Решение № 187 от 06.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №

20241110105987 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. П.

Ц., ЕГН **********, срещу СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с която моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № ***/*** г. на Председателя на СГС, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

В исковата молба ищецът Г. П. Ц., ЕГН **********, навежда твърдения, че се намира в трудово правоотношение / ТПО/ с ответника, по силата на което изпълнява длъжността ***.

Поддържа, че ответникът, в качеството си на нейн работодател, й е наложил незаконосъобразно дисциплинарно наказание „Забележка“, за което на ищеца била връчена Заповед № ***/*** г. на *** г. за извършени нарушения на трудовата дисциплина, в частност посочените в чл. 187, т. 7, т. 8, предл. 1, и т. 10 КТ (неизпълнение на законните нареждания на работодателя; . злоупотреба с доверието и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение). Оспорва да е извършила нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Сочи, че в заповедта било описано действително установено фактическо поведение на ищеца по време на работа в деловодството на СГС на *** г., което обаче при обективна оценка на действията на ищеца (каквато счита, че работодателят не е извършил) не осъществява състав на нарушение на трудовата дисциплина и следователно липсва основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Не оспорва, че работодателят й е осигурил правото да даде обяснения в дисциплинарното производство. Твърди, че не е изпълнено задължението на дисциплинарно наказващия орган (работодателя й) да извърши оценка на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, по см. на чл.193, ал.1 от КТ. Излага твърдения, че в изпълнение на идентични по съдържание 1 указания, дадени от двама съдии в СГС, Наказателно отделение, председателите на *** и *** състав, е извършила действия по въвеждане на данни в деловодната система, с оглед осигуряване на възможност за последващо отразяване на постановен от един от съдиите съдебен акт. В процесната заповед Председателят приел неправилно, че извършените от ищеца действия не попадат в служебната компетентност на последната, както и че ищецът е следвало да докладва делото на заместник- председателя на СГС и ръководител на Наказателно отделение, в съответствие с Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и за заместване на съдии в НО на СГС. Твърди, че има несъответствие между фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание. Също така оспорва извършените от нея действия да нарушават конкретна разпоредба от законов или подзаконов акт, респективно оспорва действията й да са накърнили обществения интерес, да уронват авторитета на съдебната власт или доверието на обществото в съда. Твърди също, но не сочи доказателства, че процесните действия по разпределението на това дело, са били обект и на проверка от Инспектората на ВСС по подаден сигнал от участници в наказателното производство по НОХД № *** г. по описа на СГС, като доколкото била запозната от страна на инспектората няма изразено становище за наличие на неправомерно поведение, към което да бъде взето конкретно отношение по реда на ЗСВ. Моли за уважаване на предявения иск и отмяна на наложеното й наказание. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане по чл. 190 ГПК за задължаване ответника да представи трудовото й досие и цялата преписка по образуваното дисциплирано производство, в резултат на което е издадена оспорваната Заповед № ***/*** г. Моли за допускане събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпита на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на действията на ищеца и дадените му указания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Г. С. подава отговор на исковата молба, чрез съдебен помощник И. Б., с който оспорва иска като недопустим, тъй като исковата претенция била насочена към отмяна на заповедта, а не на дисциплинарното наказание, наложено с нея. Сочи, че въведените задължителни изисквания относно процедурата, предхождаща налагане на дисциплинарно наказание, не били част от задължителните елементи на съдържанието на заповедта. Последната била достатъчно конкретна и ясно мотивирана, като съдържала изцяло елементите на съдържание на акта, с който се налага дисциплинарно наказание. Счита искът за неоснователен и недоказан.

Поддържа, че процедурата за образуване и провеждане на дисциплинарното производство и за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца била спазена. Твърди, че извършеното от ищеца било нарушение на трудовата дисциплина, защото разпределянето на наказателно дело на друг съдия-докладчик било извън кръга на нейната служебна компетентност.

Същото било несъобразяване и неспазване на Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и заместване на съдии в Наказателното отделение в СГС, които са част от нормативните вътрешни актове на СГС. Поддържа, че няма разминаване между фактическите и правните основания за издаването на процесната заповед. Счита изложените от ищеца данни за извършена от Инспектората на ВСС проверка относно действията на ищеца на *** г. за неотносими към предмета на спора. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че между тях към момента на издаване на процесната заповед е съществувало трудово правоотношение, по което ищеца е изпълнявала длъжността ***. Ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № ***/*** г. на *** г. за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7, т. 8, 2 предл. 1, и т. 10 КТ, като същата била връчена на ищеца и му е дадена възможност да даде обяснения. В заповедта било описано действително установеното фактическо поведение на ищеца по време на работа в деловодството на СГС на *** г. Няма спор между страните, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган – председателя на СГС в качеството му на работодател на ищеца, както и че е спазена процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя – поискани са били и дадени писмени обяснения, събрани доказателства /справки, доклад от *** и др./, заповедта е подробно мотивирана, като са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Спорът между страните не е по фактите, а по правото.

По делото са приети като писмени доказателства Протокол № ***/*** г., по Н.О.Х.Д.

