Решение № 1060 от 10.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300501044 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Енерго

–

Про

Продажби”

АД,ЕИК-********,гр.********чрез процесуалния представител адв.Х.И. против решение № 804/23.02.2026г.,постановено по гр.д.№ 2553/25г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.,с което са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени искове от „Енерго – Про Продажби” АД,срещу И. Д. И.,ЕГН- **********, с правно основание чл.422,ал.1 о т ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 90,33 евро – главница за предоставени мрежови услуги (достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност) за периода 16.08.2021г. – 14.05.2024г.за обект на потребление,находящ се в ********** – магазин,с абонатен номер ***********и клиентски № **********, и сумата в размер на 37,20 евро обезщетение за забава за 27.08.2021г. – 10.06.2024г.,ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2024г.,до окончателното изплащане на сумата,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК № 5654/08.07.2024г. по ч.гр.д.№ 11692/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна,като се постанови друго,с което да се уважат изцяло исковите 1 претенции.Претендират се разноски за инстанциите.

Въззиваемият И. Д. И.,ЕГН- **********,чрез назначения му особен представител адв.В.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.

При разглеждането на въззивната жалба по същество въззивната инстанция приема за установено следното:

Пред ПдРС се е развило производство по искова молба на „Енерго – Про Продажби”АД против И. Д. И. по искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК,вр.чл.79,ал.1 о т ЗЗД и чл.86,ал.1 о т ЗЗД за установяване дължимостта на суми,съставляващи предоставени мрежови услуги (достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност) и обезщетение за забавено плащане,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5654/08.07.2024г.по ч.гр.д.№ 11692/2024г.по описа на ПдРС. Приложено е посоченото дело.

Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 ,ал.5 от ГПК,поради което ищецът е подал искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.Т.е.налице е правен интерес з а заявителя да предяви установителен иск относно вземанията си.

В исковата молба ищцовото дружество поддържа,че се явява краен снабдител с електрическа енергия на територията на Североизточна България,за което притежава съответната лицензия,както и че между страните е налице валидно облигационно правоотношение,по силата на което ответникът е потребител на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия при публично оповестени общи условия.Твърди се,че ответникът е небитов клиент–собственик,присъединен към електроразпределителната мрежа за горепосочения обект,като за периода 16.08.2021г. – 14.05.2024г.същият не е заплатил продажната цена за достъп до електроразпределителната мрежа,която се дължи от всички клиенти, присъединени към мрежата.Посочва,че цената,по която продава крайният снабдител се определя по съответния акт на КЕВР, който в случая е Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция,в сила от 01.08.2021г.Претендира се начислената сума в размер на 176,67лв.,представляваща цена за предоставени мрежови услуги,която ответникът не е заплатил.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва иска по основание и размер.Посочва,че не е материално легитимиран да отговаря по предявените искове.Той не се явявал задължено лице,доколкото фактурите,издадени от ищцовото дружество,са с получател ЕТ „Креми – 90 – И. И.“,а не физическото лице И. Д. И..Като физическо лице ответникът И. нямал задължение да плаща таксата за мрежова услуга,доколкото такава се дължала само от небитови потребители,а ответникът в качеството му на физическо лице се 2 явявал битов потребител.На следващо място ответникът поддържа,че не е консумирал електрическа енергия за посочения период,поради което не се дължала цената за достъп до електропреносната мрежа.

Районният съд е стигнал до извод за неоснователност на претенцията.Като основен въпрос в производството съдът е извел въпросът има ли качеството на потребител ответникът по предявения иск и е дал отрицателен отговор на същия.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е по делото,че "Енерго - Про Продажби"АД е търговско дружество,притежаващо лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката.Съгласно чл.98а,ал.1 от ЗЕ,"Енерго - Про Продажби"АД,като краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

При доказателствена тежаст,лежаща върху ищеца,същият е следвало да установи наличието на валидно правоотношение между него и ответника за доставка на електрическа енергия за небитови нужди,по силата на което за ответника е възникнало задължение да заплаща в полза на ищеца цена за предоставени мрежови услуги (достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност).Ищецът е следвало да докаже и начина на формиране и стойността на задължението,както и че е изправна страна по правоотношението,включително и че е осигурен достъп до електроразпределителната мрежа,към която е присъединен обекта на ответника,както и да установи наличието на главното парично задължение и неговия размер.

По делото обаче не се представят доказателства,че ответникът И. И. е собственик,респ.ползвател на обект,находящ се в **********.Всички представени по делото писмени доказателства-фактури и справки са едностранно съставени от ищцовото дружество,респ. не носят подписа на ответника и съответно са му непротивопоставими.Т.е. същите не обосновават качеството на потребител на ответника И. И..

От представеното по делото извлечение от Електронен търговски регистър е видно,че на адреса в ********,действително се е намирало седалището на ЕТ „Креми – 90 – И. И.“, но от съдържанието на извлечението се установява,че търговецът е заличен на 01.01.2012г.Следователно,не се установява за процесния период посоченият ЕТ да се явява потребител на доставените услуги.Всички приложени към делото фактури и справки касаят именно ЕТ“Креми-90-И. И.“,а не физическото лице И.,но исковете не са насочени към ЕТ,а към физическото лице,и то в качеството му на небитов потребител на доставени електрически,респ.мрежови услуги.Ето защо правилни са изводите на районният съд,че ищецът не е доказал наличието на първата предпоставка за за ангажиране отговорността на ответника-възникнало между страните правоотношение по повод доставка на електрическа енергия,респ. мрежови услуги

Във въззивната жалба се излагат доводи,че съществува облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия между страните,тъй като задълженията,поети от 3 едноличния търговец,представлявали според съдебната практика задължения на самото физическо лице и можело да бъдат удовлетворявани от цялото му имущество,без оглед на това дали е включено в търговското предприятие.Тези твърдения обаче се излагат за първи път във въззивната жалба,поради което са преклудирани с оглед хипотезата на чл.266,ал.1 от ГПК.

Ето защо обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на спора на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат,а на въззиваемата страна не се дължат такива,доколкото е представлявана от особен представител.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 804/23.02.2026г.,постановено по гр.д.№ 2553/25г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4