Решение № 348 от 18.11.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Разлог, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100282 по описа за 2023 година

Делото е образувано по депозирана ИМ от Р.П.Я., ЕГН*, Н.Л.Я., ЕГН*, и Н.Л.Я., ЕГН*, всички с адрес: г.Р., у.„Х.С.“5, против М.Н.К., ЕГН* и Р.И.К., ЕГН*, двамата с адрес: г.Р., у.

„Ч.р.“№43.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищците са н-ци на Л.Н.Я., б.ж. на г.Р. М/у наследодателя на ищците и първия ответник М.К. (негова сестра), е водено гр. д.

№1221/2007 г. с правно основание чл.69 ЗН, във вр. чл.278 и сл. от ГПК (отм.) и чл.30, ал.1 от ЗН. По същото е постановено решение, с което съдът е постановил, че е налице съсобственост по наследство в/у недвижими имоти ПИ с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р. С решението по втората фаза на делбата съдът решил реалната подялба на горепосочените имоти да се извърши, ч/з изнасянето им на публична продан. Твърди се, че ответницата М.К., 2 или 3 дни след съдебното решение, поискала да се настани в първия жил. етаж от сградата, на което наследодателя на ищците категорично възразил. Изложени са фактически твърдения, че на практика от датата на постановяване и влизане в сила на съдебното решение наследодателя на ищците и ищците – неговите н-ци са владели и своили процесните имоти.

В обстоятелствената част на ИМ са изложени доводи относно направени подобрения в първи жил. етаж от страна на ищците и извършени СМР на оградата и в двора.

Твърди се, че през 2022 г. М.К. е прехвърлила на сина си Р.И.К. притежаваните от нея 1/2 ид. ч. от процесните имоти. Сделката е обективирана в нот. акт за дарение на недвижими имоти №61, том III, рег. №3375, дело №441 от 2022 г. по описа на нот. С.К.. След прехвърлянето на имота новият собственик – втория ответник поискал да влезе в имота, но ищците не го допуснали. Ищците разбрали, че на 20.01.2023 г. ответницата е поискала издаване на ИЛ по гр. д. №1221/2007 г. на РС-Рг и е образувала ИД №19/2023 г. по описа на ДСИ при РС-Рг. На 27.02.2023 г. получили уведомление от ДСИ, че е образувано ИД и е насрочен опис на имота.

С оглед изложеното, ищците твърдят че са придобили правото на собственост в/у процесните имоти на оригинерно основание – давностно владение, продължило за период от 30.09.2012 г. до 20.01.2023 г. (датата на подаване на молбата на ответницата за снабдяването й с ИЛ).

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по отношение 1 на ответниците - М.Н.К. и Р.И.К., че ищците, в качеството си на н-ци на Л.Н.Я. , б.ж. на г.Р., починал на *, са собственици, на основание: наследство и давност, продължила за периода от 30.09. 2012 г. /дата на влизане в сила на съд. решение за изнасяне на имотите на публична продан и последвалия отказ на ответницата от изпълнение на това решение/ до 20.01.2023 г. /датата на подаване на молбата на ответницата за снабдяването й с ИЛ за изпълнение на решението по гр. д. 1221 /07г. на PC-Рг/ на следните недвижими имоти, а именно: 1/2 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с трайно предназначение - урбанизирана, с начин на трайно ползуване - за друг вид застрояване, с площ от 461 кв. м., по КК на г.Р., ЕКАТТЕ 61813, одобрена със заповед №* от 15.05.2006 г, на ИД на АК, с адм. адрес: г.Р., у.„Х.С."№5, при съседи: ***; ***;

***; *** и улица, а по документ за собственост, представляващ парцел XXII, имот пл. №2494, в кв.9 по плана на г.Р. и 1/2 ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение жилище, апартамент, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, по КК на г.Р., ЕКАТТЕ*, одобрена със заповед №* от 15.05.2006 г, на ИД на АК, с адм. адрес: г.Р., у.„Х.С."№5. при съседни самостоятелни обекти - над обекта ***, с неразделна част от самостоятелния обект 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, които имоти в решението, постановено по гр дело 1221/2007г. на PC-Рг са приети като имоти, собственост на ответницата - М.Н.К. .

