Решение № 186 от 30.06.2020, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

30.06.2020 г. гр.

Хасково

Хасковският окръжен съд, на първи юни две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:

Съдия: Милена Дечева

Секретар:

Румяна Гигелова………..........................................................................................

Прокурор:

.................................................................................................................................. като разгледа докладваното от съдия Дечева гр.д. № 134 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е иск от „Тони 2004“ ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, бул. „България“ № 116 против К.С.А., с ЕГН ********** – ЧСИ, с рег. № 771 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Хасково. Исковата претенция е с правно основание чл.

45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 441, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира сума в размер на 89 078.60 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът твърди, че с обезпечителна заповед от 24.11.2016 г., издадена по ч.т.д. № 147/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, било допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, който ищцовото дружество предстояло да предяви против „Меджик Дуо“ ЕООД, ЕИК ********* за сумите в размер на 76 800 лв. – главница и 3 840 лв. – неустойка, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху движими вещи – автобуси, собственост на „Меджик Дуо“ ЕООД. Впоследствие, след уважаване на предявения иск, в полза на „Тони 2004“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист от 01.09.2017 г. срещу „Меджик Дуо“ ЕООД по влязло в сила съдебно решение № 311 от 09.06.2017г. по т.д. № 792/2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. На 28.11.2016 г. по молба на ищеца, чрез пълномощника адв. В.А., било образувано изп. дело № 20167710400122 по описа на ЧСИ К.А., рег. № 771 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Хасково, за налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки. Пълномощникът на ищеца, адв. А., установил, че ЧСИ К.А. не могла да наложи допуснатите обезпечения и на 31.01.2017 г. поискал прекратяване на изпълнителното производство и връщане на обезпечителната заповед, която бил получил на 02.02.2017 г. На следващия ден, 03.02.2017 г., ищецът отново чрез своя пълномощник образувал изп. дело № 20179080400018 по описа на ЧСИ Б. А., рег. № 908 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. Още на същия ден уведомлението за наложен запор било връчено на ОДП Пловдив – Пътна полиция, а на длъжника – на 08.02.2017 г., при условията на чл.

50, ал. 4 от ГПК.

Междувременно, на 20.02.2017 г., длъжникът по изпълнителното дело - „Меджик Дуо“ ЕООД бил вписал по партидата на дружеството в ТР промяна на седалището и адреса на управление в гр. София. На 19.04.2017 г. ищецът поискал насрочване на опис на автобусите и същите да му бъдат предадени за съхранение. ЧСИ А. била насрочила нов опис, но съобщението за насрочването му следвало да се връчи по делегация на новия адрес на длъжника. ЧСИ А. изготвила възлагателно писмо до ЧСИ А. и неин представител посетил новия адрес на длъжника на 24.04.2017 г. Когато на 25.04.2017г. ЧСИ А. пристъпила към извършване на описа, тя констатирала, че всички запорирани автобуси били прехвърлени с договори с нотариална заверка на подписите – два на 12.01.2017 г. и един на 16.01.2017 г., поради което отказала извършването на описа.

При тези обстоятелства адв. А., в качеството си на пълномощник на ищеца, при справка в кантората на ЧСИ А. установил, че същата била направила запис върху извлечение от ТР за длъжника в кориците на изпълнителното дело, че запорното съобщение следвало да се счита за връчено на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК. Ответницата ЧСИ А. обаче отказала да издаде удостоверение, от което да е видна дата, на която според нея следвало да се приеме, че бил наложен запорът.

След издаване на изпълнителния лист за вземането на ищеца, било образувано изп. дело № 20179290402088 по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № 929 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Хасково, която не открила секвестируемо имущество на длъжника.

Към момента на подаване на исковата молба ищецът не бил получил никаква сума от длъжника и в следствие на бездействието на ответницата, която в качеството си на орган по принудителното изпълнение не успяла своевременно да връчи запорното съобщение на длъжника по изпълнителното дело, останал неудовлетворен. За периода от 28.11.2016 г. до разпореждането на длъжника по изп. дело с автобусите – на 12.01.2017 г., респ.

16.01.2017 г., ответницата ЧСИ А. не успяла да връчи запорното съобщение на длъжника, който прехвърлил собствеността върху автобусите, предмет на обезпечение, с което пък се осуетило принудителното изпълнение върху собствеността, препятствайки възможността на ищеца да реализира съдебно признатите му права. Така, в следствие на незаконосъобразното поведение на ответницата, на ищеца били причинени имуществени вреди, а именно: 76 800 – главница, 3 840 лв. – неустойка, 8 255.60 лв. – деловодни разноски по т.д. № 792/2016 г. на ОС – Пловдив и 183 лв. – такси и разноски за издаване на обезпечителна заповед и по образувани изп. дела, или общо 89 078.60 лв.

В петитума на исковата молба се отправя искане съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер 89 078.60 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 20167710400122 по описа на ЧСИ К.А., с рег. № 771 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Хасково, а именно неналагане на допусната обезпечителна мярка „запор“, съгласно обезпечителна заповед от 24.11.2016г., издадена по ч.т.д. № 147/2016 г. от Окръжен съд – Хасково. Претендират се и разноски.

