Определение № 698 от 04.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Кюстендил, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. номер 8234/31.07.2024 г., подадена от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника му юрк. В.Л., срещу разпореждане № 1936/17.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1506/2024 г., по описа на РС - Дупница, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжника С. Г. М. за вземане в размер на 2466,88 лв., представляващо задължение по запис на заповед от 13.07.2021 г., издаден за сумата от 3870,00 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснато от заповедния съд нарушение на материалния закон. Посочено е, че процесният запис на заповед обезпечава вземане, произтичащо от договор за кредит № 354858, сключен между С. М. и „Креди Йес“ ООД. Поддържа се, че на основание чл. 466, ал.

1 ТЗ, във връзка с чл. 537 ТЗ записът на заповед може да се прехвърля чрез джиро като това е една възможност, която, обаче, не изключва възможността и не забранява прехвърлянето на правата по записа на заповед да се извършва чрез гражданскоправните способи, един от които е цесията. Пояснява се, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., вземанията по договор за кредит № 354858 са прехвърлени в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Застъпва се, че доколкото пред заповедния съд са представени доказателства удостоверяващи прехвърлянето на вземането по записа на заповед чрез договор за цесия, сключен на 12.01.2024 г., то отхвърлянето на заявлението се явява неправилно. Поддържа се, че наличието на нотариална заверка на договора за цесия не е условие за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, тъй като цесията е неформален договор. Твърди се, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената 1 цесия, доколкото законът не предвиждал специален ред за това, като това се удостоверявало от приложената към заявлението разписка с отбелязване, че пратката е непотърсена.

Жалбоподателят заявява, че счита, че с обжалваното разпореждане е преградена възможността му да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, тъй като в съдебния акт липсвало указание за възможността за предприемане на посоченото действие. Моли се съдът да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 417 ГПК от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, конкретизирано със становища с вх. № 7435/09.07.2024 г. и 7580/11.07.2024 г. Със заявлението е представен запис на заповед от 13.07.2021 г., издаден за сумата от 3870,00 лв. и е поискано да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение против С. Г. М. за сумата от 2466,88 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1018,75 лв. - непогасена главница по договор за паричен заем № 354858/13.07.2021 г. от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението, както и разноски в размер на 49,34 лв. - за държавна такса и 273,35 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Пояснено е, че записът на заповед е издаден като обезпечение по сключен между „Креди Йес“ ООД и С. Г. М. договор за паричен заем № 354858/13.07.2021 г., вземането по който е цедирано от кредитодателя на заявителя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД на 12.01.2024 г. Заявителят е пояснил, че сумата от 2466,88 лв. включва: 1018,75 лв. – остатък от главница по договора за паричен заем; 214,63 лв. – договорна лихва за периода от 13.07.2021 г. – 13.01.2023 г.; 1131,62 лв. – остатък от неустойка по чл. 8 от договора за кредит и 101,88 лв. – неустойка по чл. 14, ал. 1 от договора за кредит.

Към заявлението с а представени записът на заповед и договорът за заем, ведно с погасителен план и общи условия към същия.

С обжалваното разпореждане РС - Дупница е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е приел, че заявителят не е представил документ от изчерпателно изброените в чл. 417, ал. 1 ГПК, който да удостоверява, че той е титуляр на претендираните вземания. Пояснил е, че когато се твърди, че по отношение на вземането е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора преди подаване на заявлението – каквато е процесната хипотеза – правоприемството трябва да се установи с документ по чл. 417 ГПК. Посочил е, че в приложената ценна книга няма обективирано джиро, с което правата по същата да са 2 прехвърлени в полза на заявителя, а представеният договор за цесия не представлява надлежен документ по чл. 417 ГПК, тъй като е в обикновена писмена форма.

За пълнота на изложението е посочил, че самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението е това, че не са ангажирани доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на претендираните вземания. Пояснил е, че когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него. Изтъкнал е, че извод надлежно уведомяване на длъжника не следва от приложената към уточнителната молба с вх. № 7435/09.07.2024 г. разписка върната с отбелязване, че пратката, съдържаща уведомление за извършената цесия, е непотърсена.

