Решение № 4385 от 02.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4385 гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330100303 по описа за 2023 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл. 23 вр. с чл.

22 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.9, и т.11 ЗПК вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 143, т.5 и чл. 146, ал.1 ЗЗП.

Ищец Т. Т. М. чрез адв. Е.И. иска прогласяването нищожността на клаузата на чл. 3 от сключения договор за допълнителни услуги към договор за кредит № ***** с ответник Микро Кредит АД от 04.11.2021г., която вменява задължение за заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер на сумата от 2 940,84 лева като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните поради нарушаването на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Микро Кредит АД оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Поддържа, че не е нарушен чл. 19, ал.4 ЗПК, нито е допуснато нарушение на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Ангажира доказателства.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе установи от фактическа и правна страна следното.

Видно от приетите по делото писмени доказателства между страните е бил сключен Договор за паричен заем № *****/04.11.2021, съгласно който ищец е получил в заем сумата 1 от 2600 лв. с уговорена възнаградителна лихва от 40,48% и ГПР 48,90%. Обща сумата за погасяване е 3 511,08 лв. Установява се и сключен допълнителен договор за допълнителни услуги от същата дата 04.11.2021г. към процесния заем, съгласно който ответникът е предоставил на ищеца допълнителни услуги и финансиране на следното: Пакет „Комфорт“, който се изразява в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; право на участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение. За тези услуги ищеца е следвало да заплати 18 месечни вноски от по 163,38 лв.

Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице С. К. размерът на ГПР с включването на възнаграждението по пакет от допълнителни услуги е 289.2111%.

Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 -9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Неприложим е правният режим на ЗЗД по отношение на договора за допълнителни услуги, тъй като тези услуги няма как да съществуват извън заемното правоотношение, доколкото предметът на договора за допълнителни услуги е дефиниран като посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; право на участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение, които сами по себе си са действия свързани с управлението на кредита и усвояването му поради което и приложим към този договор е специалния ред и защита на потребителя уреден в ЗПК и ЗЗП, респ. касае се до едно съглашение оформено в два договора, единият от които е акцесорен и обхваща обем от права и задължения функционално свързани с предмета на главния договор по силата на който е предоставена заемната сума.

С уговарянето на допълнително възнаграждение за услуги, свързани с управлението на кредита, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 48,90 %, без да са включени разходите 2 за закупуване на пакет допълнителни услуги. С цел да се заобиколи нормата на закона разходите по потребителския кредит са разделени в два отделни договора, във вреда на потребителя, в противоречие с изискването за добросъвестност, поради което и клаузата за за закупуване на пакет „Комфорт“ е недействителна;

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. В този смисъл, като не са включени разходите за закупуване на допълнителни услуги в „общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е налице още едно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. Съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит От горното следва, че предвидените в договор за допълнителни услуги разходи и, представляват част от общия разход по кредита, поради което при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ГПК, не се дължат, а когато са платени, подлежат на възстановяване.

Предвид на гореизложеното предявения иск следва да бъде уважен, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 117,63 лева, а за осъщественото процесуално представителство от еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати сума в размер на 712,80 лева разноски за настоящата инстанция;

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА нищожна клаузата на чл. 3 от сключения между Т. Т. М. с ЕГН ********** и „Микро Кредит“ АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 137, ет.3 представлявано от В.В. и Г.А. договор за допълнителни услуги към договор за кредит № *****/04.11.2021г. която вменява задължение 3 за заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер на сумата от 2 940,84 лева като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните поради нарушаването на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит

ОСЪЖДА Микро Кредит АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 137, ет.3 представлявано от В.В. и Г.А. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Т. Т. М. с ЕГН ********** сумата 117,63 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 303/2023г. по описа на РС – Пловдив ;

ОСЪЖДА Микро Кредит АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 137, ет.3 представлявано от В.В. и Г.А. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ДА ЗАПЛАТИ в полза на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ с Булстат *** със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. № ... сумата от 712,80 лева минимално адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4