Решение № 562 от 03.08.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Казанлък, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510102798 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на З. З. Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Р. Г. Б., ЕГН **********, и двете с адрес: ****, с пълномощник адвокат Т. Д. АК Стара Загора, с адрес на кантора: гр. Казанлък, ул.”П.Х.” №22, против Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл.108 от ЗС, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 537, ал.2 ГПК.

Ищцата твърди, че е дъщеря на покойния З.Ж. Т., починал на 01.09.2021 г., б.ж. на гр.М.. Тъй като същата била родена след смъртта му и не била призната от него приживе, то произходът й бил установен с влязло в сила решение по гр.д. № 278/ 2022 г. на ОС-Стара Загора. Ответницата била бивша съпруга на покойния Т., чиито брак бил сключен на 21.09.1991 г. и бил прекратен с развод на 21.06.2019 г. по гр.д. № 1639/ 2019 г. на КРС.

Сочи, че съпрузите били придобили по време на брака си недвижим имот в гр.М., а именно-апартамент на ***, който, след прекратяване на брака им останал в обикновена съсобственост между тях, т.е. по ½ идеална част за всеки. Това обстоятелство същите били посочили в споразумението по делото, което било възпроизведено и в съдебното решение по горепосоченото гр.дело.

От половината, която била на З. Т., ищцата била наследила 1/3 идеална част, тъй като видно от приложеното Удостоверение за наследници № 94/ 28.04.2023 г. на Община М., наследодателят имал три деца, или от целия имот ищцата била наследила 1/6 идеална част.

Ищецът твърди, че въпреки тези безспорни доказателства за съсобствеността в имота, а именно - изявленията и признанията на ответницата по бракоразводното дело, че имотът бил общ и съсобствен между нея и бившия й съпруг, то същата се била снабдила с документ за собственост 1 на основание давностно владение за целия имот, видно от нот.акт № 38, т.II, н.д. № 153/2025 г. на н-с рег.№ 700 - Н. К., р.д. РС-Казанлък. Ищцата твърди, че този нотариален акт е с невярно съдържание, тъй като удостоверявал неверни обстоятелства относно собствеността на имота, като освен това накърнявал и правата на ищцата като собственик и наследник на 1/6 идеална част от имота и бил основание за възникване на правен интерес за нея от водене на настоящото дело. Заявява, че оспорва нот.акт № 38, т.II, н.д. № 153/2025 г. на н-с рег.№ 700 - Н. К., р.д. РС-Казанлък, тъй като в същия било посочено невярно придобивно основание за ответницата и невярна квота от собствеността на имота за нея — а именно целия имот. Оспорва придобивното основание на ищцата и твърди, че същото не било придобивна давност, а покупка, тъй като бившите съпрузи придобили имота вероятно по време на брака си, като са го закупили, но не са запазили документа си за собственост.

Ищцата сочи, че ответницата нито е осъществявала фактическа власт върху имота, нито е имала намерение да владее за себе си целия имот, т.е. липсвали и двата елемента на владението. От изявленията на ответницата по бр.дело № 1639/ 2019 г. на КРС се виждало, че същата към 2019 г. не е имала никакво намерение да свои целия имот като нейн, тъй като е знаела, че е общ с наследодателя на ищцата. Същата никога не била уведомявала останалите съсобственици, че започвала да владее тяхната квота от имота им за себе си, най-малко пък малолетната ищца.

Ищцата излага предположение, че ако Р. Т. е започнала да владее квотите на останалите съсобственици за себе си, то тъй като тя била недобросъвестна, за нея давността би изтекла чак 2029 г., тъй като ще следвало да се приложи дългата 10-годишна давност, а не кратката такава.

Ответницата не била осъществявала и фактическа власт върху имота. След като се е развела, никога не била владяла имота, тъй като не била живяла въобще в него. Нещо повече, видно от Съд. решение № 431/ 21.06.2019 г„ постановено по бракоразводното дело, жилището било оставено за ползване на съпруга, а не на нея, така че претенциите по давност, освен, че не били верни, били и недоказани. Ответницата още преди развода заживяла в гр.Стара Загора и след развода въобще не била стъпвала в имота. Това доказвали и нейните изявленията в молбата за образуване на бракоразводното дело.

Ответницата не била живяла в имота още от преди 2019 г. и през периода на твърдяната от нея давност, се доказвал и от приложените към настоящата искова молба квитанции за платени данъци и консумативи за имота.

Сочи, че в процесния апартамент след развода останал да живее З., както и едно от децата. Там живеели заедно с майката на ищцата - Р., а след смъртта му тя и до момента, в който се родила ищцата.

Ищцата оспорва квотата на собственост, посочена в нот.акт на ответницата. В същия било посочено, че тя е собственица на целия имот, а тя твърди, че 1/6 идеална част от имота е на малолетната ищца, тъй като я е придобила по наследство.

Снабдявайки се с нот.акт за целия имот на свое име, ответницата била осуетила и възможността на наследницата-ищца да упражни правото си и да приеме наследствената си квота от имота по наследството от баща си, тъй като, за да се приемело нещо по наследство, то следвало да е в патримониума 2 на наследодателя. Това обстоятелство допълнително обуславяло правния интерес от водене на настоящото производство. Твърди, че 2 месеца след като се родила ищцата З., баба й по бащина линия изгонила от имота майка й Р. Б. заедно с новородената ищца и от тогава те не разполагали с ключ за имота, като предполага, че след снабдяване с документ за собственост на имота ответницата се е снабдила вече и с достъп до имота.

