Решение № 350 от 07.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Бургас, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212100500790 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. АС. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Камено, ул. “Арда” № 2, чрез особения представител - адв. Димитър Вълчев, с адрес гр. Бургас, ул. “Цар Симеон I ” № 102, ет.1, ет.1, против Решение № 86/17.03.2021г. по гр.д. № 4991 /2020г. по описа на БРС, в частта му, с която е признато за установено на осн. чл.52 ЗЗО, вр. чл.422 ГПК, че ответницата Н.

АС. АНГ. дължи на “УМБАЛ БУРГАС ” АД, ЕИК 102274111, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Стефан Стамболов” № 73, представлявано от изпълнителния директор доктор Бойко Георгиев Миразчийски, сумата от 480 лева, представляваща цена по фактура № 20200001776/05.10.2018г. за предоставени медицински услуги за лечение на здравно неосигурен пациент в отделение по гинекология на “УМБАЛ Бургас” АД по клинична пътека № 1 за периода от 01.10.2018г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 16.06.2020г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1206 от 17.06.2020г. по ч.гр.д. № 2976/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, както и в частта, в която жалбоподателката е осъдена на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на “УМБАЛ Бургас” АД, сумата от 177, 50 лв., представляваща разноски по делото.

С жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

Навеждат се доводи, че състоянието на жалбоподателката е било спешно и налагащо незабавна медицинска намеса, предвид което същото е отговаряло на относимото определение за “спешно състояние” по смисъла на Медицинския стандарт “Спешна медицина”, утвърден с Наредба № 3 от 6.10.2017г., издадена от министъра на здравеопазването. Освен това, преценката дали един пациент е спешен следвало да се 1 извършва към момента на неговото приемане, а не след извършване на всички необходими изследвания.

Излагат се съображения, че съдът е подходил грешно и по отношение на друго основание, посочено в отговора на исковата молба относно недължимостта на процесните суми, като е приел, че даденото в т.I I от Решение № 9 от 2.04.1998г. на КС на РБ по конституционно дело № 3 /98г. задължително тълкуване на чл.47, ал.2 от КРБ е непротивопоставимо на неправилно разтълкуваната от съда разпоредба на чл.82, ал.1, т.2 ЗЗдиср. Цитират се постановки от горепосоченото решение, в подкрепа на тезата, че акушерската помощ обхваща не само профилактика, но и всички съпътстващи през този репродуктивен период на жената усложнения в здравословното й състояние, вкл. и такива, които нямат връзка с него.

Според жалбоподателката, в настоящия случай следвало да намери приложение нормата на чл.5, ал.2, вр. ал.1 на КРБ, като съдът бил длъжен да тълкува закона в съответствие с Конституцията и да избере това тълкувание, което й съответства в найголяма степен.

По изложените съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира се възнаграждение за особен представител.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от “УМБАЛ Бургас” АД гр. Бургас, чрез изпълнителния директор д-р Бойко Миразчийски, с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че е ноторно известен фактът, че ответникът е лечебно заведение с мажоритарен акционер държавата и миноритарен акционер община Бургас и др. общини.

Излага се, че лечебното заведение е със социален характер и единственото на територията на област Бургас, в което се приемат за лечение и се извършва такова на здравно-неосигурени пациенти. Ноторно известен бил и фактът, че в лечебно заведение, в което акционери не са държавата или община е собственик на дяловете, здравно неосигурени граждани няма да се приемат за лечение и няма да се извърши такова на същите. Застъпва се становище,, че особения представител не е провел доказване на твърденото от него “спешно и налагащо незабавна медицинска намеса” състояние на ответницата.

Намира, че този въпрос е такъв, за който се изискват специални знания, т.е. заключение от назначена медицинска експертиза. Намира за неправилна и интерпретацията направена от особения представител на Решение № 8 от 2.04.1998г. на КС на РБ по конституционно дело № 3/98г., с оглед разпоредбата на чл.82, ал.1, т.2 от ЗЗ, която е приложима и не е обявена за противоконституционна. Навежда довода, че оказаната на здравно неосигурената пациентка медицинска помощ не попадала в обхвата на чл.82, ал.1, т.2 ЗЗдр. вр. чл.2 от Наредба № 26 от 14 юни 2007г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени, поради което на осн. чл.52 ЗЗО подлежало на заплащане.

