Решение № 2 от 09.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000694 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №54/31.08.2022г., постановено по т.д. №14/2022г. по описа на Окръжен съд С., ответникът Н.З.К. /Н./, Булстат ********* е осъден да заплати на МБАЛ „Проф. д-р К.Ч.“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. М., дължими суми по договор №******/23.05.2018г., представляващи извършена и неплатена болнична медицинска помощ в периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г., както следва: по фактура:№**********/13.09.2019г. - 9 480лв; по фактура

№**********/09.04.2019г.

–

13

700лв.; по фактура

№**********/13.09.2019г. – 19 905лв., или общо в размер на 43 085лв., ведно със законната лихва върху уважения размер, считано от 18.02.2022г. до окончателното им плащане, както и законната лихва за забава върху главницата 43 085лв., за периода от 26.05.2019г. - 18.02.2022г., датата на подаване на исковата молба, в размер на 11 379,05лв. Отхвърлен е предявеният от МБАЛ „Проф. д-р К.Ч.“ ЕООД, гр. М. иск да се осъди Н.З.К. да заплати главница по фактура №**********/13.03.2019г. в размер на 193лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 26.05.2019г. до 18.02.22г. в размер на 53,56лв. или за разликата над 11 379,05лв. до 11 1

432,61лв. Н. – С. е осъдена да заплати на МБАЛ „Проф. д-р К.Ч.“ ЕООД - М. разноски по делото от 4 682,17лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - Н.. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението, с оплаквания за неговата неправилност. Изразено е несъгласие с изводите на окръжния съд за задължение от страна на Н./Р. за заплащане на медицинска дейност над определените и разрешени стойности по индивидуалния договор. Подробно развитите съображения във въззивната жалба се свеждат до това, че съгласно нормативната уредба, действаща по време на процесния период, липсва правно основание за заплащане от страна Н. на недоговорени в Приложение №2 към Договор №******/23.05.2018г. годишни стойности, претендирани като надлимитни болнични дейности. В тази насока се твърди, че Законът за бюджета на Н. предвижда в рамките на предвидените в закона стойности Н. да определи за всяка Р. годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци, на която основа Р. да определят стойността на дейностите по договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ. Позовава се и на компетентността, предоставена на Надзорния съвет на Н., като орган на управление, да приема съответните правила за прилагане на ЗБН., с които е определено НС на Н. да взима решения, свързани с предоговаряне на определени месечни бюджети в условията на оперативна самостоятелност при кумулативното наличие на следните предпоставки: да е надлежно сезиран с искане за предоговаряне, подаден от изпълнителя по договор с Н.; това искане да е преценено изцяло или отчасти за основателно и най вече при наличие на бюджетни средства на национално ниво. Твърди се, че липсата на съгласие и позитивно произнасяне от административния орган има за резултат излизане на извършената медицинска дейност извън пределите на договореното. Не се оспорва обаче, че е извършена дейността и че при направената проверка е установено, че са спазени изискванията за изпълнение и завършеност на оказаната болнична помощ по КП, но се твърди, че тази дейност е изпълнена извън договорените финансови ресурси, заложени и договорени в Приложение №2 към индивидуалния договор. Ето защо жалбоподателят счита, че изпълнената дейност не може да бъде приета от Н., нито може да бъде заплатена именно защото е надхвърлила предварително определените между възложителя и конкретния изпълнител лимити. Твърди 2 се излизане извън рамките на договореното, което е допустимо само чрез допълнително договаряне, а за процесния период такова липсва. Позовава се на Решение №2/22.02.2007г. по к.д. №12/2006г. Наведени са подробни доводи в насока, че нормативната уредба – чл.45, чл.48 – чл.62, чл.51 от ЗЗО позволява определянето на финансови рамки /лимити за дължимото по договора плащане и това не противоречи на императивни законови норми.

Твърди се, че, според нормативната уредба, заплащане на извършена надлимитна медицинска дейност е предвидено само за пациенти, за които е била налице спешна хоспитализация, като се позовава на формирането на листа на чакащите съгласно чл.22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени. С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – МБАЛ „Проф. д-р К.Ч.“ ЕООД, гр. М.. С депозирана в съдебно заседание писмена защита е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр. със специалната разпоредба на чл.59 от ЗЗО.

Ищецът МБАЛ „Проф. д-р К.Ч.“ ЕООД, гр. М. черпи права от сключени между него - в качеството на изпълнител и Н., чрез директора на Р. – С. възложител, Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №******/23.05.2018г. и подписани допълнителни споразумения към него. По 3 силата на договора, ищецът, като изпълнител на медицинска помощ, се е задължил да предоставя описаните в договора услуги за оказване на болнична помощ срещу договорено в договора заплащане. Съгласно чл.46 от договора Н. е поела задължението да заплаща осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени, чрез Р. до 25то число на месеца, следващ отчетния. Ищецът извършил и надлимитна дейност през месеците февруари, март и април 2019г. на обща стойност 43 278лв., която не била заплатена. За месеците февруари, март и април 2019г. били изготвени и представени на ответника фактура