В срок ответницата е депозирала писмен отговор, в който заявява, че предявения иск е неоснователен. Оспорва основното твърдение на ищеца, че не е успяла да наложи допуснатите обезпечения и да връчи запорното съобщение на длъжника. В тази насока твърди, че с писмо изх. № 12160/29.11.2016 г., постановено по процесното изпълнително дело, началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив бил уведомен за наложен запор върху описани в съобщението МПС, собственост на „Меджик Дуо“ ЕООД, в полза на ищцовото дружество, като писмото било придружено със справка от АИС – КАТ. Видно от приложената по делото обратна разписка, писмото било получено на 01.12.2016г., в 11:20 часа. По електронен път било изпратено писмо и до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково с искане за отговор за наложен запор върху МПС – автобуси, собственост на „Меджик Дуо“ ЕООД, но не бил получен отговор. Също така запорно съобщение с изх. № 12210/29.11.2016 г. било изпратено на Е.С.Ю. – управител на „Меджик Дуо“ ЕООД, в което било указано, че на основание чл. 451 ГПК, дружеството се лишавало от правото да се разпорежда с вещите, да ги изменя, поврежда или унищожава, както бил още предупреден и за отговорността по чл. 277, ал. 2 от НК. Дружеството било посетено два пъти на посочен адрес – на 01.12.2016г. и на 12.12.2016г., но не бил намерен никой, поради което с резолюция от 09.01.2016г. ЧСИ била приела, че на основание чл. 50, ал. 4 ГПК запорното съобщение се считало за редовно връчено на дружеството, т.е. запорът бил наложен преди датите на разпореждане със запорираните вещи от страна на длъжника „Меджик Дуо“ ЕООД. Сделката по продажба на запорираните автобуси била относително недействителна по отношение на взискателя. В задължителните за съдилищата указания, дадени в ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС се давал отговор на този въпрос. Съобразно чл. 452, ал.1 ГПК, извършените от длъжника разпореждания със запорирани вещи били недействителни спрямо взискателя по изпълнителното производство и лицето, в чиято полза бил наложен запорът, можело да осъществи принудителното изпълнение върху запорираните вещи, без да води иск за обявяване недействителност на извършеното от длъжника разпореждане. Ищецът не бил изчерпил възможностите си по съдебен да бъде установено, че не може да удовлетвори вземането си, преди да търси обезщетение от ЧСИ по предвидения от закона ред. Независимо от извършеното разпореждане, запорът следвал вещта и ищецът можел да търси вземането си от купувачите й, а не да предявява иск против ответницата за изплащане на обезщетение за нещо, което не можело да й се вмени във вина. При образуването на изпълнителното дело пред ответницата, взискателят посочил конкретни действия, които следвало да изпълни ЧСИ, но след образуването взискателят не проявил повече заинтересованост. По молба на взискателя от 31.01.2017 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК производството по изпълнителното дело било прекратено, поради което на ЧСИ била отнета възможността да извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело.

ЧСИ А. не била уведомена за образуваното дело по описа на ЧСИ А., образувано със същия предмет.

Оспорва, че на 03.02.2017 г. пълномощника на ищеца образувал изпълнително дело № 18 / 2017 г. при ЧСИ А. и че още на същия ден уведомлението за наложен запор било връчено на ОДП – Пловдив, сектор Пътна полиция, а на длъжника – на 08.02.2017 г. при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК. Запорът върху автобусите бил съобщен от ЧСИ А. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и бил получен от него на 01.12.2016г., т.е. преди този наложен от ЧСИ А.. Запорното съобщение до длъжника „Меджик Дуо“ ЕООД пък било връчено от ЧСИ А. преди това на ЧСИ А., при това при същите условия, а именно по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК. Изпълнително дело № 18/2017 г. по описа на ЧСИ А. било образувано, след като била извършена продажбата на обезпечените автобуси с нотариално заверени договори от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г. и поисканите по същото дело изпълнителни способи не можели да се противопоставят на действията, извършени от ЧСИ А., с цел вменяване във вина. С молба вх. № 317/07.02.2018г., подадена от И.В. П. – управител на „Тони 2004“ ЕООД по процесното изпълнително дело било поискано ЧСИ А. да отмени всички наложени запори, което било показателно за знанието на ищцовото дружество за наложените от ответника запори.

Оспорва размера на иска, като претендираните суми били извън предмета на обезпечителната заповед, по която било образувано изп. дело пред нея. Прави възражение за несъизмеримост между стойността на запорираните автобуси, предмет на обезпечителната заповед и сумите, претендирани с исковата молба, тъй като стойността на автобусите била 17 000 лв. Вземането на ищеца от длъжника „Меджик Дуо“ ЕООД произлизало от неизплатен наем на автобуси, като ищецът при сключване на договора не бил положил грижата на добър търговец, тъй като видно от справка в ТР, дружеството „Меджик Дуо“ ЕООД било в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2014 г. Ответникът счита, че от страна на ищеца била налице злоупотреба с право, целяща да покрие вредите от действията му при сключване на договор за наем с „Меджик Дуо“ ЕООД, чрез иск за обезщетение против ЧСИ А., без да е налице вина, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира разноски.

Отправя искане за конституирането на трето лице – помагач – ЗК „Лев Инс“ АД. Предявява, в условията на евентуалност, обратен иск против застрахователното дружество. Твърди, че имала сключен застрахователен договор с третото лице – помагач, покриващ риск „Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител“. Веднага след получаването на исковата молба, ЧСИ била уведомила застрахователното дружество.

Моли съда да приеме за съвместно разглеждане, предявения при условията на евентуалност, обратен иск, в случай, че първоначално предявения иск на „Тони 2004“ ЕООД против ЧСИ А. бъде уважен, съдът да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати сумата, равна на присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 89 078.60 лв., ведно със законната лихва от предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

Разпечатката съдържа 29 от 157 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5b0a23c-b91c-44a4-8479-3ecc11b2389d