Определение № 489 от 12.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. София, 12.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно търговско дело № 20251001000389 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ГПК, вр. чл.129, ал.3 ГПК, вр. с чл. 621 ТЗ.

Образувано е по частна жалба с вх.№58429/14.05.2025г. по описа на

Софийски градски съд, подадена от А. П. Л., в качеството му на назначен по реда на чл.46, ал.4 ЗОЗ управител на „КОХОФЕРМ“ ООД,

ЕИК 201807408, против разпореждане № 3344 от 23.04.2025г., постановено по т.д.№520/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл.129, ал. 3 ГПК е върната молба вх.

№32068814.03.2025г. по чл. 625 за откриване на производство по несъстоятелност на „КОХОФЕРМ“ ООД, подадена от А. П. Л. – назначен управител на търговското предприятие по реда на ЗОЗ, по която е образувано т.д.№520 /2025г. на СГС, ТО, 9 състав.

Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че при съобразяване на нормативната уредба, съдържаща се в чл.46, ал. 6 и чл.48 ЗОЗ, се установява, че назначеният по реда на чл.46, ал.4 ЗОЗ управител управлява дружествените работи и представлява дружеството пред всички трети лица, като неговите правомощия са ограничени единствено по отношение на обременяването с тежести на включените в предприятието недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, вземането на заеми, както и представителството по искове, свързани с обезпеченото вземане или учредения залог по реда на ЗОЗ. Твърди, че подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от името на дружеството-длъжник не попада в кръга на посочените ограничения, предвид което първоинстанционният съд неправилно е приел, че този управител няма представителна власт да подаде молбата по чл. 625 и сл. ТЗ. Сочи, че този неправилен извод е довел и до неправилно провеждане на производство по реда на чл.129 ГПК с даване на указания за представяне на доказателства за представителна власт на лицето, което е подало молбата, съответно и до неправилно прекратяване на производството по чл. 129, ал.3 ГПК.

При така изложеното иска от настоящия съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, установи следното:

1

От материалите по делото е видно, че първоинстанционният съд е сезиран с молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, подадена от длъжника - „КОХОФЕРМ“ ООД, чрез А. П. Л., който е посочил, че е назначен като управител по реда на чл. 46, ал.4 ЗОЗ.

При преценка на редовността на молбата по чл.625 и сл.ТЗ първоинстанционният съд е приел, че назначеният по реда на чл.46, ал.4 ЗОЗ управител няма представителна власт да поиска откриване на производство по несъстоятелност от името на длъжника като се е позовал на ограниченията, въведени от разпоредбата на чл.48, ал.3, пр.2 от ЗОЗ. С оглед на това с разпореждане от 18.03.2025г. съдът е оставил молбата без движение и е дал указания по реда на чл.129 ГПК за представянето на пълномощно за лицето, което я е подало от името на дружеството или за потвърждаване на вече извършеното процесуално действие. В отговор на дадените указания дружеството – молител, отново чрез назначения по реда на чл.46, ал.4 ЗОЗ управител, в указаният от съда срок, е представило становище, с което е поддържало доводи, че назначеният по реда на

ЗОЗ може валидно да заяви воля за откриване на производство по несъстоятелност от името на дружеството – длъжник.

Съдът е приел, че няма основание да промени първоначалните си изводи за нередовност на молбата и е постановил връщането й с обжалваното разпореждане, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съобразно чл.46, ал.6 ЗОЗ с вписването на управителя на предприятие в търговския регистър се прекратяват правомощията на органите на залогодателя юридическо лице. Залогодателят се лишава от право да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество и се управлява и представлява от назначения управител.

Посоченото е доразвито с разпоредбата на чл.48, ал.1, пр.1 ЗОЗ, с която законодателят е уредил, че назначеният управител на предприятието управлява и представлява залогодателя и извършва всички действия, които са могли да извършват лицата, чиито правомощия са прекратени с вписването му за управител.

Правомощията на назначения по реда на чл.46, ал.4 ЗОЗ управител търпят и ограничения, които са изрично визирани в закона, като в нормата на чл.48, ал.1, пр.2 ЗОЗ е посочено, че той не може да обременява с тежести включените в предприятието недвижими имоти, да поема менителнични задължения и да взема заеми, а в ал.3, пр.2 на същата разпоредба е предвидено, че управителят не може да представлява дружеството –длъжник по искове относно обезпеченото вземане или учредения по реда на ЗОЗ залог за обезпечаването му, като в тези случай залогодателят извършва процесуалните действия лично или чрез упълномощено от него лице. Съпоставянето на двете разпоредби на чл.48 ЗОЗ води до извода, че независимо от предвиденото в чл.46, ал.6 ЗОЗ прекратяване на правомощията на органите на дружеството – длъжник, без заличаването им, те запазват остатъчна представителна власт в хипотези, в които следва да се защитят негови собствени права, възникнали във връзка или по повод на учредения залог /така и определение № 1860 от 03.07.2024г. по т.д.№766/2024г. н а I т.о. на ВКС/.

Следователно, в такива случаи дружеството се представлява от избраните от него органи на управление – пряко или по пълномощие от тях като преследваната законодателна цел е да се преодолее наличното противоречие в интересите на длъжника и на заложния кредитор, който всъщност е назначил управителя по чл.46, ал.4 ЗОЗ.

С молбата по чл.625 ТЗ се поставя началото на особено исково производство, което цели да разреши със сила на пресъдено нещо спор относно наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност

2

/неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника/, както и за началния им момент, а не правния спор относно вземането на кредитора, инициирал производството / в този смисъл мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г., ОСТК на ВКС/. С оглед предмета на разглеждане на молба по чл.625 ТЗ в производството по несъстоятелност се прави анализ и се установява цялостното икономическо състояние на длъжника, което неминуемо включва преценка и за възникването, съществуването, размера, изменението или погасяването на обезпеченото по реда на ЗОЗ вземане. Следователно, това вземане е част от предмета на правния спор, при който са налице противоречиви интереси между длъжника и заложния кредитор, от което следва извод, че инициирането на производство по чл. 625 ТЗ попада в ограничението, предвидено чл.48, ал.3, пр.2 ЗОЗ.

Предвид горното въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че назначения по реда на чл.46, ал.4 ЗОЗ управител няма представителна власт да подаде молба по реда на чл. 625 ТЗ от името на дружеството-длъжник като с оглед на изложеното горе се солидаризира с мотивите му, че това действие попада в обхвата на ограничението, предвидено в чл.48, ал.3, пр.2 ЗОЗ.

При така приетото неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че подадената от името на дружеството, чрез назначения по реда на чл.46, ал.4 ЗОЗ управител, молба по чл. 625 ТЗ е редовна и съответно, че дадените от съда указания за поправянето й са неправилни. Доколкото, съобразно изложеното горе, този управител няма представителна власт да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност от името на дружеството в качеството му на орган на управление, то съдът правилно е приел, че молбата е нередовна и правилно е дал указания да се представят доказателства за упълномощаване на лицето, чрез което е подадена от избраните от самото дружество органи на управление или за потвърждаване на извършеното действие от тях. Тези указания не са изпълнени, предвид което съдът законосъобразно е разпоредил връщане на молбатапрекратил производството по делото на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

Мотивиран от горното съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3344 от 23.04.2025г., постановено по 520/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подрежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок връчването му на страната пред Върховния касационен съд, при наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. т.д. № от на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3