Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 18.06.2020, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Гражданско дело 964/2019
Вид
Решение № 72
Подписан
18.06.2020
В сила
04.11.2022
Състав
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА ТАТАРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 136, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р E Ш

Е Н И Е

№

............... /18.06.2020 г., гр.

П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – П., в проведеното на първи юни две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:

Районен съдия: Магдалена Татарева при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 964/2019 г. по описа на съда Производството е по реда на чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД Предявени са от Н.Д.П., ЕГН: ********** ***, срещу Г.Д.„П.Б.З.Н.“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1 286 лв. (след допуснато изменение на исковите претенции по реда на чл. 214 ГПК с определение постановено в о.с.з. проведено по делото на 01.06.2020 г.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 233 часа за периода от 01.12.2016г. до 01.12.2019г., ведно със законата лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото обезщетение за забава в размер на 163 лв. от първо число на месеца следващ месеца, за който седължи 01.12.2019 г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:

За периода 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжността „******“ в Районна служба „П.Б.З.Н.“ – П., която е структурно подчинена на Г.Д.„П.Б.З.Н. в МВР. В исковата молба се твърди, че ищецът е със статут на държавен служител. За периода 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът е положил общо 1632 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1865 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 233 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1440 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски. На основание чл. 127, ал.4 ГПК посочва и начин на заплащане на сумите, а именно чрез банков превод по следната банкова сметка – ***. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР за периода от края на м.01.2017г. до 01.12.2019 г., като сочи, че преди това е бил стажант и е полагал труд на смени по 8 часа. Оспорва предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че целият исков период попада извън действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и поради това ищецът погрешно е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като същото е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., като е извършено умножаване по коефициент 1,143. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-П. е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.

86 ЗЗД

По делото не се спори, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период – 01.02.2017 г. 01.12.2019г., по което ищецът е заемал длъжност „******“ в Районна служба „П.Б.З.Н.“ – П., която е структурно подчинена на Г.Д.„П.Б.З.Н. в МВР, както и че ищецът е полагал своя труд при ответника на смени с продължителност 12 часа или по 24 часа по предварително утвърдени графици.

От представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници при РС към РБЗН – П., се установява, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. ищецът е отработил 114 ч., за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. – 114 ч., за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – 148 ч., за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. – 170 ч., за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. – 176 ч., за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. – 152 ч., за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. – 34 ч., за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. – 62 ч., за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. – 52 ч., за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. – 42 ч., за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. – 62 ч., за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. – 62 ч., за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. – 58 ч., за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. – 24 ч., за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. – 54 ч., за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. – 24 ч., за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. – 40 ч., за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. – 48 ч., за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. – 48 ч., за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. – 40 ч. и за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. – 48 ч.

Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза, че положеният от ищеца нощен труд за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. е в размер на 1 684 ч., респективно 213 нощни смени. Паричната равностойност в брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на 1 428,83 лв. (брутен размер) или 1 285,94 лв. (нетен размер). Сумата на обезщетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди – първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен период, до датата на завеждане на исковата молба, е 163,33 лв. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на служебно правоотношение между ищеца и Г.Д.“П.Б.З.Н.” при Министерство на вътрешните работи; полагане на извънреден труд за исковия период от 01.12.2016 г.-01.12.2019 г. в твърдения размер, както и размера на претендираното възнгарждение за положения извънреден труд, които предпоставки следва да бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказаване. Ответниът следва да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По отношение на иска за периода от 01.12.2016 г. до м. януари 2017 г. включително исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна, доколкото за този период се установява, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на редовно работно време с продължителност 8 часа дневно. Ето защо доколкото не е налице първата материланоправна предпоставка за посочения период, превеният иск в тази част следва да се отхвърли.

По отношения на иска за периода от м. февруари 2017 г. до 01.12.2019 г. настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните по делото няма спор относно правнорелевантните факти, свързани със съществуването помежду им на валидно служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен режим, а за отработените часове нощен труд през исковия период му е заплатено възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г., издадена на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

Спорът по делото е правен и се свежда до правоприлагането по аналогия на правилата на НСОРЗ относно преизчисляването на нощния труд в дневен и неговото заплащане. По посочения проблем е налице противоречива съдебна практика на съдилищата на територията на цялата страна, която е дала повод за образувано на Тълкувателно дело № 1 от 2020 г. по описа на ОСГК, ВКС.

Част от съдебните състави приемат, че НСОРЗ следва да се приложи по аналогия по отношение на служителите на МВР с оглед спазване на принципа за равнопоставеност на лицата полагащи труд по КТ, ЗДСл и ЗМВР, като не се допуска дискриминация. Допълнителен довод за прилагане на правилото по аналогия е че с първоначално приетата Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е бил определен алгоритъм за приравняване на нощния труд към дневен идентичен с алгоритъма предвиден в НСОРЗ с коефициент 1,143, поради което се приема, че макар в последяващите издадени наредби от Министъра на вътрешните работи, да не е налице такава изрична норма, то следва по аналогия да се приложи НСОРЗ. В тази насока са и доводите на ищцовата страна.

Друга част от съдебните състави застъпват становището, че разпоредбите на НСОРЗ не следва да се прилагат по аналогия по отношение на служителите в системата на МВР, доколкото не е налице празнота в правото, тъй като за разлика от служителите по КТ продължителността на работното време на който през нощта е 7 часа, то за служителите на МВР изрично е предвидена продължителност на работното време през нощта – 8 часа. В тази насока са и доводите на ответната страна.

По поставения проблем настоящият съдебен състав намира следното:

Правната теория и практика последователно приемат, че е правото се прилага по аналогия, тогава когато е налице празнота в закона или правото, арг. чл. 46, ал. ЗНА. Празнота в правото е налице, когато за даден случай липсва правна норма и се търси друга правна норма, която да замени липсващата. За да се приложи аналогия по закон, двата случая трябва да са сходни в своите най-общи, най-съществени белези. След констатирането на сходството, правоприложителят- в настоящия случай съдът, прилага правната норма на уредения случай за неуредения случай. Следователно това е възможно само когато неуредения случай не се различава по същество от случая, за който правното предписание е било създадено.

В случая, ищецът през процесния период е имал качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален, по отношение КТ. В тази връзка в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл. 136, ал. 1 от КТ за нормалната продължителност на работното време на лицата по трудови правоотношения.

Съгласно изричната разпоредба на чл.

187, ал. 3 от ЗМВР за работещите на 8, 12 и 24-часови смени държавни служители в МВР работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Изрично предвидено е в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От друга страна общата уредба на чл. 140, ал. 1 от КТ предвижда, че при 5-дневна работна седмица нощният труд е до 7 часа, уредбата на нощния труд на държавните служители, работещи на смени в МВР, е различна. Тя допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За тази категория служители на МВР е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта, от 8 часа. В този смисъл според специалния закон съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР, е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени по трудово правоотношение – 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Това налага извода, че не е налице празнота в закона, която да бъде попълнена чрез прилагане на правна норма по аналогия. Освен това дори и да е налице такава празнота, то в случая не следва по аналогия да се приложи разпоредбата на чл.