№**********/13.03.2019г.; фактура №**********/13.03.2019г.; фактура №**********/09.04.2019г. и фактура №**********/10.05.2019г., както и спецификации към тях за болнична медицинска помощ по договора. Позовава се на точно изпълнение и оформена в съответствие с нормативните изисквания медицинска документация. Позовава се на нищожност на клаузата на чл.20 ал.4 от договора, предвиждаща, че Н. ще заплаща на изпълнителя извършената и отчетена дейност, при условие че същата е в рамките на определените стойности по индивидуалния договор. Позовава се и на длъжникова забава с оглед клаузата на чл.46 от договора. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: по фактура №**********/13.03.2019г., сума в размер на 9 480лв.; по фактура №**********/13.03.2019г., сума в размер на 193лв.; по фактура №**********/09.04.2019г., сума в размер на 13 700лв. и по фактура №**********/10.05.2019г., сума в размер на 19 905лв., за извършена болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №******/23.05.2018г., представляващи неразплатена извършена болнична помощ в периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г., в общ размер на 43 278лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и законната лихва за забава върху претендиралата главница за периода от 26.05.2019г. до датата на подаване на исковата молба 18.02.2022г., в размер на 11 432лв.

В представения отговор на исковата молба ответникът Н. е оспорил предявените искове – главен и акцесорен, по основание. Позовавайки се на нормативната уредба и съдържанието на договора, оспорва наличието на 4 предпоставките за заплащане на извършената и отчетена дейност, тъй като тази дейност надхвърля лимитните стойности, определени с договора.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че дейността е извършена и след проверка е установено, че са спазени изискванията за изпълнение и завършеност на оказаната болнична помощ по клинични пътеки. Оспорва обстоятелството, че дейността, като извършена извън договорените финансови ресурси, заложени и договорени в Приложение №2 към индивидуалния договор, не подлежи непременно на заплащане. Възраженията по основателността на иска се поддържат и във въззивната жалба, посочени по-горе, под формата на оплакване за неправилност на обжалваното решение.

При така наведените твърдения и възражения от страните, след като съобрази оплакванията, изложени във въззивната жалба, съдът прие за установено следното:

Неспорен между страните по делото е правопораждащият правоотношенията юридически факт – Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки – №******/23.05.2018г., ведно с Приложение №2 /стойности и обем на дейности/ към него, със страни – Н. – възложител и МБАЛ „Проф. д-р К.Ч.“ ЕООД, гр. М. – изпълнител. По силата на чл.1 от договора изпълнителят се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБ на Н. за 2018г. за акушерска помощ по чл.82 ал.1, т.2 от Закона за здравето и на лицата по §9 ал.1 от ЗБН. за 2018г. медицинска помощ по клинични пътеки от приложение №9 към чл.1 от Наредба №3 от 2018г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н. /обн. ДВ бр.29/30.03.2018г./ и посочени съответно в приложение №17а „Клинични пътеки“ на НРД за медицински дейности за 2018г.

С клаузата на чл.19 ал.1, т.1 от договора възложителят - Националната здравноосигурителна каса, се е задължил да заплаща на изпълнителя договорената в чл.1 ал.1, извършена и отчетена дейност по клинични пътеки.

Към договора са сключени множество допълнителни споразумения /като, на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към изчерпателното им изброяване в мотивите на обжалваното решение/. Част от допълнителните споразумения съдържат изменение на Приложение №2 /стойности и обем на дейности/. С допълнително споразумение 5

№14/12.03.2019г. стойността за м. март /дейност за м. февруари 2019г./ е увеличена от 200 025лв. на 209 874лв., като са ползвани до 5% от утвърдената стойност за м. април /дейност за м. март 2019г./. С допълнително споразумение

№18/08.04.2019г. стойността за м. април /дейност за м. март 2019г./ е увеличена от 195 574лв. на 205 321лв., като са ползвани до 5% от утвърдената стойност за м. май /дейност за м. април 2019г./. С допълнително споразумение

№ 19/10.05.2019г. стойността за м.май

/дейност за м. април 2019г./ е увеличена от 195 049лв. на 205 084лв., като са ползвани до 5% от утвърдената стойност за м. юни /дейност за м. май 2019г./.

С допълнително споразумение № 20/27.05.2019г. в частта на приложение №2 от Правилата, стойността за м. май /дейност м. април/ 2019г. е променена от 205 084лв. на 204 734лв.

Не се спори, че Н. не е заплатила стойностите на извършени и отчетени дейности за периода, очертан в исковата молба - месеците февруари, март и април 2019г. - по посочените в исковата молба фактури и в посочените размери. Както с отговора на искавата молба, така и с въззивната жалба, не се спори, че е извършена дейността и че са спазени изискванията за изпълнение и завършеност на оказаната болнична помощ по КП, както и изискванията за отчитане на извършената дейност съгласно утвърдения ред и срокове. Не се спори и че сумите – предмет на процесните фактури, представляват стойността на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки, които надвишават утвърдената стойност на разходите за съответния отчетен период по Приложение №2. Тези обстоятелства се установяват и от заключението на приетата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебносчетоводна експертиза.