Определение № 422 от 08.11.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 451/2023
- Вид
- Определение № 422
- Подписан
- 08.11.2023
- В сила
- 08.11.2023
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 264 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 264 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60 т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60 т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60 т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60 т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60 т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 60 т. 1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 21 ал. 3 · Закон за особените залози
- чл. 17 · Правилник за вписванията
- чл. 22а · Правилник за вписванията
- чл. 22а ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл. 6 · Правилник за вписванията
- чл. 6 ал. 3 · Правилник за вписванията
- чл. 6 ал. 4 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 422 гр. Смолян, 08.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20235400500451 по описа за 2023 година Производството е по чл. 577 ГПК, във вр. с чл. 32а т Правилника за вписванията.
С Определение № 21/06.10.2023 г. Съдията по вписванията при Смолянски районен съд е отказал вписване на представеното от „Е. М.“ ЕООД Удостоверение за особен залог № 20231002141627/02.10.2023 г.
Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от „Е.
М.“ ЕООД, чрез пълномощник старши юрисконсулт В. О., с оплаквания, че е неправилно, противоречи на материалния закон и е основано на грешно формирани изводи.
В частната жалба се излагат твърдения за неприложимост на разпоредбата на чл. 6 ал. 3 от ПВ в случая, като се прави позоваване на разпоредбата на чл. 6 ал. 4 от ПВ, тъй като се касае за производство по реда на чл. 22а ал. 1 от ПВ.
Излагат се твърдения в частната жалба, че разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ДОПК визира първоначалното учредяване на залог и първичното вписване на този залог в търговския регистър, което е извършено през 2012 г.
Твърди се, че фактическия състав на залога е осъществен през 2012 г. и липсата на задължения у залогодателя е било удостоверено пред длъжностното лице по регистрация в ТР към онзи момент; наличието или липса на публична задължения у залогодателя към настоящия момент не е релевантно към ситуацията, тъй като се иска вторично вписване. Твърди се, че представянето на данъчна оценка за имотите също е ненужно, по аналогия с горните доводи; наличието или липсата на непогасен местен данък за имотите е било релевантно към момента на учредяване на особения залог.
По повод част от мотивите на обжалваното определение в жалбата се сочи, че сезирането е с искане за вписване на удостоверение за 1 вписан в ТР особен залог, т.е. иска се вторично вписване на документ, отразяващ наличието на залог; прехвърлянето на обезпеченото със залога вземане вече е отбелязано в ТР; частното правоприемство е отбелязано в ТР, а в имотния регистър се иска единствено да се извърши акцесорно вписване по партидите на залогадателя и имота.
По отношение мотивите за липса на индивидуализация на имота се сочи, че е представен нотариално заверен препис от договора за залог с оглед разпоредбата на чл. 22а ал. 1 от ПВ.
С частната жалба се прави искане да бъде отменен обжалвания отказ, като вместо това се разпореди Удостоверение от ТРРЮЛНЦ с изх. № 20231002141627/02.10.2023 г. да бъде вписано по партидата на залогодателя „Д.“ ООД и помощната партида на имота с номер **** по описа на Служба по вписванията гр. С..
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
В Служба по вписванията гр. С. с вх. № 2661/06.10.2023 г. е постъпила молба от „“Е. М.“ ЕООД, в която се сочи, че за обезпечаване на сключения на 18.07.2007 г. договор за банков кредит между „Стопанска и инвестиционна банка“ и „Д.“ ООД като кредитополучател и две физически лица като съдлъжници, на 21.05.2012 г. е сключен Договор за учредяване на особен залог върху търговско предприятие, като особения залог е учреден върху цялото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително правото на собственост върху недвижим имот: УПИ *-*** с площ *** кв.м., кв. *** по плана на с. Б., ведно с правото на строеж на „П.“ съгласно разрешение за строеж № 24/07.11.2006 г.; особеният залог на търговското предприятие е вписан в ТР по партидата на залогодателя „Д.“ ООД под № 20120711164124. Сочи се, че на 09.06.2023 г. е сключен договор за цесия между „ОББ“ /правоприемник на „Стопанска и инвестиционна банка“ АД/, като цедент и „Е. М.“ ЕООД, като цесионер, по силата на която на последното дружество са прехвърлени всички вземания, ведно с принадлежности, в това число обезпечения, произтичащи от посочения договор за кредит. Сочи се, че тази промяна – обстоятелството, че „“Е. М.“ ЕООД е новия заложен кредитор, е вписано по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ под № 20230927152538, в подкрепа на което се прилага удостоверение за вписвани обстоятелства по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ. Прави се искане на основание чл. 22а ал. 1 от ПВ и чл. 21 ал. 3 от ЗОЗ по партидата на залогодателя „Д.“ ООД в Имотния регистър да бъде вписано Удостоверение от ТРРЮЛНЦ за наличието на вписан особен залог върху търговското предприятие на „Д.“ ЕООД по отношение на следния недвижим имот, който е част от търговското предприятие: УПИ *-*** с площ *** кв.м., кв. *** по плана на с. Б.,, ведно с правото на строеж на „П.“ съгласно разрешение за строеж № 24/07.11.2006 г.