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №700, постановено в ЗСЗ, проведено на 16.05.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответниците препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото е депозиран писмен отговор от ответниците. Изразено е становище за нередовност на ИМ, тъй като към ИМ не са приложени надлежни доказателства за титула на собственост на ищците. По същество ИМ се оспорва като неоснователна. Оспорват се изцяло фактическите обстоятелства изложени в ИМ, включително началния и крайния момент на посочения от ищците период на придобивна давност. Оспорва се, че за периода 30.09.2012 г. до 20.01.2023 г. само ищците владеят и ползват в цялост процесните имоти, присъединявайки владението на прекия си наследодател. Сочи, че ответницата никога и по никакъв начин не се е отказвала от дела си от имотите описани в ИМ. Изложени са доводи относно характера на придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост. Твърди се, че след влизане на цитираното съд. решение в сила, ищците не са възпрепятствали достъпа до имота на ответника, нито по някакъв начин са й противопоставяли намерението си да своят целият имот. Действително ответниците през по-голяма част от времето, живеят и работят в А., но самото неползване на имота от всички съсобственици не е отричане на права по смисъла на цитираната тълк. практика на ВКС. Наведени са доводи, че от страна на ищците не е манифестирана промяна на намерението им спрямо ид. части на ответника. Действията на ищците, изразяващи се в дребни ремонти, поставяне на плочки, закупуване на обзавеждане, грижи по поддържането му според тР.та съдебна практика, не представляват действие на своене и манифестиране на отношение към имота като свой, а действия на обикновено управление. Затова и през цялото време ответницата е била с пълното съзнание, че е собственик на имота. Предвид и което се разпоредила с ид. си части от имотите, които дарила на втория ответник по делото с нот. акт за дарение на недвижими имоти №61, том III, рег. №3375, дело №441 от 2022 г. по описа на Нот. С.К..

В СЗ ищците - редовно призовани, се представляват от упълномощен представител, ч/з който поддържат предявените искове. С оглед направените в отговора на ИМ възражения, уточняват че са установили давностно владение след постановяване на преходно решение на 2 съда за извършване на делба на имота, поради което според защитната им теза имота няма наследствен характер. Предвид което и с оглед даденото разрешение с ТР №1 от 2012 г., считат че не следва да доказват, че са манифистирали спрямо ответника намерението си за своене на претендираните ид. части от имота.

В СЗ ответниците оспорват предявения иск като неоснователен. Ангажират писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложените възражения.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение №3578 от 21.08.2012 г., постановено по гр. д. №1221/2007 г. по описа на РС-Рг, във втората фаза на съд. делба са изнесени на публична продан съсобствените по наследство м/у страните М.Н.К., с ЕГН*, от г.Р., о.Р., о.Б., у.„Ч.р.”№43 и Л.Н.Я., с ЕГН*, от г.Р., о.Р., о.Б., у.„Х.С.”№5, като н-ци на б.ж. на г.Р., Н.Л.Я., починал на *, и б.ж. на г.Р., Р.И.Я., починала на *, недвижими имоти, представляващи:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с трайно предназначение урбанизирана, с начин на трайно ползуване - за друг вид застрояване, с площ от 461 кв. м., по КК на г.Р., ЕКАТТЕ*, одобрена със Заповед №* от 15.05.2006 г., на ИД на АК, с адм. адрес: г.Р., у.„Х.С."№5, при съседи: ***; ***; ***;

*** и улица, а по документ за собственост, представляващ парцел XXII, имот пл.

№2494, в кв.9 по плана на г.Р. и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** с предназначение жилище, апартамент, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, по КК на г.Р., ЕКАТТЕ*, одобрена със Заповед №* от 15.05.2006 г., на ИД на АК, с адм. адрес: г.Р., у.„Х.С."№5, при съседни самостоятелни обекти - над обекта ***, с неразделна част от самостоятелния обект - 1/ 2 ид. ч. от общите части на сградата, а по документ за собственост представляващ ПЪРВИ жил. етаж от двуетажната масивна жил. сграда, построена в парцел XXII, имот пл. №2494, в кв.9 по плана на г.Р.

