Решение № 212 от 26.06.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 154/2023
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 26.06.2023
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 212 гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000154 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№698/30.01.2023г. по описа на ДОС, на М. Ц. Г. , ЕГН **********, и В. П. Г., ЕГН **********, двамата с адрес в град Д., чрез общ пълномощник адвокат Н. В., ДАК, срещу решение №2 от 09.01.2023г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д.
№79/2022г. по описа на ДОС.
С обжалваното решение предявените от ищците – настоящи жалбоподатели искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД КЗ за осъждане на ответното застрахователно дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ ” АД, ЕИК 030269049, седалище град София, да им заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син П. В.ов Г., ЕГН **********, загинал при ПТП, настъпило на 05.03.2017г. по вина на водача на л.а.
„Тойота Рав 4”, с рег. № ТХ 6066 НХ В. Д. П., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица № BG/08/116001184585 със срок на покритие до 24.04.2017г., в размери от по 60 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.03.2017г. (датата на увреждането) до окончателното им плащане. С оглед на това и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците са осъдени да репарират разноските на ответника в общ размер на 800 лева.
1
Обоснованите във въззивната жалба оплаквания са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че макар водачът на лекия автомобил да е извършил нарушение по чл.15, ал.1 от ЗДвП не това е довело до настъпване на процесното ПТП, в което е загинал водача на мотоциклета, съответно не е налице причинно-следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил и настъпилите вреди. Като правят подробен анализ на събраните по делото доказателства и фактите, които следва да се считат установени от тях, акцентирайки на извършените от водача на л.а. и други нарушения на установените в ЗДвП правила, които първоинстанционния съд незаконосъобразно е игнорирал или оправдал с противоправното поведение и на загиналия моторист като участник в движението, въззивниците считат, че вината на водача на лекия автомобил за осъществяване на произшествието и неговото противоправно поведение са били надлежно установени в процеса. Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което претенциите им да бъдат уважени. Претендират и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Дженерали застраховане” АД, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх. №1430/02.03.2023г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка и при пълен анализ на събраните по делото доказателства, по същество е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло от въззивния съд. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на въззивниците адвокат Н. В. аргументира становище за основателност на въззивната жалба и моли за нейното уважаване.
Въззиваемият ответник „Дженерали застраховане” АД не е взел участие чрез законен или упълномощен представител.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените главните искове е претендираното пряко право на ищците М. Ц. Г. , ЕГН **********, и В. П. Г., ЕГН **********, двамата с адрес в град Д., като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя – ответника „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, седалище град София, обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син П. В.ов Г., ЕГН 2
**********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2017г. в град Добрич, на ул. „Хан Тервел“, в посока от околовръстния път към центъра на града, с МПС - лек автомобил „Тойота Рав 4”, рег. № ТХ 6066 НХ, управляван от водача В. Д. П. и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/08/116001184585, издадена от ответното застрахователно дружество.
Претендираната сума от всеки един ищец е в размер на 60 000 лева като част от полагащото им се обезщетение за обезвреда на понесените неимуществени вреди след отчитане на съпричиняване от страна на загиналия техен родственик в размер на 50 %.
Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.03.2017г., до окончателното им плащане.
За да отхвърли изцяло предявените искове първоинстанционният съд е приел, че ПТП е настъпило изцяло по вина на загиналия водач на мотоциклет „Хонда ВФР Ф“ с peг. № Н 1134 В П. В.ов Г., като извършените от застрахования при ответника водач на л.а. „Тойота Рав 4” с peг. № ТХ 6066 НХ действия не съставляват деликт, в причинноследствена обусловеност от който да е настъпила смъртта на сина на ищците.
Този извод не е обоснован в достатъчна степен и по същество е неправилен.
Безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства (протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум) и заключенията на две автотехнически експертизи са основните фактически положения, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие – на 05.03.20217г., около обяд, в крайградската зона на град Добрич, района на бившето предприятие Вторични суровини, по ул. „Хан Тервел“ в посока от околовръстния път към центъра на града се движел мотоциклет „Хонда“ ВФР 750 Ф” с рег. № Н1134В, управляван от водача П. В.ов Г.. По същото време до входа на предприятието В. Д. П. бил паркирал за кратко управлявания от него л.а. „Тойота Рав 4“, с ДК №ТХ 6066 НХ. Не след дълго се върнал и преди да потегли се огледал в огледалата за обратно виждане. Видял, че по пътя се задава мотоциклет, но преценил, че е достатъчно далеко и може да се включи в движението. Подал ляв мигач и потеглил като навлязъл в дясната спрямо посоката си на движение (към гр. Добрич) пътна лента, като постепенно се отклонявал в ляво, навлизайки в средната пътна лента (предназначена за движение в обратна посока). В този момент в задната лява част на автомобила се ударил челно застигналия го мотоциклет. След удара мотоциклетът паднал върху платното за движение и се придвижил в това положение на 17-18 м. напред и вляво, а водачът се отделил от седалката и прелетял над лекия автомобил, след което паднал върху платното за движение в близост до левия му бордюр.
