Присъда № 14 от 17.02.2026, Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ към присъда № 14 от 17.02.2026 година, по н.ч.х.дело № 2952/2025 година по описа на Старозагорския районен съд.

С частната тъжба, при съобразяване с установеното по делото, съдът прие, че е предявено следното обвинение от частен характер от М. И. Д., против И. П. И., роден на ** година в село *, област *, живущ в град *, българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, пенсионер, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за това, че на 26.05.2025 година, в град *, в социалната мрежа „Фейсбук“, от личния си профил е написал: „Който е кадърен и си го може, си го може. Вижте лекарите от болница „*“ в *, спасяват пациенти с инфаркт на червата – или МИЗЕНТРИАЛНА ИСХИМИЯ , А ние СЕ ХАКНАХМЕ В БОЛНИЦА „Ниамед“, където една некадърна „дка“ М. Д. с три грешни диагнози УМОРИ съпругата ми А И. и не беше въобще и помислено за истинска . АНАТЕМА ЗА ТАЯ НЕКАДЪРНИЦА.“, с което е казал нещо унизително за честта и достойнството на д-р М. И. Д., а именно „некадърна“, „некадърница“, като обидата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – в социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл.148 ал.1, т.1, т.2, предложение второ, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, както и че по същото време в социалната мрежа „Фейсбук“, от личния си профил е написал: „Който е кадърен и си го може, си го може.

Вижте лекарите от болница „*“ в *, спасяват пациенти с инфаркт на червата – или МИЗЕНТРИАЛНА ИСХИМИЯ , А ние СЕ ХАКНАХМЕ В БОЛНИЦА „Ниамед“, където една некадърна „д-ка“ М. Д. с три грешни диагнози УМОРИ съпругата ми А И. и не беше въибще и помислено за истинска. АНАТЕМА ЗА ТАЯ НЕКАДЪРНИЦА.“, с което е разгласил позорни обстоятелства за доктор М. И. Д., че вследствие на проведеното от нея лечение е починала неговата съпруга, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – в социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, т.2, предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

Повереника на частния тъжител, адвокат Х. Х. от АК – * в съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия, като пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен по него и да му бъде наложено съответното наказание. Частния тъжител – М. Д. поддържа казаното от своя адвокат. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.

Подсъдимият И. П. И. не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан. Твърди че написаното от него е през 2024 година и след предупреждението от полицията не е писал срещу частната тъжителка.

Отрича той да е присъединявал свои спомени в социалната мрежа. Защитника на подсъдимият – адвокат Г. Г. от АК – * пледира за оправдателна присъда на своят подзащитен. Подробни съображения за това излага в хода на съдебната прения.

По делото се събраха множество гласни и писмени доказателства.

1

Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

По фактическата обстановка:

В изложението на частната тъжба е посочено, че частната тъжителка била лекар – специалист по гастроентерологиа с повече от 40годишен стаж. Сред колегите си и пациентите си М. Д. се ползвала с огромно уважение, поради изключителния си професионализъм и отдаденост на работата си. Твърди се, че на 26.05.2025 година, в интернет пространството, във социалната мрежа „Фейсбук“, частната тъжителка констатирала споделен пост от подсъдимия И. И., който за пореден я клеветял, обиждал и набеждавал в извършено престъпление за смъртта на неговата съпруга.

Според тъжбата от приложения по делото констативен протокол акт № 144, том II, рег.№ 8769/2025 година на нотариус Красен Банчев, рег.№ 733 се установявало, че на 15.10.2025 година в 16.30 часа, нотариуса е направил разпечатка на посочената публикация, от която по несъмнен начин се установявало че на 26.05.2025 година с публикация спомен, подсъдимия е споделил свой пост от 26.05.2024 година, който пишело следното „Който е кадърен и си го може, си го може. Вижте лекарите от болница „*“ в *, спасяват пациенти с инфаркт на червата – или МИЗЕНТРИАЛНА ИСХИМИЯ , А ние СЕ ХАКНАХМЕ В БОЛНИЦА „Ниамед“, където една некадърна „д-ка“ М. Д. с три грешни диагнози УМОРИ съпругата ми А И. и не беше въибще и помислено за истинска . АНАТЕМА ЗА ТАЯ НЕКАДЪРНИЦА.“.

В тъжбата се приема, че извършеното противоправно деяние е написано /може би се има предвид изпълнено/ на 26.05.2025 година от И. П.

И., като с това е разпространил по адрес на частната тъжителка клеветнически твърдения, обвинявайки я в извършване на убийство на съпругата му и обиди като я нарекъл „некадърна“ и „некадърница“. С това дълбоко накърнил личността й, честта и достойнството й.

Сочи се, че наричайки частната тъжителка „некадърна“ и „некадърница" и твърдейки че била поставила три грешни диагнози на съпругата му, с което я е уморила и то пред голям брой потребители във Фейсбук, то подсъдимия неоснователно бил подложил на съмнение професионализма и доброто име, с което Д. ползвала сред обществеността на града. Тези твърдения внушавали и на читателите на социалната мрежа, че Д. не притежава необходимия професионален капацитет и опит да упражнява своята професия, накърнявайки нейната репутация и доброто и име на доказан специалист. Това се отразило изключително негативно на частната тъжителка, което довело психически и физически дискомфорт, както и до силен стрес.

Съдът намира, че така изложената в частната тъжба, фактическа обстановка не се доказа по един несъмнен и безспорен начин.