На следващо място е посочил, че отделно от изложеното, заявлението би подлежало на частично отхвърляне в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за разликата над сумата от 1233,38 лв. до пълния предявен размер от 2466,88 лв., тъй като неустойката по чл. 14, ал. 1 от ОУ пряко противоречи на императивната норма на чл. 33 ЗПК, а предвидената в договора неустойка за неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на чл. 10а ЗПК, като размерът противоречи и на добрите нрави, поради което посочените неустоечни клаузи се явяват нищожни.

При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна следното:

Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви, по които същият е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, поради което и на основание чл.

272 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да добави следното:

Производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника, без да води исков процес, при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи. Основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.

Представеният документ по чл. 417 ГПК трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на заявителя на парична сума, което да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му. Проверката, която районният съд дължи по повод подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ от посочените в чл. 417, т. 1-10 ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, чийто титуляр е заявителят.

Съгласно задължителните разяснения дадени в т. 4г от тълкувателно решение № 3

4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 ОСГТК на ВКС, в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор.

Правоприемството настъпило преди подаване на заявлението трябва да бъде установено с документ по чл. 417 ГПК като посредством този документ следва да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, включително субектите по правоотношението. При наличие на посочените предпоставки този документ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия праводател.

С процесното заявление настоящият жалбоподател е представил един документ от изчерпателно изброените в чл. 417, ал. 1 ГПК и това е процесният запис на заповед с издател С. Г. М. и лице, на заповедта на което трябва да се плати – „Креди Йес“ ООД. Доколкото записът на заповед е издаден в полза на трето лице, а именно „Креди Йес“ ООД и няма данни същият да е бил джиросан, правилно заповедният съд е приел, че с посочения документ заявителят не се легитимира като титуляр на изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника М..

По отношение на представения със становище с вх. № 7435/09.07.2024 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ведно с извадка от приложение № 1 към същия, следва да се отбележи, че действително от него може да се направи извод, че претендираните вземания са прехвърлени на настоящия жалбоподател. Договорът, обаче, е сключен в обикновена писмена форма, поради което не представлява документ от лимитативно изброените в чл. 417, ал. 1 ГПК, а както беше посочено, за да бъде издадена в полза на правоприемника заповед на незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е необходимо настъпилото преди подаване на заявлението правоприемство да бъде установено именно с документ по чл. 417, ал. 1 ГПК. Неотносим в случая е аргументът на жалбоподателя, че законът не предвижда форма за валидност по отношение на договора за цесия, тъй като заповедният съд не е отказал издаването на поисканата заповед за незабавно изпълнение поради нищожност на договора, а поради това, че същият не може да се квалифицира като документ по чл. 417, ал. 1 ГПК.

С оглед гореизложеното, настоящият състав се солидаризира с извода на заповедния съд за липса на документ, представляващ основание за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, който да легитимира заявителя като титуляр на претендираните вземания. Поради това атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

За пълнота първоинстанционният съд е посочил, че самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението е това, че не са ангажирани доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на претендираните вземания, както и че заявлението би подлежало на частично отхвърляне в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за разликата над сумата от 1233,38 лв. до пълния предявен размер от 4

2466,88 лв., поради нищожност на неустоечните клаузи в договора за паричен заем и общите условия към него. Изложените от заповедния съд доводи биха били предмет на обсъждане, ако беше налице редовен документ по чл. 417, ал. 1 ГПК, респективно, ако беше налице активна легитимация на заявителя. При липса на посочените предпоставки въззивният съд приема, че обсъждането им е безпредметно. Настоящият състав намира за необходимо единствено да посочи, във връзка с оплакването, че възможността на жалбоподателя да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е била преградена, тъй като в обжалвания съдебен акт липсвало указание за съществуването , че правото на иск в хипотезата на по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК произтича от закона и не е предпоставено от наличието на нарочни указания от страна на заповедния съд.