По изложените съображения се прави искане депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се направените във въззивното производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба на "УМБАЛ Бургас" АД, ЕИК 102274111, против Н. АС. АНГ., с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 52 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца 480 лева, представляващи сума по 2 фактура № 20200001776/05.10.2018 г. за лечение на здравно неосигурен пациент в отделение по гинекология на "УМБАЛ Бургас" АД по клинична пътека № 1 за периода от 01.10.2018 г. до 02.10.2018 г., и сумата от 82, 66 лева – мораторна лихва за периода 05.10.2018 г. – 15.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 2976/2020 г. на Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 16.06.2020 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че в периода 01.10.2018 г. – 02.10.2018 г. ответницата е лекувана в отделение по гинекология при "УМБАЛ – Бургас" АД с окончателна диагноза "Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици" като здравно неосигурена пациентка. Твърди се, че към момента на хоспитализация в лечебното заведение пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права и че същата е била надлежно уведомена, че за лечението следва да се заплатят оказаните медицински услуги съгласно ценоразписа на лечебното заведение, при условие че не възстанови здравноосигурителните си права до момента на дехоспитализация. Отбелязва се, че пациентката е информирана с декларация за писмено информирано съгласие, че следва да се заплати всяка медицинска услуга в случай, че не се спази задължителният минимален болничен престой или е с прекъснати здравноосигурителни права, както и за наличието на ценоразпис, утвърден със заповед на Изпълнителния директор на, , УМБАЛ – Бургас" АД, който е общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Посочва се, че към момента ответницата не е погасила дължимата сума, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 2976/2020 г. на Районен съд – Бургас, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Ответницата, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат Димитаър Вълчев, е подала писмен отговор, в който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва се твърдението, че ответницата е била надлежно запозната с правата и задълженията й при постъпване в болничното заведение, включително с евентуалното бъдещо заплащане на медицинските услуги и ценоразписа, предвид обстоятелството, че същата не е била във физическо и психическо състояние да прочете и да възприеме написаното в предоставените й документи, които са били фиктивно подписани.

Поддържа се, че здравноосигурителният статус на ответницата е без значение, тъй като същата е постъпила в УМБАЛ Бургас по спешност със съмнение за раждане преди навършени 37 гестационни седмици, т. е. при условията на риск за майката и за бебето, поради което медицинската помощ се финансира от държавния бюджет на основание чл.82, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗдр. Излагат се доводи, че дори и при липсата на спешност ответницата не дължи претендираните суми, тъй като на основание чл.47, ал.2 от КРБ има право на безплатна акушерска помощ, която включва всички съпътстващи бременността усложнения в здравословното състояние на жената съгласно т. 2 от Решение № 8 от 02.04.1998 г. по к. д.

№ 3/1998 г. на КС. Моли за отхвърляне на предявените искове.

След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото, с първоинстанционното решение съдът е приел за установено, че Н. АС. АНГ. дължи на “УМБАЛ БУРГАС ” АД, ЕИК 102274111 сумата от 480 лева, представляваща цена по фактура № 20200001776/05.10.2018 г. за предоставени медицински услуги за лечение на здравно неосигурен пациент в отделение по гинекология на "УМБАЛ Бургас" АД по клинична пътека № 1 за периода от 01.10.2018 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 16.06.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1206 от 17.06.2020 г. по ч. гр. д. № 2976/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. Отхвърлен е предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗДвр. чл. 422 ГПК, за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 82, 66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.10.2018 г. – 15.06.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви в смисъл, че на основание чл. 82, ал. 1, т.

1 от Закона за здравето (ЗЗдр) извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска 3 помощ при спешни състояния. По смисъла на чл. 99, ал. 2 вр. ал. 3 ЗЗДр спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, насочена към предотвратяване на смърт; тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. По делото не се е установило да е налице някое от посочените основания, въз основа на което предоставената в полза на ответницата медицинска помощ да се квалифицира като "спешна". Посочил е, че медицинските услуги, които са свързани с оказване на акушерска помощ в полза на здравнонеосигурени жени, не са неограничени, а имат определен законодателен обхват. Въз основа на посочената законова разпоредба е приета Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Въз основа на дейтайлен анализ на съществуващите към момента на предоставената болнична помощ клинични пътеки, съдът е приел, че оказаната на ответницата като здравнонеосигурено лице медицинска помощ не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗдр вр. чл. 2 от Наредбата, поради което на основание чл.

52 ЗЗО подлежи на заплащане от нея.

По отношение на предявения акцесорен иск за мораторна лихва, районният съд е приел, че по делото е била представена издадена и подписана от ищеца фактура № 20200001776/05.10.2018 г. на стойност 480 лева, с падеж 05.10.2018 г. Като получател е посочена ответницата, но липсвало неин подпис върху фактурата. Липсвали основания по ЗЗД, или по ТЗ, за да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава, с оглед на което този иск е отхвърлен.