Решение № 464 от 03.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Благоевград, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500146 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.А.Б., вписана в БАК, действаща като пълномощник на ДР. Т. М., Н. Т. Т., Ю.А. Т., Т.А. Т., К.Х. А.Г., Б. ХР. В., Г. ИВ. СЛ., ЕЛ. К. Г., СН. Г. Н., АЛ. Б. Н., ЕЛ. Б. Н., АЛ.

К. Н., К. ЛЮБ. ТР. и АН. Н. Й., срещу Решение № 905742/05.11.2021г., постановено по гр.д. № 796/2021г. по описа на Районен съд-ГР.Б. с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу О.Б. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 8 100.00 /осем хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за ползване, в периода от 29.03.2016г. до 28.03.2018г. /вкл./, на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, находящ се в кадастрален район 601 в ГР.Б. ЕКАТТЕ 04279, съгласно кадастралната карта на Б. одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра, с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 2 432 кв.м., с административен адрес ГР.Б. ул.“И.М.“, стар идентификатор 9418, при съседи на поземления имот: имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, който имот по действащия план за регулация попада в УПИ I кв.47 по ПЗР на IV -ти м-н, ЮЗУ Благоевград, одобрен с решение№ 142/10.06.2005г. на ОбС-Благоевград -предвиден за озеленяване. С решението ищците са осъдени, на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр.с чл.78, ал.8 ГПК и чл.37 от ЗПП във вр.с чл.25, ал.1 от НЗПП, да заплатят на ответника О.Б. съдебни разноски в размер на 580.00 /петстотин и осемдесет/ лева, от които 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 480.00 лева възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност и необоснованост на атакувания акт, с които се обосновава искане за отмяна на неговата решение и постановяване на друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Не правят 1 доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците -редовно призовани, не се явяват, представляват се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа въззивната жалба по наведените в нея доводи и съображения. По същество на спора пледира за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.

За въззиваемата страна се явява юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Не прави доказателствени искания. Пледира за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредба за правната помощ. Представя писмена защита, с която навежда подробни аргументи в подкрепа за заявената позиция по спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, предвид на което следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съобразно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира следното:

От фактическа страна:

Производството по гр.д. № 796/2021г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по искова молба, подадена от адв.А.Б., действаща като пълномощник на ДР. Т. М., Н. Т. Т., Ю.А. Т., Т.А. Т., К.Х. А.Г., Б. ХР. В., Г. ИВ. СЛ., ЕЛ. К. Г., СН. Г. Н., АЛ. Б. Н., ЕЛ. Б. Н., АЛ. К. Н., К. ЛЮБ. ТР. и АН. Н. Й. срещу О.Б. за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, находящ се в кадастрален район 601 в ГР.Б. ЕКАТТЕ 04279, съгласно кадастралната карта на Б. одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра, с трайно предназначение -урбанизирана територия, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 2 432 кв.м., с административен адрес ГР.Б. ул.“И.М.“, стар идентификатор 9418, при съседи на поземления имот: имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, който имот по действащия план за регулация попада в УПИ I кв.47 по ПЗР на IV -ти м-н, ЮЗУ Благоевград, одобрен с решение № 142/10.06.2005г. на ОбС-Благоевград -предвиден за озеленяване, за времето от 29.03.2016г. до 28.03.2018г. /вкл./, по 50.00 /петдесет/ лева месечно.

Ищците твърдят, че като наследници на А.Т.Б., бивш жител на Б. починал на ****г., са заявили за възстановяване собствеността върху нива с площ от 2.435 дка, девета категория, находяща се в местността „Н.Г.Р.“, имот пл.

№496 от помощен кадастър на IV -ти микрорайон „О.“, при граници /съседи/ север -общинско; изток-имот пл.№ 497 неустановен собственик /общинско/; юг.общинско и запад; имот пл.№ 4951-наследници на С.Х.И., който имот по КК на ГР.Б. представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, находящ се в кадастрален район 601 в ГР.Б. ЕКАТТЕ 04279, съгласно кадастралната карта на Б. одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра, с трайно предназначение -урбанизирана 2 територия, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 2 432 кв.м., с административен адрес ГР.Б. ул.“И.М.“, стар идентификатор 9418, при съседи на поземления имот: имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***. Твърдят, че по действащия регулационен план имотът попада в УПИ I, кв.47 по ПЗР на IV-ти микрорайон, ЮЗУ Благоевград, одобрен с решение № 142/10.06.2005г. на ОбС-Благоевград.

