Определение № 103 от 10.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Плевен, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г.А

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600117 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.64 от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от Й. М. Г. от с.

Б., обл. Плевен, ЕГН: ********** - обвиняем по досъдебно производство № Д-347/2025 г. по описа на ГДБОП МВР, преписка №3921/2025г. по описа на РП-Плевен чрез процесуалния му представител – служебно назначения адв. В.

П. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №199 от 06.02.2026г., постановено по ЧНД №268/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната от страна на обвиняемия молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Излага твърдения, че от първоначалното вземане на мярката за изминали повече от два месеца, както и че не е налице реална опасност обвиняемият да се укри или да извърши престъпление, доколкото по досъдебното производство са извършени всички процесуално-следствени действия. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да промени взетата спрямо обвиняемия МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава по преценка на съда.

В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се поддържа, както от защитника – адв. Гергичанов, редовно упълномощен на досъдебното производство, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.

Навежда доводи, че обвиняемият е бил ръководен от желанието си да 1 рпомогне като не е бил със съзнанието, че действията му съставляват деяние.

Излага становище, че обвиняемият е реабилитиран, разполага с адрес, на която може да бъде намерен, в който смисъл счита, че целите на мярката за неотклонение биха могли да бъдат постигнати и с по-лека мярка, включително „домашен арест“. В заключение прави искане съдът да постанови по-лека мярка за процесуална принуда.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем Н.И.Н. е привлечен към наказателна отговорност за това, че:

1. През м. май 2025г. в гр.Плевен, обл.Плевен, набрал отделно лице И.С.И. от гр.Плевен, с цел да бъде използвано за отнемане на телесна тъкан човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги - парични суми срещу дадената кръв - престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК.

2. На неустановен ден през м. май 2025 г. в гр.Плевен, обл.Плевен, използвал лице - И.С.И. от гр. Плевен, пострадало от трафик на хора, за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му престъпление по чл.159в от НК.

3. През м. септември 2025г. в гр.Плевен, обл.Плевен, набрал отделно лице - Г. П. Т. от гр.Плевен, с цел да бъде използвано за отнемане на телесна тъкан — човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги — парични суми срещу дадената кръв — престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал. 1 от НК.

4. На неустановен ден през м. септември 2025 г. в гр.Плевен, обл.Плевен, използвал лице - Г. П. Т. от гр.Плевен, пострадало от трафик на хора, за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му - престъпление по чл.159в от НК.

2

В производство по чл. 64 НПК с Определение №1196 от 05.12.2025г. по ЧНД №2259/2025 по описа на РС-Плевен е взета спрямо обвиняемия Й. Г. мярка за неотклонение „Домашен арест“.

С Определение №784/09.12.2025г., постановено по ВЧНД №923/2025г. по описа на ОС-Плевен съдът е отменил горепосоченото определение и е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Й. М. Г..

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Й. М. Г., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.

Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства.

На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства, които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към извършване на инкриминираното деяние.

Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение степен се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното производство: в протоколите от разпитите на свидетелите ..., протоколите от извършени действия по разследването, сред които Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия, ведно с фотоалбум, Протоколи за разпознаване на лица, от назначената и изготвена на досъдебното производство съдебна физико химическа експертиза, както и от приобщените в хода на досъдебното производство писмени доказателства, в това число данни от Национална информационна система по трансфузионна хематология, електронна справка за съдимост и характеристична справка.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия.

Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към законово определените опасности, за които съдът следва да се увери, че съществуват. В настоящия случай са повдигнати общо пет обвинения, за деяния, с които са засегнати изключително важни обществени отношения, с оглед специалния начин на извършването на деянието, то същото се отличава с висока степен на обществената опасност.

Освен това, нееднократните минали осъждания на обвиняемия 3 очертават еднопосочно траен престъпен начин на живот. От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан, като наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия.

Наличието на реална опасност може безпротиворечиво да се изведе и от събрания до момента в хода на провежданото досъдебно производство доказателствен материал. В настоящия случай продължава да съществува реална опасност обвиняемият да повлияе негативно върху показанията на свидетелите, които са и които предстои да бъдат разпитани в хода на производството, предвид обективния факт, че живеят в едно и също село – Б..

Именно данните за личността на обвиняемия и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с висока степен на обществена опасност, обуславят висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, както и реална опасност същият да извърши престъпление.

Неоснователни са оплакванията в открито съдебно заседание, че обвиняемият е бил ръководен от желанието да помогне като не е бил наясно, че действията му съставляват деяние, тъй като незнанието на закона не е извинение. Подбудите и мотивите на обвиняемия следва да бъдат подведени под щателна проверка по време на същинското разглеждане на делото.

Неоснователни са и възраженията за предубеденост на първоинстанционният съдебен състав. От мотивите на първоинстанционното определение не може да се извлече извод за наличие на предубеденост относно категорична доказаност на обвинението. Съдът е извършил доказателствен анализ необходим на целите на мерките за неотклонение, от който анализ не може да се извлече основание за предварителна нагласа у съдебния състав.

Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия. Към настоящият момент не е изтекъл максималния предвиден срок в чл. 65, ал. 4 от НПК, указващ продължителността на МН “Задържане под стража” в досъдебна фаза.

Видно от материалите, намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно обосноваване на обвинението. По досъдебното производство и към настоящия момент продължават да се извършват действия по разследването, в това число назначаване на експертиза. В този смисъл е неоснователно възражението, че досъдебното производство е във финалния си етап на приключване. По делото продължават да се извършват активно действия по разследване, като единствено от суверенната преценка на ръководно решаващия орган на досъдебното производство е да прецени кога и как да приключи досъдебното производство.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.

4

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №199 от 06.02.2026г., постановено по ЧНД №268/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от Й. М. Г. от с. Б., обл. Плевен, ЕГН:

********** - обвиняем по досъдебно производство № Д-347/2025 г. по описа на ГДБОП МВР, преписка №3921/2025г. по описа на РП-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5