Вследствие на получените сериозни травматични наранявания (тежка черепно-мозъчна травма, травма на гръбначния стълб и гръбначния мозък) водачът на мотоциклета е починал.
3
Платното за движение в този пътен участък било с обща ширина 10,70 м., разделено на три ленти – една лента за движение в посока град Добрич със ширина 3,60 м., две пътни ленти за движение в противоположна посока към кръстовището с околовръстния път, с обща ширина 7,10м. с размери съответно 3,40 м. (средната) и 3,70 м. (крайната). Маркировката, разграничаваща двете ленти за движение в една посока, била единична прекъсната, видимо добре очертана, а между средната и крайната дясна лента за движение в противоположна посока (към град Добрич) била единична непрекъсната, видимо добре очертана. В района на произшествието пред портала на бившето предприятие Вторични суровини непрекъснатата линия била почти изтъркана, а прекъснатата - слабо видима. Мястото на удара е фиксирано в огледния протокол и възприето от вещото лице в САТЕ на около 4,30 - 4,60 м. в ляво от десният край на платното за движение по посока центъра на града. При съобразяване на ширината на дясната пътна лента (3,60 м), съответно мястото на удара в лекия автомобил – в задна лява част на разстояние около 0,55 м. в дясно от задният ляв ъгъл на купето, обосновано може да се приеме, че автомобилът е бил навлязъл с повече от половината си ширина в средната пътна лента.
Безспорно е установено, че водачът на мотоциклета П. Г. е допуснал редица нарушения на установените в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) правилата за безопасно движение по пътищата. По пътен участък, макар и в покрайнините на града, но попадащ в границите на населено място по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, същият се е движел със скорост от ок. 95,26 км/ч, т.е. надвишаваща почти двойно максимално допустимата скорост от 50 км/ч. Наред с това същият се е движел в средната пътна лента, предназначена за насрещно движение (обратна спрямо посоката му на движение) като същият не е променил праволинейното си движение до мястото на удара – така заключението на САТЕ.
Безспорно е установено, че престояващият за кратко край пътното платно, в близост до входа на бившето предприятие „Вторични суровини“, е потеглил правомерно за включване в движението като е подал светлинен сигнал и се е уверил, че разстоянието до забелязания в далечината мотоциклет позволява това. Установено е от експерта, ясно се възприема и от изготвената схема на местопроизшествието, че ако при включването си в движението лекият автомобил е продължил движението си в дясната част на платното за движение, предназначено за придвижване в избраната посока (към град Добрич), съприкосновение с приближаващия с висока скорост мотоциклет не би настъпило. Движещия се неправомерно в лентата за насрещно движение мотоциклет би могъл безпрепятствено да размине лекия автомобил, съобразявайки в тази връзка страничните габарити на превозните средства и ширината на съответните пътни ленти (1,82 м. – за л.а., съотв. 0,70 м. – за мотоциклета; при ширина на дясната пътна лента 3,60 м., съотв. е 3,40 м. – за средната пътна лента).
Следователно, навлизането на автомобила в средната пътна лента е предпоставило и 4 допринесло за настъпване на съприкосновението между двете превозни средства.
Движението на мотоциклета с висока скорост определено намалява възможността за своевременна и адекватна реакция на водача при възникване на опасност по пътя, каквато в случая представлява навлезлия в лентата му за движение автомобил. Казано иначе, опасността за мотоциклета е възникнала не при потеглянето на автомобила (към този момент мотора е достатъчно отдалечен и се движи в средната лента), а при навлизането му в средната лента за насрещно движение, по която именно е приближил вече достатъчно движещият се с висока скорост мотоциклет. При липса на такова навлизане в средната лента траекториите на двете превозни средства не биха се пресекли и удар между тях не би настъпил. Както сочи и вещото лице по САТЕ, чието заключение е изслушано в съдебното заседание на 9.12.2022г., ако след включването си в движението лекият автомобил се е движел възможно най-вдясно по платното за движение, (при минимално безопасно разстояние 46см.), а мотоциклетът се е движел по траекторията си на движение от преди ПТП (средна лента), мотоциклетът е имал физическа възможност да извърши безопасно маневрата „изпреварване“ спрямо лекия автомобил. Наред с това, при движение на автомобила възможно най-вдясно по платното за движение остатъкът от дясната спрямо посоката на движение пътна лента от 1,32м. (при обща ширина на тази пътна лента от 3,60м.) съвпада изцяло с безопасната дистанция за изпреварване и затова движещия се, макар и неправомерно, в средната лента мотоциклетист е можел безпрепятствено да продължи по нея праволинейно и да се размине без контакт с автомобила. За въззивния съд няма съмнение, че постепенното отклоняване на автомобила в ляво е намалявало безопасното странично отстояние между двете превозни средства по начин, който постепенно, но необратимо е повишавал опасността, реализирана в крайна сметка именно след като автомобилът на застрахования водач е преминал в съседната линия.