомерно с наследствената си 1/2 идеална част от процесния имот, тъй като сделката е извършена, без да е предхождана от делба между сънаследниците. При това положение следва да се приеме, че К. не е придобила правото на собственост върху процесната идеална част от процесния имот през 2001 г., с което да се разпореди валидно в полза на ищците по делото. По този начин сделката замяна, обективирана в нотариален акт № 43, том III, per. № 2642, дело № 380/2021 г., не е породила вещно-правен ефект и ищците не са придобили право на собственост върху делбения имот.

В процеса бяха конституирани действителните съделители на имота — наследниците на Н.Б.К..