Решение № 1098 от 26.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Пловдив, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330204930 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8505360187, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на ***

ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

От жалбоподателя се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

ЕФ е издаден за това, че на 16.05.2022г., в 08:31 часа, е установено нарушение № DFE4E94A83024896E053011F160A5658, с ППС ВЛЕКАЧ ** 1

***, с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Родопи, за движение по път А-1, км 107+663, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Посочената фактическа обстановка се установява от представения по преписката Доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, които съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП са годно доказателство за пътното превозно средство, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Противно на възраженията в жалбата, в текста на ЕФ са посочени всички съставомерни признаци на административния състав, като въз основа на тях са приложени коректните материално правни норми.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние.

Винетната такса по смисъла на 10, ал.1, т.1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона ( чл. 10а, ал.7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

За МПС с технически допустима максимална маса над 3,5 тона (чл. 10б, ал.3 от ЗП), каквото е процесното, е приложима тол таксата по смисъла на чл.

10, ал.1, т.2 от ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние по пътната мрежа.

Съгласно чл. 10б, ал.4, вр. ал.1 от ЗП размерът на дължимата тол такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.

Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база 2 изминато разстояние:

-чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние;

-по реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т.7 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР);

-по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни относно географското позициониране и изминатото разстояние с помощта на монтирано в МПС "Устройство за спътниково позициониране" (т.8 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, което е доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР).

Същевременно данните, предавани по реда на чл. 13 и чл. 14 от Наредбата представляват т.нар „тол декларация“ по смисъла на Общите условия на АПИ, разбирана като: „съвкупност от данните, генерирани от GNSS бордово устройство (географско местоположение – съгласно ISO 17575-1, ISO 17575-2 и ISO 17575-3), данните за ППС (емисионен клас, ОТДММ, брой оси), идентификационен номер на Бордово устройство, дата и час на навлизане в тол сегмент, стандартизирани съгласно ISO 12855:2016 и използвани за определяне на дължимата тол такса от Клиента.“ Видно от приложения доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за процесното МПС за посочения пътен участък на вменената дата е липсвала както закупена маршрутна карта, така и валидна тол декларация, което е достатъчно за съставомерност на деянието.

Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на един алтернативните методи за отчитане чрез маршрутна карта или чрез тол декларация (по реда на чл. 13 или 14 от Наредбата) е вменено в основно задължение:

- както на водача на МПС в чл. 139, ал.7 ЗДвП, неизпълнението на което задължение се санкционира по реда на чл. 179, ал.3а от ЗДвП;

- така и собственика/ползвателя на МПС в чл. 102, ал.2 ЗДвП, санкцията за неизпълнение на което задължение е уредена в чл. 179, ал.3б ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.3д ЗДвП отговорност по чл. 179, ал.3б ЗДвП не се носи, ако е ангажирана отговорността по чл. 179, ал.3а ЗДвП. В случая не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за санкциониране на действителния водач на МПС, поради което правилно е ангажирана отговорността на собственика на МПС.

Неоснователно е възражението в жалбата относно мястото на извършване на нарушението, доколкото видно от текста на ЕФ, то е в достатъчна степен индивидуализирано- община Родопи, републикански път А-1, км 107+663, с посока намаляващ километър.

В случая неприложима е новелата на чл.10б, ал.7 от ЗП, която принципно би могла да доведе до приложение на по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗАНН, доколкото тя предполага наличие на реално 3 сключен договор с доставчик на УЕСТИР. В жалбата такива твърдения са изложени, но доказателства в тяхна подкрепа не са представени от жалбоподателя.

Доказателства за сключен договор с доставчик на УЕСТИР не са налични по административната преписка, а и при тежест, лежаща върху жалбоподателя, не бяха представени нито към жалбата, нито в откритото съдебно заседание.

Въпреки гореизложеното, обаче ЕФ подлежи на отмяна на няколко самостоятелни основания.

ОТНОСНО

ДАВНОСТ.

ПОГАСЯВАНЕТО

НА

ОТГОВОРНОСТТА

ПО

НК и ЗАНН уреждат два вида давност:

-преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида- обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл.

81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК) . В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност- чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН);

-изпълнителка давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни 4 едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В случая, доколкото предмет на разглеждане е невлязъл в сила ЕФ за приложение на двугодишна изпълнителска давност по чл. 82 ЗАНН изобщо не може да се говори и възражението на жалбоподателя се явява неоснователно. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд С оглед подадената жалба срещу невлязъл в сила ЕФ, следва да се разгледа въпросът за изтичане на преследвателната давност.

В тази връзка следва да се съобрази, че Е Ф представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.

На общо основание обаче, доколкото налаганото наказание е глоба, следва да намери приложение обикновената 3-годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК и абсолютната преследвателна давност от 4,5 години по смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС.

Че при ЕФ от установяване на нарушението до връчване на ЕФ тече обикновената тригодишна давност е трайната практика на

Административен съд-Пловдив.

Така Решение № 288/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3087/2021, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 534 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от 16.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 354 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2100 от 09.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2345 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1347 от 30.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1288 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1671/16.10.2023 г. на Административен съд – Пловдив – ХХХI к.адм. дело № 1977 по описа на съда 5 за 2023 г., Решение №1428/21.7.2022г. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, КАНД № 1359 по описа за 2022 г., Решение № 1631 от 11.10.2017 г. по н. д. № 1864 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.

Предвид:

-легалната дефиниция на ЕФ, дадена в т. 63 от ДР на ЗДвП: " Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“;

-обстоятелството, че ЕФ се генерира автоматично от информационната система, без да има конкретно физическо лице за негов издател следва да се приеме, че при ЕФ, издадени въз основа на заснето с АТСС нарушение моментите на заснемане на нарушението, откриване на нарушението и нарушителя и издаване на ЕФ съвпадат.

Така Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай нарушението е извършено и заснето на дата на 16.05.2022г., от когато се счита за издаден и процесния ЕФ.