Сочат, че имотът попада в територия, предвидена за зелени площи. Твърдят, че за изпълнение на предвижданията и мероприятието по ПР, ответникът е следвало да проведе процедура по отчуждаването му, предвидена в чл.21 и сл. от ЗОбС и да заплати на собствениците дължимото им обезщетение. Твърдят, че такава процедура до датата на депозиране на исковата молба в съда не е проведена и отчуждаване не е налице, поради което ищците са собственици на имота. Твърдят, че в противоречие с изискванията на ЗОбС и ЗУТ ответникът е реализирал предвидените по план зелени площи, с което на практика се ползва от имота съобразно предназначението му, без да е заплатил дължимото на собствениците обезщетение затова и без да е станал собственик чрез отчуждаването му. В тази връзка ищците отправили многократни покани до ответника, за извършване на действия по смисъла на чл.62, ал.5 от ЗУТ, но такива не били сторени. Сочи се, че със заповед № 1096/09.08.2010г. на К. на О.Б. е наредено отчуждаване на имота и е определено съответно парично обезщетение. При започване на действия по принудителното събиране на обезщетението ответникът издал друга заповед – Заповед № 1326/2011г. на К. на О.Б., с която била обезсилена заповедта за отчуждаване, с което имотът останал в собственост на ищците. На 26.11.2020г. наследниците на А.Б. отправили поредно искане за отчуждаване на имота и заплащане на обезщетение. В отговор получили писмо с изх.№ 9400-2120/18.12.2020г. /по описа на О.Б./, с който ги уведомявали, че след като бъдат заложени средства в бюджета, ще започне отчуждаването на имотите, без посочване на краен срок. Сочат, че към момента на сезиране на съда с исковата молба, ответникът ползва процесния имот като зелена площ без да е налице отчуждителна процедура и без да е собственик на имота. В тази връзка считат, че ответникът им дължи обезщетение за ползване на имота, в размер на спестените разходи за сметка на ищците, които реално не могат да упражняват правото си на собственост върху имота в пълен обем.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява възражение за недопустимост на предявения иск. В тази връзка сочи, че между страните по делото няма облигационна връзка, възникнала по силата на договор за наем на процесния недвижим имот, поради което не е налице правен интерес за ищците да претендират заплащане на наем или обезщетение за ползване. Твърди, че не е налице ползване на имота от ответника, нито извличане на ползи от него. Заявява и позиция за неоснователност на иска. В тази връзка твърди, че по делото липсват доказателства, установяващи размера на претендираното от ищците вземане.

Не оспорва твърдението, че ищците са собственици на имота /възстановен с решение № 1612/16.12.2003г. на ОСЗГ/, както и че имотът е отреден за озеленяване, реализирано към момента на възстановяване на собствеността на ищците и към момента на влизане в сила на действащия застроителен и регулационен план. Сочи чл.62 от ЗУТ. Сочи, че с писмо изх.№ П-02246/05.08.2013г. един от ищците-Н.Т., е уведомен, че имотът може да се ползва без да се променя неговото предназначение. Оспорва ищцовите твърдения, че съгласно ЗУТ и ЗОбС общината е длъжна да отчужди имота, като предвиден по плана за обект публична общинска собственост. Твърди, че ищците многократно са уведомявани, че за да им се заплати обезщетение, сумата следва да бъде предвидена в бюджета на общината. С изложеното обосновава становище за недължимост на претендираната от ищците сума и пледира за: прекратяване на делото поради недопустимост на иска, алтернативно - за отхвърляне на иска като неоснователен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, в това число комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза. С протоколно определение от 05.10.2021г. по реда на чл.214 от 3

ГПК е допуснато изменение размера на предявения иск чрез увеличаването му за сумата от 8 100 /осем хиляди и сто/ лева.

От събраните по делото писмени доказателства /удостоверение за наследници № 1231/20.03.2021г., издадена от дл.лице по гр.състояние при ГР.Б./ се установи по несъмнен начин, че ищците са наследници по закон на А.Т.Б., роден на ****г., починал на ****г. в ГР.Б. за което е съставен акт за смърт № 301/****г.

Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства - Решение № 1612/16.12.2003г., издадено от ОСЗГ-Благоевград, ведно със скица № 7432/19.12.2006г., установяват по категоричен начин, че на ищците в качеството на наследниците на А.Т.Б. е възстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални граници имот, представляващ НИВА от 2.435 /2.432 дка по скица/дка, девета категория, находящ се в землището на ГР.Б. местност „Н.Г.Р.“ имот пл.№ 496 от помощен кадастрален план на IV микрорайон „О.“ при граници/съседи: общинско, изток : пл.№ 497 неустановен собственик/общинско; юг-общинско; запада-пл.№ 4951наследници на С.Х.И..

Със Заповед № 1096/09.08.2010г. на К. на О.Б., на основание чл.21, ал.1, 2 и 3 и чл.25, ал.2 ЗОС, е постановено отчуждаване на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на ГР.Б. одобрена със заповед № РД-1832/10.05.2006г., /стар пл.№ 9418/, собственост на ДР. Т. М., А.Т. Т., Н. Т. Т., В.Б.А., Б. ХР. В., К.Х. А.Г., Г. ИВ. СЛ., ЕЛ. К. Г., АЛ. К. Н., СН. Г. Н., АЛ. Б.

Н., ЕЛ. Б. Н., Й.Л. Н. и К. ЛЮБ. ТР., за озеленяване. Със заповедта е постановено на собствениците/ гореизброените лица/ да се изплати обезщетение в размер на 378 176 лева. Заповедта е отменена със Заповед № 1326/03.11.2011г. на К. на О.Б., издадена на основание чл.29, ал.8 ЗОС, поради наличие на предпоставки на чл.29, ал.8 ЗОС - в определените срокове по чл.29, ал.6 и ал.7 ЗОС, не е предявено искане от собствениците на имота и в същия срок не е преведено дължимото обезщетение.