Решение № 322 от 19.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100504182 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20214799 от 23.11.2021 г. по гр.д. № 55792/2020 г. по описа на СРС, 159-ти с-в, е отхвърлен иска на Етажна собственост, находяща се гр. София, бул.

„*******, представлявана от управителя Д.В.П., за признаване за установено по отношение на Х. Г. Г. и М. Х. Г., че дължат на ищеца сумата от 1152.00 лв., представляваща дължими разходи за фонд Ремонт и обновление в етажната собственост за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., за които суми на 20.08.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24417/2019 г. по описа на СРС.

В срок е подадена въззивна жалба срещу решението от ищеца Етажна собственост, находяща се гр. София, бул. „*******, чрез управителя на ЕС Д.В.П. с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е обсъдил в пълнота и задълбочено събраните доказателства. Неправилно съдът е приел, че в производството не са ангажирани доказателства за формирана вноска за „Ремонт и обновление“ в етажната собственост и за взето решение на ОС на ЕС по реда на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС. Решението за размера на вноската ФРО, според ищеца е обективирано в 1 протокол от ОС на ЕС от 19.04.2013 г. /т.2/. Отправя искане за отмяна на решението на СРС, като неправилно и уважаване на претенциите. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Х. Г. Г. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочил, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно. Поддържа, че районният съд е обсъдил всички приложени доказателства по делото, като решение на ОС на ЕС за формирана вноска за „Ремонт и обновление“ в етажната собственост не е представено. Цитираният протокол от ОС на ЕС от м.април 2013 г. не следва да бъде обсъждан от съда доколкото не е представен в производството пред първата и въззивната инстанция. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Х. Г. е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно.

Поддържа, че районният съд е обсъдил всички приложени доказателства по делото, като решение на ОС на ЕС за формирана вноска за „Ремонт и обновление“ в етажната собственост не е представено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по иск на Етажна собственост, находяща се гр.

София, бул. „*******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 50 ЗУЕС, с предмет 2 установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения в размер на 1152.00 лв., представляваща дължими разходи за фонд ремонт и обновление в етажната собственост за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо използване на общите части.

Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл.

48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски /дефиниция на тези понятия се съдържа съответно в § 1, т. 8 и 12 от ДР на ЗУЕС/. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично. Ползвателите съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЕС имали задълженията на собствениците на обекти с изключение на тези по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, освен ако не било уговорено друго между собственика и ползвателя, което подлежало на вписване в книгата на ЕС на основание чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС.

От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.

По делото не е спорно и се установява от нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот № 155, том III, рег. № 4779, дело 456 от 2016 г., че ответникът Х. Г. Г. е придобил собствеността върху магазин, находящ се на гр.София, бул. „*******. Със същия нотариален акт е учредено право на ползване на другия ответник М. Х. Г..

С оглед на горното правилно районният съд е приел, че не е налице уговорка 3 между собственика на имота Х. Г. Г. и ползвателя М. Х. Г. за заплащане на разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части от страна на ползвателя М. Х. Г..

Установено е, че с взето решение по т.2 от протокол от проведено общо събрание на етажната собственост на 20.06.2012 г. в сградата в гр.София, бул. „******* са определени такси, дължими от етажните собственици за управление и поддръжка на общите части – месечен членски внос в размер на 5.00 лв. на човек, като в него се включва и сумата 2.00 лв. дължима за чистачка. Съответно с решение по т.6 от проведеното на 18.01.2013 г. ОС на ЕС в сградата е взето решение за събиране на дължимите суми за членски внос от етажни собственици, както и за определяне срок за плащане на задълженията – от 25-30 число на месеца. Чрез приложения пред СРС Протокол № 1 от проведено ОС на ЕС на 18.01.2013 г., се установява вземане на следните решения на ЕС: 1. Приемане на Правилник за вътрешния ред; запознаване със заповед на кмета на р-н „Средец“; 3. Запознаване на етажните собственици с уведомително писмо от МРРБ; 4. Приемане на бюджет за годината; 5. Запознаване на етажните собственици с Проект „Енергийна ефективност“; 6. Вземане на решение за датата на плащането на членския внос.

По делото не е представен цитирания във въззивната жалба протокол от м.април 2013 г. на ОС на ЕС, с който по твърдения на ищеца е бил определен начин на формиране и размер на дължима вноска от всеки етажен собственик за фонд "Ремонт и обновяване". С оглед това, съдът намира изложените доводи от въззивника за необоснованост на постановеното от СРС решение за неоснователен.

В 4, т. 3 от Правилника за вътрешния ред в етажната собственост е предвидено, че ОС на ЕС може да приеме решения за определяне на размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Въпреки това, ищецът не е представил решение на ОС на ЕС, с което е определен размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и обновяване“. С оглед това правилно районният съд е отхвърлил исковете като неоснователни.

В производството е установено, че ответникът Х. Г. Г. е представил пред първата инстанция платежно нареждане за заплащане на такса фонд ремонт за 2017 г. и 2018 г. в размер на 116,04 лв.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М.

Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Х.

4

Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20214799 от 23.11.2021 г. по гр.д. № 55792/2020 г. по описа на СРС, 159-ти с-в.

О С Ъ Ж Д А Етажна собственост, находяща се гр. София, бул. „*******, представлявана от управителя Д.В.П., да заплати на Х. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 480.00 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

О С Ъ Ж Д А Етажна собственост, находяща се гр. София, бул. „*******, представлявана от управителя Д.В.П., да заплати на М. Х. Г., ЕГН ********** с адрес гр. ******* ул. ******* № *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , сумата от 360.00 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5