№ *** г., разглеждано от *** на НО при СГС, с председател съдия Х. К. и съд. Заседатели С.

К. и С. К. Искане от адв. М. Л. до председателя на СГС за проверка за спазване на чл.9, ал.1 от ЗСВ вр. с § 49 и 50 от ЗИД на ЗСВ по н.о. х. д. № *** г. по описа на СГС; Справка от ищцата Ц. във връзка с извършеното ръчно разпределение на н.о.х.д. № *** г. лично от нея, въз основа на протоколно определение на *** на НО, съдия Х. К. и изпращането на делото директно на ***, с председател съдия И. Х., по компетентност; Доклад от Д. И. – съдебен администратор за изхода от проверката и установеното в хода й; писмени обяснения на Р. Г.

– деловодител на ***, НО в СГС, по чието искане ищцата е предприела ръчното разпределение на делото на съдия Х.; Протокол за избор на съдия-докладчик (преразпределение)от *** г., от който се установява, че извършил разпределението е именно ищцата Г. Ц.; Искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ и дадените обяснения от ищцата Ц. от *** г.; Разпореждане № ***/*** г., постановено по н.о.х.д. № *** г. от съдиядокладчика И. Х., с което е върната жалбата на адвокат срещу Определението от *** г. по н.о.х.д. № *** г. постановено от съдия К. за изпращане на делото по компетентност на *** на НО, СГС, с председател съдия Х. и Определение № ***/*** г. по ВЧНД № *** г. на САС, с което е потвърдено последното Разпореждане на съдия Х.; Заповед № ***/*** г., издадена от председателя на СГС във вр. с необходимостта от регламентиране начина на разпределение на делата и замесване на съдиите в НО на СГС, в съответствие с чл.9 от ЗСВ и приетата Единна Методика по приложение на принципа за случайно разпределение на дела на в районните, окръжните, административните, военни, апелативни и специализирани съдилища; Заповед № ***/*** г. на председателя на СГС за промяна на Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и за заместване на съдии в НО, СГС; самите Вътрешни правила за разпределение на делата и за заместване на съдии в НО на СГС; Заповед № ***/*** г. за утвърждаване на Правила за вътрешния трудов ред в администрацията на СГС и самите Правила, придружени от Списък на служителите, запознати със същите срещу подпис; Етичния кодекс на съдебните служители и Длъжностните характеристики на длъжността *** заемана от ищцата преди назначаването й на настоящото длъжност и за длъжността „***, както и Разпореждане № ***/*** г.

По делото е разпитан като свидетел *** на СГС Д. И., която заявява, че не е очаквала ищцата да допусне такъв пропуск при изпълнение на задълженията си, била разочарована, тъй като имала високи очаквания към служителите си и не й било приятно когато те допускат пропуски в работата си. Не отрича, че когато „съдия нареди нещо, то се изпълнява“ на което учела и новопостъпилите служители. Излага твърдения, че според утвърдените в СГС правила за разпределение на делата, в Наказателно отделение единствено определените съдии могат да правят разпределение, като не се упълномощават служители да извършват такова. Потвърждава, че в Гражданско отделение е позволено с изрична заповед разпределението да се извършва и от съответни служители, както и понастоящем в *** където в момента Ц. има право изрично да извършва такова разпределение, но това вече било друга служба и възложено с изрична заповед. Счита, че ищцата е следвало да не действа по собствено усмотрение, когато е получила обаждане от деловодителя на *** за 3 промяна на съдия-докладчика по делото в ЕИСС, а да сезира зам. Председателя на СГС и ръководител на НО – съдия А.. Според св. И., Г. Ц. няма юридическо образование и не може да преценява дали и какво да се случи, затова е трябвало да уведоми съответния административен ръководител, в случая съдия А., който единствен имал право да извършва такова разпределение в НО.

По делото е изслушан като свидетел и съдия И. Х., който в показанията си заявява, че не е познавал ищеца Ц. до преместването й на работа в служба *** на ***. За процесния случай споделя, че когато е получил от съдия К. по компетентност НОХД № *** г. е предприел действия по насрочване на разпоредително заседание, с цел да изслуша становищата на страните дали действително се явява компетентен съд, но тогава се натъкнал на проблем, че в ЕИСС по делото фигурирало не неговото име, а това на предходния докладчик, съдия К., която му изпратила делото. Поискал от собствения си деловодител, Р. Г. да се свърже със съответното длъжностно лице, което отговаря за промяна на името на съдия-докладчика в ЕИСС и да промени името от К. на Х.. По-късно разбрал, че Г. е влязла във връзка с нейния *** и тази промяна е била осъществена, след което съставил и обявил в ЕИСС разпореждането си. Според св. Х., съобразно вътрешните правила на СГС, когато едно дело е гледано от определен съдия и след това се образува ново дело, което касае същото обвинение, то тогава следва да бъде образувано на това състав, който досега го е гледал. В случая въпросното дело е било образувано още през 2014 г. и е разпределено на случаен принцип на съдия Х., който го разглеждал в продължение на 8 години, след което се наложило да започне отначало, поради смъртта на съдебен заседател.