Решението е влязло в сила на 28.09.2012 г.

Страните не спорят относно факта, че публична продан на имотите не е била осъществена, тъй като никоя от тях не е поела инициативата за това.

Видно от приложеното удостоверение на н-ци на Л.Н.Я., е, че след неговата смърт негови нци са ищците по делото Р.Я., Н.Я. и Н.Я.. Като такива същите по смисъла на чл.299 от ГПК, са обвързани от СПН на посоченото решение.

С нот. акт за дарение на недвижим имот №61, том 3-ти, дело №441 от 08.09.2022 г., ответницата М.Н.К., дарява на сина си Р.И.К. (втория ответник), придобитите от нея по наследство 1/2 ид. ч. от описаните по-горе имоти.

От страна както на ищеца, така и на ответника, са приложени документи удостоверяващи заплащането на дължимите данъци и такси за имота.

Ищецът по делото е представил ф-ри /л.113 – л.207 от делото/, за закупени стоки и материали за ремонт и обзавеждане, както и за заплатени консумативи – ток и вода за имота.

По делото е приложено писмо с изх. №3029 от 07.05.2024 г., издадено от РУ-Р., съгласно което от справка в РУ-Р. няма информация дали през 2007 г. е бил съставен протокол или постановление от страна на РУ-Р. за запечатване на първи жил. етаж в г.Р., у.„Х.С.“№5.

От показанията на свидетелката В.К. се установява, че живее в съседство на спорния имот.

Твърди, че познава страните по делото. След смъртта на баба Р. през 2007 г. не е виждала ответниците М. и Л. да идват в имота. Посочва, че имота е ограден и има порта, която се заключва. Реколтата се прибирала от ищцата Р.. Основно от нея и Л., докато бил жив.

Къщата е двуетажна. След смъртта на баба Р., Л. заживял на 1-ви етаж. Това се случило около 2015 г. Л. направил баня. В кухнята имало изкъртени плочки, които той сменил.

Поставил чешма. Тръбите били отвън и той ги вкарал вътре. Остъклил терасата на 1-ви етаж със стъкло и винкел. През 2017 г. направил навес с ламарина, за да си паркира Н. колата вътре. Направил оранжерия. Всичко било направено с негови средства.

3

По делото е разпитан като свидетел И.П., който в показанията си твърди, че живее близо до имота на страните. Твърди че е ходил в къщата след 2012 г., за да чисти улуците, комина.

Слагал керемиди. Не е виждал в имота ответниците по делото. Твърди, че Л. живеел и на 1ви и на 2-ри етаж. Когато починала баба Р., някъде след 2012 г., Л. тогава отишъл в 1-ви етаж. Направил ремонти – мивка, баня, тръби всичко сменил. Направил сайван, за да си паркира Н. колата. Посочва, че Н. живее на 1-ви етаж от 2022 г.

От показанията на свидетелката Б.Б. се установява, че познава ответниците по делото. През 2007 г. ответницата М. и споделила, че живее в момента в къщата с майка си. В последствие ответницата й споделила, че майка й е починала и брат й я изгонил. Повикали полиция и къщата била запечатана. Тогава водели дело за делба. През 2022 г. М. потърсила свидетелката като й споделила, че иска да прехвърли дела си от имота на сина си.

Прехвърлянето било осъществено през 2022 г. Синът на Р., Р. й споделил, че се е свързал със съпругата на чичо си и й предложил да се споразумеят за имота, т.е. или да им прехвърли частта, която притежават или да им осигури достъп до имота. В разговор с леля си, тя го насочила към адвокат като тези срещи са се осъществили през 2022 г. Свидетелката твърди, че лично се е обаждала на ищцата Н., в качеството си на адвокат на ответниците като им казала, че са отворени за преговори за споразумение. Твърди, че М. била убедена, че след като имотът е запечатан от полицията, че няма право да влиза в него. През 2023 г. се снабдили с ИЛ за изнасянето на имота на публична продан, което до тогава не било сторено.