Решение № 4605 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4605 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Елица Р. Хъмчева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330108631 по описа за 2024 година

Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД твърди, че е доставил топлинна енергия до жилище, собственост на ответника И. Б. Д., а последният не е заплатил за процесния период 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. цената на доставените количества, поради което е изпаднал в забава и върху сумата дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня, в който е следвало да бъде заплатена всяка една от отделните фактури. За сумите 648,94 лева – главница за посочения период от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. и 83,57 лева – лихва за времето от 02.04.2022 г. до 24.01.2024 г., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това и с оглед дадени от съда указания се иска да бъде установено съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Особеният представител на ответника поддържа, че липсват доказателства за извършените доставки и за това, че ответникът е потребител на топлинна енергия в посочения период. Счита иска за неоснователен поради доводи, които подробно излага в писмения си отговор.

Съдът намери за установено следното:

Ответникът И. Д. има открита в дружеството партида с клиентски номер ** за обект на потребление с **, с административен адрес ** /лист 5 и 7/ . Сградата, в която се намира жилището е присъединена към топлопреносната мрежа, което е видно от точка 1 първа от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза /лист 70/.

От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 12.09.2011 г. с № 108, том ІІ, нот. дело № 300/2011 г. на нотариус Неделка Хаджиставрева-Стойкова с рег. № 229 на НК; нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 15.09.1975 г.; удостоверения за наследници на лицата Андрей И.а Бакалски, ЕГН ********** и Мариана Андреева Бакалска, ЕГН **********, се установява, че ответникът И. Д. е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

Пловдив. Ето защо, съдът приема, че ответникът, на чието име е открита клиентската партида при ищеца, е страна – потребител по договор при общи условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди. По делото не са налице доказателства, които да опровергават този извод. Във връзка с разпределената между страните доказателствена тежест и възлагането в тежест на ищцовото дружество да докаже, че ответникът е приел наследството, оставено от наследодателите си, ищецът е представил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 112, том ІV, рег. № 6523, нот. дело № 712/2022 г. на нотариус Адела Бузи Кац-Бояджиева с рег. № 171 на НК, от който е видно, че на дата 28.06.2022 г. ответникът Д. е учредил в полза на трето за настоящото производство лице договорна ипотека върху процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив. Същевременно, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че не е обитавал този имот в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлинна енергия.

Следователно, дори да се приеме, че към настоящия момент ответникът не притежава право на собственост по отношение на топлоснабдения имот, то той е негов облигационен ползвател, който е титуляр на партидата на имота при ищцовото дружество с клиентски номер ** за обект на потребление с **. В насока установяване на това обстоятелство към исковата молба са приложени справка за доставена топлинна енергия /лист 5/ и препис – извлечение от сметка /лист 6/ , респективно ответникът се явява задължено лице за доставената от ищеца топлоенергия за процесния имот. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за липса на облигационна връзка между страните по делото, породена от продажбено правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през процесния период 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. от абонатната станция към сградата, находяща се в **, е подавана топлинна енергия за отопление. През това време в жилището на ответника са били присъединени към топлопреносната мрежа пет отоплителни тела, които са с монтирани индивидуални средства за начисляване на потребената топлоенергия. Отопляемият обем за имота на ответника е 200 м³. През имота преминават и два броя отоплителни тела тип щранг-лира, които не са снабдени 2 с уреди за отчет. Отдадената от тях топлоенергия е начислявана по максимална мощност на отоплителното тяло. В етажната собственост не се подава топла вода от абонатната станция за битова гореща вода и такава компонента не се начислява. За процесния период за имота е разпределена енергия в общ размер 4,282120 MWh, от които: 2,754680 MWh – отдадена от сградната инсталация; 1,52744 MWh – за отопление и 0,0 MWh – за битова гореща вода. Вещото лице установява, че начинът на разпределяне и начисляване на топлинната енергия съответства на утвърдената за това методика /лист 71/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отразените във фактурите количества и стойности на потребената в имота топлинна енергия са правилно начислени. Дължимата за периода главница е 648,94 лева, равняваща се на 331,80 евро, а лихвата за забава върху нея е 83,57 лева, равняваща се на 42,73 евро /лист 67-68/.

По делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици и наематели в етажната собственост, находяща се в **, проведено на 08.08.2002 г., от който е видно, че е взето решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и се сключи договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД. Представен е и договор от 09.08.2002 г., сключен между „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД и Етажната собственост, находяща се на адрес: гр.

Пловдив, *** – 26, с предмет: монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги, като от приетите писмени доказателства се установява, че абонат за посочения в исковата молба имот е ответникът по делото. Доставките на топлинна енергия за процесния период съдът намира за установени по силата на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. От самото заключение се установява, че начисленията за обекта на ответника са извършени за топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация. В случая вещото лице установява, че в имота има монтирани пет отоплителни тела тип радиатор и начисленията за потребеното количество топлинна енергия за отопление е начислявана по отчетените данни на монтираните измервателни разпределителни устройства за визуален отчет. Установява се, че през имота преминават и две щранг-лири, всяка с мощност 724 W, които не са снабдени с уреди за отчет, като за процесния имот са прилагани изискванията на т. 6.7 във вр. с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 3

12.03.2020 г. за топлоснабдяването – за два броя щранг-лири по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло поради липса на уреди за отчет. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Наредбата, във вр. с т. 6.9. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от същата наредба, щранг-лирата представлява отоплително тяло, което служи за отдаване на топлина и при наличието й в сградата се начислява енергия за отопление. Начисленият разход за щранг-лирата е в пряка зависимост от нейните размери и мощност. Тя е част от отоплителната инсталация на имота, а не от сградната инсталация, поради което топлинната енергия, отдадена от нея се заплаща като дял от енергията за отопление на имота. Следователно, доколкото в случая се касае за действащо през процесния период отоплително тяло, се налага извод, че се дължи заплащане на топлинна енергия за отопление във връзка с неговата работа. По отношение на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация следва да се посочи, че съгласно чл. 143, ал. 3 от Закона за енергетиката, топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. В случая отопляемият обем за имота на ответника е 200 м³. Вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата и същата се явява обща част по естеството си. Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на техническата експертиза, като съдът възприема изцяло изводите на вещото лице.

Съобразно събраните по делото доказателства и закона, съдът намира, че стойностите на разпределена и доставена до процесния имот топлинна енергия са правилно начислени. Това обстоятелство се установява и от заключението на счетоводната експертиза, съобразно което за исковия период 01.02.2022 г. – 30.04.2023 г. доставената и незаплатена топлинна енергия е в общ размер на 648,94 лв. От ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че в етажната собственост, находяща се в **, е осъществявано дялово разпределение от топлинния счетоводител **** (с предишна правноорганизационна форма ООД). Ищецът е представил и препис – извлечение от сметката на ответната страна, където са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за исковия период.

Справката не представлява доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК и обективира изгодни за нейния издател факти. В този смисъл същата притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател. Тези факти обаче са установени от приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна 4 експертизи, поради което неоснователни се явяват доводите на особения представител на ответника за липса на доказателства, обосноваващи извод за дължимост на претендираните от ищеца суми. В случая не се твърди и не се ангажират доказателства от страна на ответника за подадени възражения срещу отчетите на дружеството за дялово разпределение. В тази връзка следва да се отбележи, че в отношенията си с доставчика, потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и разпределяне на консумираната топлинна енергия в сграда – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия за имота на ответника в количествата, установени от съдебно-техническата експертиза и начислените в тази връзка стойности на топлоенергия, установени от съдебно-счетоводната експертиза.

Ответникът не е доказал, че е заплатил дължимите суми в установените в общите условия на ищцовото дружество срокове, поради което се намира в забава. Ето защо дължи и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предвид това съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло за вземането в размер на 648,94 лева, равняващо се на 331,80 евро – главница за времето от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. и 83,57 лева, равняващо се на 42,73 евро – лихва за забава за времето от 02.04.2022 г. до 24.01.2024 г.

Разпечатката съдържа 25 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5b486fe-f392-4e82-aad8-6f7b97ae272b