Неоснователно в обжалваното определение е прието, че искането следва да е съобразено и с разпоредбата на чл. 6 ал. 3 от ПВ, изискваща в 2 случаите, когато актът касае имот, попадащ в район с одобрена кадастрална карта, описанието на имота да се извършва съобразно кадастралните данни по чл. 60 т. 1 – 7 от ЗКИР, в които случаи към акта се прилага и скица-копие от кадастралната карта.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 4 от Правилника за вписванията, ал. 3 на чл. 6 от този правилник не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 11, 17, 18, 19, 22, чл. 22а ал. 1 и ал. 3, чл.
23, 24, 24, 25, 26 и 31.
В настоящия случай се касае за вписване по реда на чл. 22а от ПВ.
Касае се за искане на вписване на акт относно залог върху търговско предприятие – на удостоверение за вписване на залог в търговския регистър, конкретно на удостоверение за последващо вписване. Искането в молбата до Служба по вписванията гр. С. не е прицизно, но от изложеното е безспорно, че се касае за вписване на промяна на обстоятелства – промяна на заложния кредитор – вместо „ОББ“ АД новия заложен кредитор е „Е. М.“ ЕООД. Тази промяна в обстоятелствата е вписана в Търговския регистър – от приложеното Удостоверение № 20231002141627/02.10.2023 г. е видно, че заложен кредитор вече е „Е. М.“ ЕООД.
Няма основание да се приеме, че жалбоподателят е поискал вписване на прехвърляне на вземане. Въпреки непрецизното искане, става ясно, че се иска вписване именно на
Удостоверение №
20231002141627/02.10.2023 г., издадено от Търговския регистър.
След като се касае за вписване по реда на чл. 22а от ПВ, не намира приложение изискването на чл. 6 ал. 3 от ПВ предвид разрешенията в разпоредбата на чл. 6 ал. 4 от ПВ. В този смисъл Определение № 335/22.03.2019 г. по В. ч. гр. д. № 142/2019 г. на ОС – София, Предвид изложеното в обжалваното определение следва да се посочи, че няма основание от изложеното в молбата за вписване да се приеме, че е направено искане за вписване и на прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане, поради което не следва да се обсъждат доводите относно разпоредбите на чл. 171 от ЗЗД и чл. 17 от ПВ. Изрично в молбата се прави искане за вписване на удостоверението от ТР, както и се сочи в молбата, че новото обстоятелство е вписване на друг заложен кредитор, което вписване се удостоверява с приложеното удостоверение от ТР.
Неоснователно в обжалваното определение е прието, че следва да се представи от залогодателя декларация по чл. 264 от ДОПК и данъчна оценка за имота. При вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, както и при вписване на особен залог се изисква според разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ГПК залогодателят да представи писмена декларация, с която да декларира, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Това изискване обаче визира първоначалното вписване на особен залог, а именно към момента на неговото учредяване се изисква залогодателят да няма непогасени 3 публични задължения. Няма основание да се приеме, че при вече вписан особен залог, при всяка промяна на обстоятелствата се изисква декларация по чл. 264 от ДОПК. Текстът на разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ДОПК се прилага в случаите на прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и законодателят е предвидил извършването на проверката за наличие на задължения към момента на възникване на транслативния ефект или учредяване на обезпечителната сделка. Декларация по чл. 264 от ДОПК е била представена при първоначалното вписване на учредения особен залог; такава декларация не следва да се представя при „вторично“ вписване, при вписване на промяна на определени обстоятелства, свързани с вече учредения особен залог. Целта на нормата на чл. 264 от ДОПК е да се защитят както интересите на фиска, така и на заложния кредитор; при вече учреден особен залог заложеното имущество вече служи за удовлетворяване интересите на заложния кредитор.
Категорична е съдебната практика, че ако към удостоверението от ТР, чието вписване се иска, е приложен нотариално заверен договор, в който недвижимите имоти са описани, е изпълнено изискването на чл. 6 ал. 1 б. „в“ от ПВ. В настоящия случай към удостоверението от ТР, чието вписване се иска, е приложен Нотариално заверен Договор за учредяване на особен залог върху търговско предприятие от 21.05.2012 г., в Приложение № 1 към който е налице описание на недвижимия имот, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 22а ал. 1 изречение последно от ПВ.
Предвид гореизложеното обжалваното определение като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено и се постанови да се извърши вписване на Удостоверение № 20231002141627/02.10.2023 г., издадено от търговския регистър.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 21/06.10.2023 г., с което е отказано вписване на представеното от „Е. М.“ ЕООД Удостоверение № 20231002141627/02.10.2023 г., издадено от Търговския регистър, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УКАЗВА на Съдията по вписванията при Смолянски районен съд да извърши исканото вписване по молба с вх. № 2661/06.10.2023 г. на “Е. М.“ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5