Ищцата претендира, че към настоящия момент ответницата е лишила малолетната собственица както от собственост върху имота, така и от достъп до него.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признаете за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 1/6 /една шеста/ идеална част от апартамент № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /четиридесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и четири точка седемстотин и едно точка хиляда шестстотин осемдесет и осем точка едно точка дванадесет/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.М., ул.”Г.М.” № 87 /осемдесет и седем/, вход Б, етаж 3 /трети/, в сграда с идентификатор

№

***, предназначение: жилищнамногофамилна, брой етажи 3, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***. на едно ниво, със застроена площ от 87.30 /осемдесет и седем цяло и тридесет/ кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта - няма данни, заедно с припадащите се идеална част от общите части на сградата и съответните идеална част от правото на строеж върху местото по наследство от баща си З.Ж. Т. поч. на 01.09.2021 г. б.ж. на гр.М., като осъдите същата да и предаде владението и собствеността върху 1/6 идеална част от имота. Моли съда на основание чл.537 ал.2 от ГПК да отмени нот.акт № 38, т.

II, н.д. №153/ 2025 г. на н-с Н. К. до размера на 5/6 идеални части, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. М.Г. – АК Стара Загора. Оспорва предявения ревандикационен иск като неоснователен.

Ответницата не оспорва, че ищцата е дъщеря на З.Ж. Т., починал на 01.09.2021г. , не оспорва, че е бивша съпруга на З.Ж. Т., чийто граждански брак е прекратен с решение по гр.дело № 1639/2019г. по описа на Районен съд Казанлък. Оспорва твърдението в исковата молба, че съпрузите са придобили по време на брака си процесния недвижим имот - апартамент № 12 в гр. М., ул. Г.М. 87. Оспорва, че след смъртта на З.Т. ищцата е придобила по наследство 1/ 6 идеална част от целия имот.

Ответницата твърди, че тя се е позовала на придобивна давност, тъй като е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение за своене на същия повече от 10 години и била придобила правото на собственост на оригинерно основание. Оспорва, че в бракоразводното дело между бившите съпрузи било направено признание за собственост на процесния по настоящото дело имот. Делото за развод било по взаимно съгласие, което е охранително производство, образувано по обща молба на съпрузите. В това производство не се признавали права на собственост. Право на собственост не 3 се доказвало по изявления на страните. Оспорва всички твърдения в исковата молба, че ответницата не е упражнявала фактическа власт върху имота като неверни.

Счита, че ищцата не е собственик на 1/6 идеална част от апартамента в гр. М., придобита на основание наследствено правоприемство. Поради това не било налице основание и за предаване на владение и собственост в обем на 1/6 идеална част от имота.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищцата ревандикационен иск за 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, с адрес: гр. М., ул. Г.М. 87, вх.Б, ет.З, като неоснователен. Моли съда да отхвърлите искането за отмяна на нотариален акт № 38, т.2, н.д.№ 153/2025г. по описа на нотариус Н. К. до посочения размер като неоснователно. Моли съда да му присъди направените в производството разноски.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от приложения по делото Нотариален акт № 38, т. II, н.д. №153/ 2025 г. на нотариус Н. К., рег. № 700 в НК е признато правото на собственост на ответника Р. И. Т. върху следния недвижим имот: Апартамент № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /четиридесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и четири точка седемстотин и едно точка хиляда шестстотин осемдесет и осем точка едно точка дванадесет/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.М., ул.”Г.М.” № 87 /осемдесет и седем/, вход Б, етаж 3 /трети/, в сграда с идентификатор № ***, предназначение: жилищна-многофамилна, брой етажи 3, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***. на едно ниво, със застроена площ от 87.30 /осемдесет и седем цяло и тридесет/ кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори - на същия етаж: ***, под обекта:

***, над обекта - няма данни, заедно с припадащите се идеална част от общите части на сградата и съответните идеална част от правото на строеж върху мястото.

От представеното Удостоверение за наследници изх.№ 94/28.04.2023 г. на Община М. се установява, че наследници на З.Ж. Т. са неговите низходящи Паулина З. Т. – дъщеря, Радиан З.ов Тенев – син и З. З. Т. – дъщеря.

От представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 277/16.02.2022 г. на Община Казанлък З. З. Т. е с родители З.Ж.

Т. и Р. Г. Б..

По делото е изискано и приложено гр.д №1639/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък, по което с Решение № 431/21.06.2019 г. на 21.06.2019 г. е прекратен бракът между и Р. И. Т..

По делото е изискано и приложено гр.д №278/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по което с Решение № 317/07.11.2022 г. е признато, че З.Ж. Т. е биологичен баща на З. З. Т..

4

По делото са представени от ищеца 18 бр. квитанции за платени консумативи /ел.енергия и ВиК услуги/ и 1 бр. Разписка с 12 бр. приложения към нея за платени местни данъци и такси.

Видно от представеният по делото заверен препис от нотариално дело № 153/2025 г. на 13.03.2025 г. е съставен процесния Нотариален акт № 38, т.II, н.д. №153/ 2025 г. на нотариус Н. К., рег. № 700 в НК. По делото са събрани всички притежавани документи от страните в производството пред нотариуса.

Установява се, че страните не притежават документ за собственост на процесния имот. Същият е придобит от ДФ „Първи май“ – гр. М..