На първо място не се доказа че на инкриминираната дата е 2 извършено посоченото в тъжбата изпълнително деяние.

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, съдът признава даден подсъдим за виновен единствено и само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в случай на недоказаност по несъмнен начин на обвинението, то съдът следва да оправдае подсъдимия. Нещо повече присъдата не може да почива на предположения.

В разглеждания случай, съдът намира, че нито едно от доказателствата, само себе си, пряко или косвено, и преценено на базата на другите не установява по несъмнен начин наличието на извършено престъпление от субективна и обективна страна по посочените правни квалификаций.

В тази връзка при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин изложеното в частната тъжба обвинение, а именно, че налице престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предложение второ, във връзка с чл.146, ал.1, както и по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 и т.2, предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

Съгласно правната теория и съдебната практика клеветата и обидата се определя като умишлено разгласяване на обидно, неистинско позорно обстоятелство за другиго, или приписването му на неизвършено от него престъпление. Непосредствен обект на престъплението „клевета” и „обида“ са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. От обективна страна пострадал може да бъде само конкретно физическо лице. Изпълнителното деяние на клеветата е в две основни форми – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, или приписването му на неизвършено от него престъпление. Изпълнителното деяние на обидата е – разгласяване на обидна квалификация за пострадалия.

Разгласяването сформира в себе си довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който факт сам по себе си може да накърни неговото добро име в обществото. За да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско, деецът да знае, че това обстоятелство е неистинско и с употребата му да цели да злепостави наклеветения и съответно да орони доброто му име в обществото, както и да наруши положителната оценка за личността на наклеветения. Не е ли налице тази цел, не е ли налице знанието на дееца, че позорящото обстоятелство е невярно, или това обстоятелство несъмнено е вярно, то не може да се приеме, че е налице престъплението „Клевета”. Само по себе си клеветата е резултатно престъпление. Тя се приема за довършена, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно за жертвата 3 обстоятелство. От друга страна клеветата е престъпление, което се извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред едно трето лице, докато обидата изисква лично присъствие. В разглеждания случай подсъдимият е обвинен, че наричайки частната тъжителка „некадърна“ и „некадърница" и твърдейки че била поставила три грешни диагнози на съпругата му, с което я е уморила и то пред голям брой потребители във Фейсбук, то подсъдимия неоснователно е подложил на съмнение професионализма и доброто име, с което Д. ползвала сред обществеността на града с което и е нанесъл обида и я наклеветил. Съдът обаче намира, че така предявеното от страна на частния тъжител обвинение не осъществява признаците на състава на престъпленията „Обида“ и „Клевета” нито от неговата обективна, нито от неговата субективна страна.

От друга страна в обясненията си подсъдимият не се признава за виновен, като подържа позицията, че на датата посочена в тъжбата – 26.052026 година, не е писал нищо което да се отнася до тъжителката, а това което е посочено в обвинението касае спомен от социалната мрежа отпреди една година.

В тази насока действително от приетите писмени доказателства не се налага извода, че на посочената в тъжбата дата – 26.05.2026 година действително подсъдимия действително е извършил това за което се описва в тъжбата. Напротив установява се че цитираните обиди и клевети са от дата 26.04.2026 година, тоест една години преди отправеното частно обвинение.

От друга страна дори и да се приеме, че отразяването на спомен в социалната мрежа може да доведе но изпълнително деяние от този вид, то въз основа на изложеното до тук, съдът намира, че не може да се приеме, че в случая предявеното обвинение е доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че с поведението си и с действията си подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна престъпния състав на клеветата и обидата. В случая не е налице, нито интелектуалния, нито волевият момент, тъй като с действията си подсъдимият не е целял да разпространи позорни обстоятелства, които да дискредитират тъжителя, действията му не са били насочени към опозоряване на личността на тъжителя. Да, с тези думи се превишава нормата на добрия тон, но според съда те сами по себе си не следва да се приемат от страна на тъжителката по начина описан в тъжбата тъй като доктор Д. е лекар специалист с име в обществото и следва да има по висок праг на търпимост спрямо думи от този вид.

Съдът намира, че в случая подсъдимият е упражнили едно свое конституционно право. Това право се гарантира и от чл.10 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Рим, 04.11.1950 година/. Действително чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България ограничава правото на мнение, като разяснява, че то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Съдът в разглеждания случай намира, че не е налице злоупотреба от страна на подсъдимият на 4 превишаване на правото им по чл.39, ал.1 от Конституцията, тъй като това по своята същност е изразяване на мнение и отразяване на случилото му се. В този смисъл е Решение № 70 от 25.02.2009 година на ВКС по к.н.д. № 36/2009 година на Първо наказателно отделение на ВКС, както и Решение № 388 от 22.10.2009 година на ВКС по к.н.д. № 389/2009 година на Второ наказателно отделение на ВКС. Обобщено казано, на база изложеното дотук съдът приема, че нито е налице изпълнителното деяние на престъплението „Клевета”, нито е налице това на престъплението „Обида. В тази насока са: Р № 293/24.07.2007 година на ВКС по н.дело № 988/2006 година І Н.О.; Р № 421/14.11.2008 година на ВКС по н.д. № 446/2008 година ІІІ Н.О.; Р № 582/16.12.2008 година ВКС по н.д. № 561/2008 година ІІ н.о. и други. С тези решения се приема, че държавата няма право на наказателно преследване, когато дадената оценка от дееца за засегнатия е израз на негово мнение, което обаче от гледна точка на само на обществения морал е укоримо.